За Титаник
и световния търговски център
Прочетох с трепетно очакване за духовна гледна точка статията на Венелин Ганев във в. "Култура" относно някои "черно-бели" български тълкувания и нагласи за поведението на САЩ по повод покушението над Световния търговски център. Не бих могъл да взема страна в спора в случая, и то не само защото не съм чел статията, която Венелин Ганев оспорва. Според мен въпросът не бива да се разглежда запалянковски, понеже както изобличаването на САЩ чрез клишетата на "студената война", така и повторното заклеймяване на споменатите клишета е вече преодоляно прение от миналия век.
Колкото и да звучи странно, забележителното в отзивите след покушението е отсъствието на отчетливо изявление за поемане на отговорност относно собствените действия от страна на онези, които ръководят или вземат решения в Световния търговски център. Чрез бързото и подчертавано в печата отъждествяване на двете сринати сгради с цялата държава всъщност бяха пропуснати и останаха неогласени подробностите за предходните действия на Световния търговски център, сред които също биха могли да бъдат търсени причини за произшествието. Вярно е, че уликите за собствената вина са за всеки човек най-трудни за признаване и за огласяване, но ако си спомним за потъването на прочутия кораб "Титаник", днес можем да отбележим, че не айсбергът, а богохулният надпис "И Бог не може да потопи този кораб" върху корпуса е бил причината за крушението.
Лесно и изцяло подвластно на "черно-бялата" оценъчност би било обяснението, че родината и сънародниците на сторилите злодеянието самоубийци-съзаклятници са главните виновници за разигралата се трагедия. Вярно е, че злорадството на някои народи и личности спрямо САЩ в случая е позор и че, както е писано в Библията, който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан, но това е втората част от библейския стих. Първата част от въпросния стих гласи: "Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му"(Притчи 17:5).
Някои може би биха оспорили моето мнение, но според мен именно фактът, че това покушение е осъществено в най-могъщата и най-добре охранявана държава в сегашния свят, показва, че събитието не е последица от нечие човешко или държавническо надмощие, а от някакво нанесено от търговците оскърбление спрямо Бога, Който е оттеглил закрилата Си. Ненапразно е писано: "Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят"(Пс. 127:1). Още повече, че, както знаем от историята, Господ Бог веднъж вече лично е прекатурвал масите и трапезите на търговците, отвратен от тяхното издевателство да продават на свръхвисока цена в самия молитвен дом задължителните тогава и за най-бедния жертвени животни, които са символизирали самия Него, Изкупителя. Днес е известно, че с разпятието на Христос символизираната жертва е принесена и чрез раздирането на храмовата завеса от горе до долу Бог е отменил церемониалния закон за жертвените животни, но това не означава, че търговците са застраховани от възможността да оскърбят Бога или да издевателстват над ближния.
В никакъв случай не поставям под един знаменател всички търговци - има честни и нечестни търговци, както и честни и нечестни купувачи. Бих искал само да напомня Христовите думи, че е редно всеки първо да извади гредата от своето око и после ще види ясно, за да извади съчицата, която е в братовото му око. Вярно е, че ислямът е едно заблудително учение, защото допуска войната и човекоубийството и нарушава шестата Божия заповед "Не убивай", а почитайки петъчния ден, нарушава и четвъртата Божия заповед: "Помни съботния ден, за да го освещаваш", но не е ли странно, че личности и цели държави, наричащи себе си християнски, също са готови да хванат оръжието, макар че Христос казва: "Повърни ножа на мястото му, защото всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат"? Вярно е, че пророчествата на Мохамед не са се изпълнили, но не са ли лъжливи и звучащите от някои християнски църкви проповеди за естественото безсмъртие на душата, които изкушават младите хора да сложат, подобно на войнстващите ислямисти, сами край на живота си с илюзията, че, напуснали земята на живите, се преселват при Бога?
Изумително е в този смисъл, че голяма част от така наречения християнски свят съвсем спокойно се покланя пред статуи и рисувани изображения, макар че втората от Десетте заповеди гласи: "Не си прави кумир и никакво изображение, да не им се кланяш, нито да им служиш"(Изход 20:4-6), а и почита неделния ден, макар че Христос и в четвъртата заповед, и в Евангелието трикратно е потвърдил: "Човешкият Син е Господ на съботата"(Мат.12:8; Марко 2:28; Лука 6:5).
Позволявам си тези уточнения, защото между младата Америка на първите заселници, които, гонени от "царе, папи и патриарси" заради вярата си, са живеели в дървени къщи, очаквайки Второто пришествие на Христа, и днешната Америка на поместения в небостъргачи Световен търговски център има изумителна духовна разлика. Произшествието със Световния търговски център толкова много наподобява библейския случай с Вавилонската кула, че и за най-обиграните и съобразителни умове е непосилно да сведат неговата предупредителна за световната общност знаменателност (нека си спомним Откр.18:8) до отмъстително-съзаклятническа ислямска приумица.
И понеже напоследък често се споменава думата отмъщение, и то от смятащи себе си за християнски държавнически кръгове, нека да си припомним едно библейско увещание по темата, което е новозаветен цитат от признавания и от християни, и от мюсюлмани Стар завет: "Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: "На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ"(Римл. 12:19; Второз. 32:35).

30 септември 2001

Маргарит Жеков

Маргарит Жеков (1963) e автор на поетичните книги "Сричане на красотата", "Разговор със собственото сърце", Небесно битие", "Биографични метафори". Пише богословска публицистика.