По следите на
(не)изчезналия Колоди


Както е известно, Стивън Спилбърг обича децата и фантастиката. Не само ги обича, ами им е посветил голяма част от своето творчество. Ако съдим по боксофиса на филмите му, и децата (малки и възрастни) обичат Спилбърг. Достатъчно е да спомена само "Извънземното". И въпреки че този филм е връх в киното (не само фантастичното), неуморимият разказвач на приказки за всички възрасти изобщо не кротва.
Както е известно, Спилбърг обича Кубрик - приятели са с него и с Джордж Лукас от време оно. И съвсем естествено е той да реализира през 2001 "Изкуствен интелект" - проекта на покойния автор на "Космическа одисея 2001".
Футуристичното действие в новото филмово приключение на Спилбърг ни изстрелва в "следледниковия период", когато Венеция и Ню Йорк са под водата, богатите общества са оцелели, а бедните са си бедни. Та по време, когато роботите почти изместват хората като обслужващ персонал, професор Хоби (Уйлям Хърт) решава да "клонира" починалия си син Дейвид - посвещава му първото андроидче (безстрашният Хейли Джоуел Осмънд) с чувства и мечти. Симпатичното зеленооко дете попада в семейството на Моника (Франсиз О `Конър) и Хенри (Сам Робъртс), чийто наследник е замразен заради нелечима болест. Меха-синът е програмиран да обича майка си - без връщане назад. Но въпреки че му подарява любимата играчка-робот Теди (как ли да се казва мече?), Моника се бои да му дари чувства. Ето че и биологичният син Марти се връща - миловидно и по човешки ревниво дете. Естествено, заради него Дейвид е прокуден (заедно с Теди) - Хензел и Гретел сред гора от хора, озверели срещу роботизацията. Междувременно момчето научава, че Синята фея е вдъхнала живот на дървения Пинокио и замечтава да я открие, за да го направи човек, та да го обикне Моника... На Плътския панаир (нещо като зловеща гладиаторска разправа с роботи-аутсайдери) Дейвид среща себеподобния Джо (Джъд Лоу), програмиран за жиголо. Къде ли не пътуват, кого ли не срещат, докато най-сетне открият, че Феята е в "края на света, където лъвовете плачат; много роботи са отишли там, но никой не се е върнал - Ман-хатън"... Е, Дейвид стига до нея. После минават 2000 години. Краят на филма е доста по-нататък.
Фантастите от разни поколения могат да си отдъхнат - най-сетне е изобретен робот с dreams (мечти и сънища). "Изкуствен интелект" е изнурително усилие за волята - дидактично-умилително-тавтологичен и сюжетно разпарчетосан, подобно на остарелите роботи... Но зрелището е умопомрачително. Антиутопичната настървеност на Кубрик е омекотена от хуманната фантазия на Спилбърг, а визията на Януш Камински е ту призрачно-поетична като Бенвенути, ту кибер-саркастична като траш-парти. Покрай спец-задявките с цивилизации, идеологии, технологии, филмът стига до познатия извод - човек за робота е враг, въпреки че го е изобретил. Защото е лош, себичен и тленен. Но нищо не е еднозначно - пак той, човекът, е изобретил и приказките. А те възпитават копнеж. Дори у роботите.
Освен неустрашимия сладур Хейли Джоуел Осмънд, импозантно-противния епизод с Плътския панаир, унилата монохромна подводност на Ню Йорк (с близнаците наполовина), находка на филма е и "сексмашината" Джо - с походка, кимване и жест Джъд Лоу създава безотказно смешна симбиоза между чип и еротика.
Не е задължително да си маниак на фантастиката, за да изгледаш "Изкуствен интелект". Но ако обичаш "Извънземното", новият филм просто няма шанс.
Както е известно, и най-тъпият филм на Спилбърг е потенциален "касоразбивач". Но не така е в София или поне в БИАД, където филма гледахме петима. Нито един от нас не беше дете.

Геновева Димитрова




От пръв
поглед


I.A. Изкуствен интелект, САЩ, сценарист и режисьор - Стивън Спилбърг (по сюжет на Йън Уотсън върху разказа "Supertoys Last All Summer Long" на Брайън Олдис), оператор - Януш Камински, в ролите: Хейли Джоуел Оcмънд, Джъд Лоу, Уйлям Хърт, Франсиз О`Конър, Сам Робъртс и др. Разпространява "Александра филмс".