Разговор с Ървин Уелш
...Едно момче попита как Уелш е усетил да се отварят "дверите на възприятието му", а друго за сетен път му зададе въпроса дали наркотиците помагат на вдъхновението. Свами Уелш неколкократно обясни, че различните наркотици действат различно, но писането си е писане и не, те не помагат. "Естествено, че помагат!", каза слабичко момиче зад мене. Млад следовник на три пъти стигаше до микрофона, забравяше си думата, усмихваше се на въздуха около себе си и отстъпваше встрани, за да мине следващият от опашката.
Късо подстригано момиче попита Уелш как си представя бъдещето на света. Той каза, че не знае какво ще стане и след три минути, камо ли бъдещето на света. Отново не му повярваха. Усещаше се, че не може току-така да е станал писател, без да е пророк.
Това, разбира се, е огрубена картина. Не бих искала, след като текстът излезе, някой да дойде и да ми каже: "Не е вярно, не аз, а Иван питаше за дверите на възприятието, пък аз питах за възприемането на дверите". Тук изпускам и участието на останалите български и шотландски писатели, което беше на високо ниво. Просто Уелш не се натряска, не крещя глупости, не ограби сервитьорката от кафенето с пистолет и въобще си беше човекът, написал шест от най-продаваните британски книги за последните осем години, а не, както мнозина очакваха, герой от романите си. За интервюто дойде с точност до секундата, въпреки че идваше от друго интервю, а после влезе направо в залата за четенето.


Кристин Димитрова


Зорница Димова: Напоследък издателите често говорят за удоволствието от четенето, за да накарат хората да четат, вместо да ходят на кино или да играят компютърни игри. Вие май нямате проблем с читателите. Бихте ли се опитали да опишете какво удоволствие извличат хората от книгите ви?
- Не. Мога да опиша само своето удоволствие от писането.
З.Д.: Например тръпката от някакви престъпени забрани...
- Да.
З.Д.: Или удоволствието да се разпознаеш в някой герой, който освен че прилича на теб, изглежда като Юън Макгрегър...
- Мнозина се идентифицират с героите ми. Защото са били като тях или пък са искали да бъдат, но им е попречил здравият разум или срамежливостта и в крайна сметка наваксват чрез книгите ми.
Кристин Димитрова: В тях сякаш симпатизирате на стеснителните хора. Вие самият срамежлив ли сте?
- Не бих казал... Не мога да бъда много стеснителен. Мога да бъда отвратително екстровертен. Май проблемът ми е, че съм донякъде маниакално-депресивен. Не съм съвсем сигурен какво представлява това, но би било зле да съм по-уравновесен, защото така разочаровам хората - веднъж те виждат ОООО! на някой купон, а после оооо без настроение. Но това е по-скоро проблем на другите, аз си се знам какъв съм. На мен ми е гот като кажа "Ей, давайте сега!"
З.Д.: В рецензиите за вас често се споменава думата "скандал". Смятате ли книгите си за скандални?
- Не.
З.Д.: Като че ли не сте съгласен с героите си, които се държат расистки или агресивно.
- За мен етичният въпрос е дали са готови да приемат последиците от действията си. Иначе хората ще си помислят, че това е в реда на нещата. Можете да описвате всичко, било то морално или отвратително, но трябва да покажете какви са последиците.
К.Д.: Не забравяте кое е добро и кое зло. Запазвате иронична дистанция от героите, които вършат злини...
- С морален релативизъм не можеш да обясниш как се чувстват героите или защо се държат по този начин. Все пак има някакво морално ядро, в което всички вярват.
К.Д.: В един от разказите ви героят неудачник се среща с Бог, който го е направил по свой образ и подобие, и прилича на брадат фолклорен чичко от "Корис". Всъщност как си представяте идеалния бог?
- Представям си го като хубаво момиче [описва едри полукълба с двете си ръце], което да те хване за ръката, да ти даде екстъзи и да те отведе на дансинга.
З.Д.: Най-известният цитат от вас беше "Избери си живот. Избери си пералня" и така нататък. Ако отнесем това към литературата, ще стане нещо като "Избери сюжет. Избери герои. Избери стил". Как избирате? По интуиция? Или всичко е пресметнато?
- И двете. Пиша подсъзнателно и после се бъхтя по цял ден.
З.Д.: Питам, защото някои автори, които пишат за наркотици, държат на потока на съзнанието... Имам предвид Керуак и Бъроуз.
- Не. Можеш да плескаш както ти падне, но според мен всичко трябва да си има начало, среда и край. Не точно по Аристотел, но все пак...
З.Д.: Защо продължавате да пишете? Очевидно не е за пари или заради медийния шум - това вече го имате. Какво ви задържа?
- Правя и други неща - занимавам се с музика и кино. Не мисля, че парите са мотив в писането. Или пишеш, или не, или те интересува, или не. Един мой приятел също пише, има издадени шест книги, но почти не печели. Но и двамата смятаме, че бихме правили същото и без пари.
К.Д.: Парите не променят ли хората? Във вашия случай не ви ли отдалечават от героите ви?
- Парите променят не толкова теб, колкото околните. Някои мои познати започнаха да си казват "а, значи сега тоя се мисли за много печен". И те, и аз знаем, че аз съм богат, а те не. Какво да направя - да черпя всички по едно, или да я карам по старому? И в двата случая няма да ме харесат. Или пък ще се силят те да ме черпят. Други се опитват да видят дали не си се променил, току те дебнат и кажат "абе зарежи го тоя". Но близките приятели го приемат добре.
З.Д.: Смятате ли несъгласието за продукт?
- Да, продукт е. Докато го пишеш, си е книга, изкуство, но щом стигне издателя, става продукт. Не е изкуство, търговия е. Няма смисъл да се ядосваш, просто така стоят нещата.
К.Д.: Прави ли ви впечатление, че изглеждате доста по-здрав от последователите си? Дали не се престарават?
- Престарават се. Не изглеждам по-здрав, макар че е много мило да го кажете.
З.Д.: Мислите ли, че вашата картина на Единбург става също такъв шаблон като фестивала или туристическите атракции?
- Не. Фестивалът е на трийсет години, но хората в Единбург нямат никаква полза от него.

5 октомври 2001