50 години Родопски драматичен театър - това бе поводът за провеждането на четиридневни театрални празници в Смолян, които се проведоха от 17 до 20 октомври т. г. Така е наречен и изящният юбилеен сборник (изготвен от екип, оглавен от Таня Тамахкярова, и художник Божидар Тотев), който стилно съчетава обилието от историческа информация с изискано поднесена визия: снимки, факсимилета на документи, автографи и т. н. Когато човек прочете какви хора са минали през този театър през годините, ще разбере защо за успехите на този театър се говори с такава любов. Много от най-талантливите ни актьори, режисьори и сценографи свързват не само младостта си с този театър. Родопите са приютявали и давали допълнително усещане за творческа свобода на режисьори (да се ограничим само с някои от тях) като Любен Гройс, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Вили Цанков, Васил Луканов, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Стефан Москов, Александър Морфов и още много други...
Ако се разхождате из Смолян, Райково и Устово, не може да не ви направи впечатление колко много паметни плочи по къщите припомнят за една или друга личност, посветила живота си на духовното издигане на този край. Сега по време на отбелязването на юбилея тези плочи станаха повече. На откритата на 17 октомври пише: "През 1951 година в читалище "Христо Ботев" е основан Родопският народен театър". А на 18 октомври край пътя, в който опира Хутьовската ливада (в Долно Райково), направо върху склона, обрасъл с трева, върху малък постамент беше положен камък с вградена плоча, на която пише: "Тук през 1919 година бе създаден Първият среднородопски театър "Изгрев". От признателните потомци".
Спектаклите от афиша на празниците включваха "Нина" - авторски спектакъл на Росица Обрешкова, "Великденско вино" на Константин Илиев (режисьор Леон Даниел) и премиерния "Трамвай "Желание"" на Тенеси Уйлямс (режисьор Крикор Азарян). Тържествата приключиха с концерт "50 години РДТ" и множество приветствия: от президента на България, от Комисията по културата към НС, от областния управител, от кмета на Община Смолян, от Министерството на културата, от Националния център за театър и т. н.
Бях там, видях колеги, които не бях виждал от години, запознах се с други (главно ветерани на сцената) - и се поддавах на царящото ласкаво усещане, че последните есенни лъчи на слънцето не може да не стоплят и бъдните дни на този театър, на българския театър. Утопично, но някак приятно и ободряващо. Възможно само ако усещаш до себе си дружелюбното рамо на Родопите.

Никола Вандов