Мирът в танцов прочит
Танцов мултимедиен спектакъл, създаден по френско-балкански проект - това е заглавието в театралния афиш на столицата, събудило любопитството ми. То бе още подсилено от допълнителната информация, че група млади хора - белгиец, французин, италианец, гъркиня, двама македонци и двама сърби начело с френския хореограф и постановчик Жан-Франсоа Дюрур, провокирани от бомбардировките над Белград, решават да се обединят и да създадат спектакъл. Чрез него те изразяват своето мнение за драматичните събития на Балканския полуостров. Зрителите у нас видяха рядко срещано напоследък представление, притежаващо актуална сила и ярко заявена гражданска позиция. Спектакъл, в който проблемите са свалени от висините на абстрактността и са наситени със злободневност, конкретни внушения и препратки. На принципа на кинематографичния разказ, със средствата на театъра, танца, песента, светлините и сенките и върху експресивната и налагаща се музика на Горан Брегович постановчикът хореограф Жан-Франсоа Дюрур е създал творба, чийто жанр бих определила като балкански мюзикъл. В него е видима политическата сатира, отнасяща се до надменните, чиито поглед към "тъмния балкански субект" е като към човек, който може да бъде манипулиран и дресиран като куче с подхвърлените огризки от богатата им трапеза. Постановчикът, редувайки сцени от бита и нравите на нашите страни, успява да се докосне до уникалната душевност на барутния регион. Особено силни бяха лиричните сцени, които рисуваха ненакърнените все още духовна чистота и непосредственост на обикновените хора.
Като постройка, цветове и внушения спектакълът напомня кинематографичните платна на Емир Кустурица. Дочух мнения на зрители, които обвиняваха големия кинорежисьор и не по-малко известния композитор Горан Брегович, че представят балканеца като примитивен мрачен тип, скандалджия и чалгаджия. Не знам дали някой е в състояние да обясни и изгради напълно правдоподобен образ на енигмата, носеща името балканец, но знам, че, наред със задължителната според мен в случая "чалга", чух и вълнуващи прекрасни песни, които познавам от своето детство. Изпълнителите са перфектни артисти (техниката е модерна, подчинена на нуждите на спектакъла), впечатляващи с издръжливостта и енергията си, самораздаващи се до последен дъх на сцената. Южения Амизано, Роберто Андриолир, Дуния Депортер, Ненад Дойчинович, Жулиен Фор, Ванарит Канг, Вера Милошевска, Давор Петровски, Вула Софуди спечелиха сърцата на българския зрител. Всъщност това е спектакъл не за мира, а за войната и нейната уродливост, която превръща нормалния човек в чудовище.

Маргарита Михайлова