Гласове в операта

Поредният "галаконцерт" за месеца бе за опероманите, които в събота вечерта имаха възможност да се смесят с изискано дипломатическо общество. Публиката се посрещаше във фоайето лично от директорката, много внимателни разпоредителки с усмивка насочваха всеки един към мястото му.
Няма нерви, няма реплики. Отпускаш се, поддал се на това обгрижване - кой не обича подобно отношение - и гледаш лицата на музикантите от оперния оркестър на сцената, които иначе са скрити в оркестрината. Не само оркестърът, всеки сякаш се настройва за нещо по-извънредно - в афиша е обявено участие на певци от Франция, Италия, Чехия и България по идея на културните центрове на гостуващите страни и Софийската опера. Програмата бе съставена предимно от арии - може би предпочитана от меломаните, които и този път вярно присъстваха в залата. Един дует разнообрази поредицата от солови изпълнения, които иначе действително понатежаха, още повече, че артистизмът и изкуството на гласовото превъплъщение проблясваха спорадично и най-вече в контекста на "славянските гласове", както би казал някой колега от чуждата преса.
От гостите най-обаятелен бе Роман Янал - не чех, а словак, който, както стана ясно по-късно, е и български възпитаник. Един певец с обаяние и свобода във вокалната изява, с топъл и "разнолик" баритонов тембър, много гъвкав по отношение на стиловете. При това - великолепен театрал, за когото никак не беше проблематично да щрихира образите на графа от "Сватбата на Фигаро" на Моцарт, Евгений Онегин с музиката на Чайковски и Жерар в "Андре Шение" на Джордано. Лекотата и удоволствието, с която певецът общува с публиката, достигнаха върха си в съвместната изява с българската колоратурка Петя Иванова - в дуета на Розина и Фигаро от "Севилският бръснар" (Росини). Тя, Петя Иванова, беше другата ярка личност на концерта, в който се представи още и с арията на звънчетата из "Лакме" (Делиб). С Янал и Иванова концертът защити гала-реномето си и надхвърли равнището на една вокална продукция. Италианката Алесандра Канетиери (Азучена, Сантуца и Принцеса де Буийон) бе със средни гласови и музикални възможности, без дори да покаже някакъв стремеж към вникване в драматичния характер на героините. Малко по-разнообразен в своята изява бе Франк Ферари (Тореадора, Жорж Жермон и Яго), въпреки че особеното сподавено звукоизвличане и специфичното му фразиране оставиха чувство за неудовлетвореност у слушателя. Басът Светозар Рангелов се представи с прочувствено изпълнение на Каватината на Алеко, сериозно подпомогнат от оркестъра и диригента Георги Нотев, които впрочем осигуриха комфортна звукова територия за всички; по-слабо изразително и без необходимото внушение прозвуча Рондо на Мефистофел (Гуно), в което силата на превъплъщението не се постига само чрез динамиката, а и чрез степенувано нюансиране в отношението тон - слово.
Дали този тип концерти в операта биха дали необходимото разнообразие в оперния делник? Може би да, ако се подбират певците, ако има време и възможности да се комбинират в по-активна ансамблова изява; да се предложи семпъл, но стилен мизансцен, което да доближи концерта малко повече до сцената и до по-атрактивни, по-интересни решения по отношение на репертоара и програмата.

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо