Усредняване на висшето

Университетското радио "Алма Матер" съществува вече 8 години, от миналия 15 юни има и лицензия. Замислено е като школа за практическа радиожурналистика и (затова?) се прави преобладаващо от студенти към Журналистическия факултет на СУ. Отличава се от останалите станции по невъзможността да бъде разпознато. Обикновеният му дневен режим се състои в недиференциран поток от банална музика в стил FM+ и "Витоша", с много, ама много редки едночасови прекъсвания за предавания по значими академични и общественически теми от типа на "Фиби и фуркети" (в полза на лъскавото окосмяване и ниското самочувствие на евентуално засечения слушател). За разлика от извънсофийския си аналог, студентското радио "Аура" (на Американския университет), което доскоро бе фактор в благоевградския информационнен ефир, "Алма матер" няма рейтингови сънища и трудно би намерило местенце сред първите по слушаемост 30 от 35-те софийски радиостанции.
Сякаш "Алма Матер" въобще няма сънища. От младите хора с академични амбиции човек по дефиниция очаква да са любопитни, нахъсени, насмешливи, още неочукани от ВАЦ-овски цинизъм, още необрулени от ежедневна байганьовщина, още незадавени от държавен абсурд, с очи за нещата, които не бива и няма как други да забележат и назоват, още убедени в чудотворната сила на спора, още убедени в нещо си. И ако не генератори на социални революции и културни земетръси iuvenes dum sunt, ни се ще да са поне съвестни книжни плъхове. Но неясните обекти на желанието на "Алма матер" за съжаление отразяват едно скръбно пропаднало средно равнище на претенциите и възможностите, в които най-ерудитското явно е набързо преписано в Народната библиотека отсреща, а най-неформалното е някое и друго "Яко!", когато съвсем няма какво да се каже.
Неформално в "Алма Матер" е "Бели нощи" например. Въпросният развлекателен блок се точи всяка вечер от 22 до 2 часа в ефира с музиката от изминалия ден, този път прекъсвана от записани предварително просташки вицове и кръшен глас на момиче след всеки от тях: "Ха! Хамъ чи тъп виц, ако знаиш някуй по-интересен, кажи го на номер:...". А най-интересният и качествен продукт на студентите е не друго, а възкресеното от мъртвите на "България - дела и документи" в 7.15 - сантиментален жест към петте минути история на България на Митьо Радуков и Веселин Димитров, които всички в що-годе съзнателна възраст между 1971 и 1989 г. помнят поне от шапката: "От кога се е, мила моя майно льо, зора зазорила..."
Чудно е как едно младо радио може да е толкова демотивирано и с толкова тежки сенилни отпущания, готово да произвежда 20-годишни кадри с 30-годишни професионални увреждания а ла "Христо Ботев". Остава надеждата, че обновеният му наскоро състав от също наскоро назначеният директорски тандем Лъчезар Точев-Таня Симеонова, ще се вземе в ръце и ще направи нещо смислено; че ще се проведат конкурси за нови хора и идеи, които да обхващат не само ЖФ, а и другите факултети и ВУЗ-ове; че абсурдната липса на връзка между "Алма Матер" и БНР ще прерасне в сътрудничество... За да може идеята за университетско дело да предизвиква интерес, а не съчувствие.
А това дали на младежите ще им пука, дали ще ги обземе ентусиазъм и ще се възползват от шанса си да работят каквото пожелаят и колкото могат в това независещо от рекламодатели и пр. ангарии радио, това, дали ще ги бива да искат и да дават, е Божа работа.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато