Вместо урок по икономика
Христо Буцев: В биографията си имате Принстън, а сега преподавате в престижно училище в Париж. Това ли са школите, които произвеждат крепителите на новия икономически ред?
Илиян Михов: Докторските програми в университетите като Принстън произвеждат предимно преподаватели и научни кадри. Вярно е, че някои от техните възпитаници работят в Международния валутен фонд или в Централни банки, но и в тези институции те са главно в изследователските им екипи. Доколко те са крепители на новия икономически ред - не знам. В икономическата наука има различни философии.
Отстрани погледнато, цялата икономическа мисъл изглежда разделена на няколко различни течения или школи. Едната е Чикагската, която е много консервативна, другите са Харвардската и Принстънската, които са по-либерални в американския смисъл на думата. Често се шегуват, че училищата в Щатите се делят на сладководни и соленоводни. Сладководни са консервативните; соленоводните, тези, които са по крайбрежията, са по-либерални, може да се каже неокейнсиански. Разбира се, в голяма степен това деление е изкуствено - икономиката е наука, в която има приети методологии и начин на представяне на научни аргументи. Постоянно се размива вододелът между различните течения и школи.
ИНСЕАД - бизнес училището, в което сега преподавам, е различно от Принстън. В това училище се подготвят бизнесмени, банкери, консултанти и т.н. Студентите са ни на невероятно високо ниво и след като завършат, често заемат управленски постове в големи компании. Някои от тях стават директори на големи световни компании.
Христо Буцев: Попитах, защото ни е любопитна вашата гледна точка към световната икономика. Тя здравословно ли се развива или е, да използваме този израз, "колос на глинени крака"?
Илиян Михов: В никакъв случай не е колос на глинени крака. Дали се развива здравословно, в смисъл, дали може да има по-добро развитие - сигурно. Може би има някакъв по-добър начин за икономическо управление на макрониво или на ниво бизнес, за някакви по-добри политически и социални решения. Но това, което наблюдаваме - основно в развития свят - е все пак една стабилна система от взаимоотношения, от пазари, която не е измислена. Тя е продукт на производителността и знанието на тези хора. В развитите страни хората получават високи заплати не защото са измислили да си дават високи заплати, а защото тяхната производителност е много висока. А тяхната производителност е висока в голяма степен, защото организацията на икономиката е изключително добра. Феноменален е фактът, че един човек, който получава в България 100-200 лева заплата, като отиде в Щатите със същата квалификация, заема друга работа и получава изведнъж 2000-3000 долара.
Никола Вандов: Но не със същия труд.
Илиян Михов: Вярно е, че често по-високата заплата е резултат на повече труд, но понякога и със същия труд; само защото попада в друга среда, човек може да получи високо заплащане.
Христо Буцев: Тоест вие нямате усещането, че в съвременния свят е изгубена основната връзка между продукт и цена? Не разбирам от икономика, но като всеки човек, не мога да не видя, че зад долара не седи нищо. Няма нищо, което да се пипне, което да е измеримо. Златното му обезпечение премахна президентът Никсън. Сега обезпечението на долара е някаква американска икономика, която, както виждаме, е доста флексибилно понятие. Тя има възходи и падове, нали?
Илиян Михов: Златния стандарт реално е господствал до Голямата депресия от 1929-1933 година. После следва един междинен период, а след Втората световна война идва система, която се казва Brеttоn Woods, в която всяка една валута е вързана към долара, а доларът е вързан към златото. В началото на 70-те тази система се пропуква и курсът долар-злато остава плаващ. С една дума, привидно "няма нищо" зад долара. Защо хората изведнъж бягат от златото и отиват към парите, които нямат никакво покритие? Това се нарича фиатна система (фиат означава доверие). Доверието в една валута се изгражда на основата на това дали покупателната й способност се запазва. Предпочитанието към долара се дължи на значимостта на американската икономика, на стабилността на цените и не на последно място - на политическата стабилност в САЩ. Тази система работи, защото Централната банка има монопол върху печатането на пари и регулира парите, които са в обръщение. Ако банката напечата повече пари от необходимите и ги пусне в обръщение, ще има инфлация. Това е, така да се каже, урок номер 1: инфлацията е продукт от увеличаването на парите в обръщение.
Копринка Червенкова: А дефлацията какво е?
Илиян Михов: Недостатъчно пари. Парите улесняват обмена на стоки. Ако няма достатъчно пари в обръщение, започват да действат няколко механизма, които притискат цените надолу. С по-малко пари в объщение, например, хората не могат да изкупят стоките на съответните цени и така цените започват да спадат. Това е дефлация. Дефлацията е много по-сериозен проблем от инфлацията. Тогава задачата на Централната банка е да увеличи парите в обръщение така. Грубо казано, паричната маса трябва да расте с темповете на реалния икономически растеж. Ако се напечатат повече пари, ще има инфлация. Ако се напечатат по-малко пари, ще има дефлация.
Христо Буцев: Това правило американският резерв спазва ли го?
Илиян Михов: Да. Там инфлацията е около 3 процента, което е приемливо. Много е трудно да се прикове инфлацията на нула, и то по чисто технически причини. Проблемите идват от трудностите с измерването на индекса на потребителските цени. Например, днес пускат за първи път DVD плейър на пазара. За да се изчисли инфлацията, трябва да се сравни цената на този DVD плейър с цената му през миналата година. Но миналата година DVD плейъри просто не е имало. Всяка нова стока, всяко подобрение на качеството означава, че има проблеми със сравняването на цените днес и вчера.
Копринка Червенкова: Американските школи ли са водещите в света? Те ли произвеждат идеите и принципите на световната икономика?
Илиян Михов: Дори и да не ги произвеждат, те ги обясняват. Японците например може да са решили, независимо от икономическата теория, каква политика да следват, но това не означава, че тяхната политика не може да бъде обяснена от науката. Всяко рационално икономическо поведение по един или друг начин все някъде си намира място в обяснителните възможности на науката.
Никола Вандов: Тоест рафтчетата вече са съставени и едва ли ново рафтче може да изникне.
Илиян Михов: Когато се измисля нещо ново и когато то е истински ново, оргинално и същевременно важно, отнема дълго време, за да бъде реализирано в практиката. Има институции и политически решения в практиката, които са родени от икономическата мисъл. Нашата наука не е само позитивна, има и нормативна част.
Копринка Червенкова: Последните десетилетия как е положението с нормативната част на вашата наука?
Илиян Михов: Има няколко идеи, които са били успешно реализирани. Може би най-известната идея е, че Централната банка трябва да бъде независима; правителството да не може да й налага да печата пари, за да запълва бюджетния дефицит. Тази идея още от 80-те години се формализира, а през 90-те се създават различни модели как да бъде реализирана конкретно независимостта на банката от правителството. Сега наистина забелязваме, че в страни, в които банките са реално независими, има по-ниска инфлация. С по-ниската инфлация в крайна сметка в дългосрочна перспектива има по-висок икономически растеж. Защото, когато инфлацията е много висока, проблемът с планирането на инвестициите, както и с личното планиране, е много голям. Хората общо взето не разбират инфлацията. Един мой приятел, професор в Харвард, ми разказа за заседание на тяхната комисия за осигуряване на пенсионния йм фонд, на което присъствали професори-неикономисти : "Опитвам се да им обясня различни схеми за инвестиране. И в един момент стана ясно, че никой не разбира влиянието на инфлацията върху спестяванията; не разбира, че 2-3 % инфлация, ако спестяванията не са защитени, могат да изядат голяма част от това, което сте сложили настрани."
Никола Вандов: Това е във връзка с американския живот, тук всеки обикновен гражданин вече знае, че инфлацията може да изяде парите.
Илиян Михов: Да, това е вярно.
Копринка Червенкова: А защо у нас самата Народна банка, със закон, изпипан, казват, по всички правила, преди няколко години ни изяде парите?
Илиян Михов: Явно, че тогава управителят на Централната банка не е могъл да откаже на правителството. Тогавашната независимост на банката е била главно на книга. По българското законодателство законът за бюджета има върховенство над закона за БНБ. Правителството е заложило в бюджета заем от БНБ и Централната ни банка е трябвало да даде този заем. Спомням се, когато се върнах през декември 1996 година, знаех много малко за българската икономика. Прочетох в един всекидневник, че държавата получава кредит от Централната банка в размер на 115 млрд. лв. (по старите левове) и тъй като не знаех дали това е голяма или малка сума, попитах Румен Аврамов това колко пари са, много ли са, малко ли са... Той се засмя и ми казва: "Не питай." Не питах, но когато написах една статия за прехода в България, разбрах, че всъщност са дали кредит, т.е. напечатали са нови пари, които са повече от 50 % от всички пари в обръщение.
Христо Буцев: И внезапно заливат пазара.
Илиян Михов: И това е инфлация. Ефектът не закъсня, защото, особено банките, много бързо разбират за какво става дума, всеки започва да продава ценни книжа, опитва се да отиде към долара и кризата е след един месец, няма и толкова.
Христо Буцев: Хубаво е да видим какво става днес с доверието. Нали казахте, че доларът се крепи на доверие, на едно голо доверие на цялото човечество.
Копринка Червенкова: Защото стои зад него мощна икономика. Така ли е всъщност?
Илиян Михов: Аргументът за мощната икономика е важен, но също така е важен и контролът върху паричната маса. Всички знаят, че Централната банка на САЩ утре няма изведнъж да ни изненада с напечатване на много повече долари. Доларът е станал централна валута след Втората световна война, доверието към него е изграждано в продължение на много години и хората предпочитат да държат долари не само защото американската икономика е силна, а защото знаят, че утре два долара са си два долара и тези два долара ще запазят своята покупателна способност от днес за утре. Доларът може да се обезцени от движението на пазара, но няма да се обезцени рязко.
Христо Буцев: Но тази голяма държава си увеличава и външния, и вътрешния дълг?
Илиян Михов: Аз по принцип не мисля, че има някакви особени проблеми с това една държава да има дълг, вътрешен или външен. Да вземем вътрешния дълг: бюджетният дефицит, който всъщност води до вътрешния дълг (натрупването на бюджетен дефицит всяка година увеличава дълга), понякога не е проблематичен. Ако искате да построите магистрала, която ще се ползва от следващите две поколения, не виждам защо трябва данъкоплатците да платят днес изцяло тази магистрала. Защо да не се вземе заем, т.е. да има увеличение на дълга, който да се изплаща от всички, които ще ползват тази магистрала в следващите четиридесет години. Т. е. дългът не е нещо, което задължително е лошо. Проблемите идват, когато дългът само се консумира, без да се инвестира. За външния дълг е още по-важно да се изяснят някои неща. Външният дълг е натрупване на разликата между приходи и разходи на валута. За една икономика като нашата, за всяка една от тези т.нар. новопоявяващи се пазари, няма нищо лошо в това да има дефицит по текущата сметка, или дефицит в платежния баланс, който ще натрупа външния дълг. Това не е проблем, защото, ако една страна е бедна и има нужда от растеж, тя има нужда от инвестиции. А инвестициите се финансират единствено и само от спестявания, няма какво друго да ги финансира. Или хората спестяват, или фирмите спестяват вместо тях, или чуждестранните инвеститори са спестили и финансират нещо тук. Ако ние нямаме достатъчно спестявания у дома, значи много нормално е да дойдат отвън. Може да дойдат като преки инвестиции, могат да дойдат и като заеми. Няма нищо лошо, ако те наистина се вложат в производство или в мощности, които след това да започнат да връщат тези дългове.
Христо Буцев: Американският външен дълг от заеми ли е?
Илиян Михов: Американският външен дълг е малко по-различен. Той отчасти се дължи на факта, че американските инвестиции са много привлекателни. Всеки знае, че американските ценни книжа са най-сигурното нещо на света като инструмент. През '80-те години особено, когато има дългова криза в Латинска Америка, всички се обръщат към Щатите и почват да изкупуват техни държавни ценни книжа. Това означава, че чужденци държат американски ценни книжа.
Христо Буцев: Инвестициите идват от спестяванията. Значи ли това, че и военните инвестиции идват от спестяванията? Каква е връзката между външния дълг на САЩ и военната мощ? Няма ли да се окаже, че чужденци (чужди спестявания) финансират военната мощ на САЩ?
Илиян Михов: Да, напълно възможно е. Особено японците. Още от 80-те години те започнаха да изкупуват американски ценни книжа. Това е финансиране на дефицита през 80-те години, който е свързан с увеличаването на военните разходи покрай Рейгън.
Копринка Червенкова: Дали и Бин Ладен има американски ценни книжа? Може би той също финансира удара срещу себе си?
Илиян Михов: Възможно е. Тези пазари в крайна сметка не са контролирани - всеки може да си купи американски ценни книжа. Те не са с висока възвръщаемост, но рискът е много нисък. В БНБ също има американски държавни ценни книжа.
Копринка Червенкова: Американската икономика спаси ли се след удара на 11 септември?
Илиян Михов: Много е трудно да се определи ефектът на удара върху американската икономика. Тя беше започнала да влиза в цикличен спад още в началото на второто тримесечие - март, април, май.
Копринка Червенкова: Това трябваше да стане, така ли?
Илиян Михов: Да. По-голямата изненада беше продължителността на икономическия възход през 90-те. Още в началото на годината се разбра, че има спад - Централната банка, когато види, че икономическият растеж се забавя, започва да намалява рязко лихвените проценти. От началото на февруари на няколко пъти свали основния лихвен процент. Ударите биха могли да повлияят на американската икономика може би само по един-единствен начин и той е - доверие в стабилността. Двата небостъргача в Ню Йорк са нищожна част от икономиката на Щатите, т.е. тя в цялостта си не е засегната. Най-важното е, че не е разрушена производителността на хората.
Не е ясно колко дълго ще продължи тази рецесия, но е интересно, че Втората световна война изважда Америка от Голямата депресия. Корейската война ги вади от рецесия, Виетнамската война продължава експанзията на 60-те години. Военните действия по принцип повишават търсенето - започват да се строят нови самолети, много хора влизат във военното производство и т.н.
Никола Вандов: Това е, когато военните действия се водят извън територията на страната, както е при Щатите.
Илиян Михов: Да, но естествено е погрешно да се твърди, че те водят война, за да излязат от рецесията.
Никола Вандов: Понеже заговорихме за големите страни, това, което ни свързва с тях, е фактът, че и техните хора, и жителите на България предпочитат такава икономическа перспектива, при която утре ще живеят по-добре от днес. Различни са стартовите позиции, но това е копнежът на хората навсякъде. Какво ни чака нас в цялата тази ситуация? Виждате ли вие, като макроикономист, нещо обнадеждаващо в развитието на България?
Илиян Михов: Има няколко неща, които са интересни и важни. Знам, че има много несъгласни в България с твърдението, че българската икономика в последните четири години се развиваше добре. Но е факт, че има икономически растеж. И той не е измислен. Под лупа са ни гледали и от Международния валутен фонд, и от Световната банка, и от Европейския съюз. Можем да си измислим примерно половин процент отгоре икономически растеж, но общата цифра 4-5 % в последните две години да се окаже, че е 1 % , не е възможно. Това означава, че икономиката се развива. Какви са обаче проблемите? Корупция и неравенство са сред най-цитираните. Колко корупция има, не мога да кажа. За мен голяма част от твърденията за корупция са по-скоро начин човек да си обясни собственото състояние: "Аз нямам, защото някой там ми е взел парите и ги е дал на някой друг."
Важното в случая е социалното неравенство. И това е големият проблем в момента в България - как да продължи икономическият растеж, като същевременно това подобряване в благосъстоянието да бъде разпределено сред по-широка част от населението. Според мен социалното неравенство винаги се увеличава при трансформация на една икономика, независимо коя. В Щатите социалното неравенство се увеличи през 90-те години, защото там изведнъж се появиха нови, високотехнологични отрасли. Винаги, когато има такава трансформация, хората, които започват да работят в новите производства, печелят много повече от другите. Докато по-голямата част от населението не навлезе в този високотехнологичен отрасъл и не се "разпръснат" тези по-високи доходи, се увеличава неравенството. По-елементарен пример е преходът от земеделски общества към индустриални. Работниците получават повече пари, отколкото селяните, и ето го неравенството. Това е закономерност, която се нарича "кривата на Кузнец" в икономиката. Най-бедните общества са сравнително равни, там всички са бедни, с трансформацията се увеличава неравенството, а после неравенството започва да пада. В България проблемът е, че ние сме в период на преход, при който трябва да се разпределят (приватизират) много активи - предприятия, сгради. Изведнъж някои хора - дали по корупционен или некорупционен начин - стават много по-богати, отколкото са останалите. Неравенството се увеличава във всяка една страна в преход. Проблемът е, че в България се увеличава най-бързо от всички страни в преход.
Копринка Червенкова: Защо?
Илиян Михов: Може би защото в България се забавиха реформите.
Копринка Червенкова: Нормално е в състояние на преход обществото да излъчи от потенциала си най-подготвеното и най-активното. Както е станало в Америка, когато са дошли високите технологии. В тях са отишли да работят хора, които могат, нали? Големият проблем в България не идва ли от факта, че тук не беше допусната реална селекция?
Илиян Михов: Да, възможно е. Знаем, че има политически протекции; знаем, че по такъв начин са разпределяни част от благата. Но според мен първото нещо, което трябва да се разбере, е, че в увеличението на социалното неравенството има и нещо обективно, че то е резултат от трансформацията на обществото. Това е важно, защото ще даде малко или повече отговор как и кога ще започне да намалява неравенството в страната. Смяната на собствеността, колкото и да е несправедлива, е единичен действие. По-важното е след това тези предприятия да работят, защото благата, т.нар. брутен вътрешен продукт, се създава с работата на предприятията. Много е важно приватизацията да бъде завършена бързо.
Копринка Червенкова: В тази схема как се вписват провалите на кабинета на Виденов? Защото той спря приватизацията ли? И каква е разликата с кабинета на Костов?
Илиян Михов: Най-голямата заслуга на Костов, и аз съм сигурен, че след 10 години това ще се отчете, е, че той въведе макроикономическа стабилност. Ние забравяме какво означава това. Казахте, че хората знаят какво значи инфлация, но започнахме да не ценим толкова нейната липса. Тя се взима за даденост. А много лесно може да бъде загубена. Това постижение на Костов не е елементарно, то не е без значение.
Копринка Червенкова: А бордът? Той не му ли помогна?
Илиян Михов: Бордът му помогна, но бордът сега няма да помогне, ако новото правителство няма достатъчно финансова дисциплина.
Копринка Червенкова: Каква е принципната разлика между Виденов и Костов? Питам, защото и двамата си тръгнаха по еднакво драматичен и шумен начин.
Илиян Михов: Според мен най-голямата разлика е, че Костов успя да стабилизира банковата система, която Виденов срути. Успя да стабилизира бюджета. Бюджетът при Костов се правеше общо взето доста консервативно. Може би трябваше да има малко повече преразпределение, малко повече мисъл за пенсионерите. Дебатите за бюджетния дефицит могат да бъдат обяснени с един избор между това кой риск е по-голям - от пазарно недоволство или от социално недоволство. Пазарното недоволство води до финансов крах, до изтегляне на външни инвеститори и т.н.
Както стана при Виденов?
Илиян Михов: Да. Там пазарното недоволство доведе и до социално недоволство.
Копринка Червенкова: Защо? След като той напечата толкова пари и ги раздаде?
Илиян Михов: Защото моментално хората разбираха, че всички имат повече пари и всички ще отидат да купуват стоки. Цените изведнъж започнаха да се вдигат и валутният курс започна да се срива, защото хората разбират, че покупателната способност на лева е срутена. По-добре да си държиш парите в долари. Когато има такава паника, никой не може да спре лавината.
Копринка Червенкова: А Костов я удържа...
Илиян Михов: Да, Костов успя да ограничи риска от финасов крах, но за сметка на социалното недоволство. Най-положителното е, че неодобрението се прояви в избори. Според мен беше много важно едно правителство в България да си е изкарало мандата. Оттам нататък, ако хората са недоволни от това правителство, решават, че има по-добър вариант, гласуват... И идва друг... Сегашното правителство има добри страни, сигурно ще бъдат въведени нови важни мерки, но при всички случаи правителството трябва да реши дали рискът от социално недоволство не е сериозен проблем за него. Може утре избирателите да поискат изпълнение на предизборните обещания. Какво ще стане, ако правителството излезе утре и каже, че няма да има увеличаване на пенсии, на учителски заплати, че след обещанията преди изборите на днешния премиер да превърне всичко в приоритет, включително и спорта, изведнъж няма да има повече пари нито за образование, нито за здравеопазване, нито за спорта. И най-бедната част от населението в един момент ще се почувства доста излъгана.
Копринка Червенкова: Като наблюдавате действията на новото правителство, какво смятате, че те извършват? Дали следват някакви принципи, или търсят среден път? Той въобще възможен ли е?
Илиян Михов: За мен е много трудно да кажа какво следват те. В правителството има хора с доста преразпределителни нагласи и същевременно има хора, които твърдо вярват, че 0 % бюджетен дефицит е въпрос на живот и смърт. Ще видим какви са приоритетите, когато излезе бюджетът.
Христо Буцев: Имате ли въобще надежда, че България има някакви шансове за подобаващо място в световната икономика.
Илиян Михов: Икономическият растеж, който беше постигнат от правителството на Костов последните две години, е много висок. Пак искам да кажа, че проблемът при него е в разпределението на този икономически растеж. Когато дойдоха предизборните обещания, НДСВ обещаваха 10 % растеж. Това не могат да го постигнат.
Никола Вандов: Китай как го постигна?
Илиян Михов: И България е постигала такъв растеж по време на командната икономика. По-интересно е как е постигнато това в Сингапур, в Тайван и т.н. В тези икономики растеж се постига чрез инвестиции. Инвестициите идват от спестявания. В Сингапур спестяванията са 40 % от дохода. Помислете си, като си погледнете заплатите, дали можете да отделите 40 % за спестявания. В Сингапур това е закон: една част от дохода задължително се заделя в инвестиционни фондове. Докато спестяванията в България не нарастнат, икономически растеж от 10% е невъзможен. Би трябвало да сме доволни, ако новото правителство постигне растеж от 5-6 % - толкова, колкото бе при управлението на Костов през последните две години.
Копринка Червенкова: Какви са впечатленията ви от новия екип, който управлява? Те наясно ли са с проблемите или ги напипват в движение?
Илиян Михов: Мисля, че имат много добър усет на микроикономическо ниво, на ниво предприятия. Ето, Николай Василев ходи от едно предприятие на друго, опитва се да реши хиляди проблеми в хиляди предприятия, което е чудесно. Но има и макроикономическа гледна точка. Това са бюджетът, финансите. Паричната политика тук не е проблем, защото има валутен борд. Но финансовата политика, преразпределението са много важни. За мен социалната и икономическата политика на едно правителство е закодирана в бюджета - когото се приеме бюджетът, ще знаем какво да очакваме от това управление.
Христо Буцев: Нулевата ставка не изпълнява ли практически функцията, която в Сингапур са имали тези 40 % спестявания?
Илиян Михов: Нулевият данък печалба при реинвестиране е доста екзотична мярка, която не се среща често по света. За да доведе до икономически растеж, тази мярка трябва или да увеличи спестяванията в България, или да привлече външни инвеститори. Трудно може да се обоснове аргументът, че спестяванията ще нарастнат. За чужденците това може да е примамлива мярка само ако има сигурност, че ще бъде в сила дълго време.
Копринка Червенкова: А има ли опасност реално от гръмване на бюджета и от социално недоволство?
Илиян Михов: По принцип има опасност, защото бюджетът вече е много напрегнат. Според мен, за да се повишат приходите в бюджета, трябва да има цялостна данъчно-административна реформа. Има нужда от затягане на администрирането на данъчната събираемост, от улесняване на плащането на данъците, от единна информационна система. Като анекдот се разказва как всички се осигуряват на минимална работна заплата, а всъщност получават по-високи заплати. В такъв случай как фирмата отчита разходите за работника, които му дава допълнително? Би трябвало това да може да бъде засечено от данъчната администрация.
Копринка Червенкова: А защо никой не пипа данъчната администрация? И Костов не я пипна.
Илиян Михов: Те направиха промени, но не са достатъчни. Данъчната администрация трябва да се опрости и да създаде стимули за доброволно плащане на данъци и такси. Формулярите за данък общ доход трябва да се попълват от всеки, независимо дали плаща допълнителни данъци или не, и отдолу да има подпис: "Това е моята данъчна декларация и знам, че ако има грешни данни, отговарям пред закона..." Декларацията трябва да е много опростена. Във Франция се попълва буквално една страница. Тук имаме наследствен ресторант в Поморие, от който получаваме наем. За да си платим данъците, трябваше да прочета целия закон, за да разбера кое къде се записва...
Копринка Червенкова: Новото правителство мисли ли да прави данъчна реформа? Това скъпо ли е?
Илиян Михов: МВФ много би се зарадвал на данъчно-административната реформа и би я финансирал. Даже би бил готов да се съгласи с някои неща в бюджета, ако бъде направена административна реформа. Това е правилното решение.
Христо Буцев: Ако бяха ви поканили в правителството, щяхте ли да приемете?
Илиян Михов: По-скоро не. Защото засега не съм сигурен, че съм готов да се занимавам с политика. За мен е прекалено голяма отговорността. Аз харесвам своята професия и отдавна искам да се занимавам с академична работа.
Христо Буцев: Тези момчета дават ли си сметка, че няма да се занимават с икономика, а с политика?
Илиян Михов: Не знам. Трябва тях да попитате. Това, което за мен наистина е важно, е, че те много работят. Има амбиция и тя е много полезна и здрава. Много се надявам влизането на тези хора в политиката да се окаже успешно. Това е отварянето на поколенията. В чужбина в момента живеят 10-15 хиляди доста успели българи и някои от тях гледат към България. Успехът на това правителство ще направи възможно връщането на много други високо образовани специалисти.

28 септември 2001
София


Илиян Михов е завършил икономика в Принстън (докторат по макроикономика през 1996 г.). В момента е преподавател в INSEAD (Европейски институт за бизнесадминистрация в Париж).
Разговор с
Илиян Михов