За любителите на балета
Във в. "Музика Viva" бр. - 12/13 беше публикувана статия от Теодор Попов, наречена "Накъде се е запътил "Арабеск". Някои размисли за тенденциите на трупата и за перспективите след един сезон с много "експерименти" (с. 14-15). В нея се прави анализ на сегашното ръководство на трупата, чийто директор е Боряна Сечанова, като авторът го сравнява с предишното ръководство - на Румяна Маркова, считано от него за успешно. Ето и някои от основните тези на автора: "На първо място на думи и на практика беше отхвърлена цялата досегашна, съществуваща няколко десетилетия, репертоарна политика на балет "Арабеск". Наред със снемането на всички досега изпълнявани пиеси (включително и на Маргарита Арнаудова - само един път бе показано прекрасното й "Болеро") се тръгна към непрекъснати и необосновани експерименти" (...) "Започнаха да се провеждат прословутите "Танц атаки" (...), в които под егидата на "Арабеск" на сцената се появяваха хореографи и изпълнители, даже и дилетантите-примитивисти от Бургас. А продукцията на самата трупа като качество определено клонеше към минусови резултати" (...) "И цялото това действо се обгръща с гръмки изявления, невероятно самочувствие и огромна доза снобизъм, а залите... обикновено са почти празни". Статията и тенденциозните твърдения в нея относно съдбата на "Арабеск" още веднъж дават повод да се обърне внимание върху нивото на балетната критика у нас. Още повече, след като редакторката на "Музика Viva", поради "деликатната ситуация", предпочете да не публикува настоящата статия в нейния вестник. Затова я публикувам във в. "Култура".

Считам за необходимо не само да се разгранича от мнението на Теодор Попов, но и да направя някои уговорки, на базата на които се различават в повечето случаи нашите позиции за балета.
Завършила съм Държавното хореографско училище, специалност "Класически танци", танцувала съм като балерина в ДМТ "Ст. Македонски", зъвършила съм висше образование по "Балетна режисура" в Консерваторията в Санкт Петербург, поставяла съм в Стара Загора, Плевен, Русе и София, защитила съм докторска дисертация по балетознание. Моите наблюдения като балетовед синтезират практиката и опита ми като балетен изпълнител, балетен педагог, балетен режисьор и солидната подготовка по балетознание при световноизвестната балетоведка проф. Вера Красовская. Г-н Теодор Попов не е бил никога нито балетен изпълнител, нито балетен педагог, още по-малкото пък балетен режисьор или балетовед. Той завършва Педагогика в Югозападния университет в Благоевград и защитава докторска дисертация по педагогика в СУ "Кл. Охридски". Неговите знания по балет се базират единствено на любов към балета. Но дори и педагогическите му познания не могат да се трансформират в познания по балетна педагогика поради спецификата на балетното изкуство, в което не можеш да учиш децата как да танцуват, ако ти никога не си танцувал.
Колкото до писанията на г-н доктора по педагогика Теодор Попов, отнасящи се за балетното изкуство, на които съм гледала като на своеобразно хоби, то ето едно от тях. Цитирам неговата книга "За балета", издадена през 1993 г., където той се е афиширал като "лисансие по германистика и история на изкуството": "Турското петвековно иго спира развитието на българското театрално изкуство и по-специално балета" (стр. 5) и още: "Византийското владичество (1018 до 1187 г.) и особено турското иго (от 1396 до 1878 г.) за съжаление спират духовната потребност на българина към театъра, операта и балета" (стр. 7). Анализ на тази книга направих във в. "Култура", бр. 29 от 16 юли 1993 г. в статията под заглавие "Честито". Тези констатации, над които всички се смеехме през сълзи, не попречиха на Теодор Попов да преподава в Държавната музикална академия "Панчо Владигеров", където той в момента обучава бъдещите балетни педагози по Педагогика и История на немския свободен изразен танц.
Ако досега не съм обсъждала по-подробно качествата на Теодор Попов, то е по причина, че смятах това за некоректно - все едно да се надбягват професионален лекоатлет и куцащ човек. Макар, за съжаление, в това си поведение да откривам и своя "вина", защото в течение на годините той като че ли повярва, че наистина разбира от балет.

Не мога обаче да се съглася с толкова категорично, преднамерено отрицателно отношение към балета и балетните трупи у нас, още повече изказвано от човек с вече споменатите "познания" за балета и публикувано в няколко поредни броя на "Музика Viva": - 8, - 10/11, - 12/13. Аз съм съпричастна към съдбата на "Арабеск" като балетен режисьор (хореограф съм на балета "Целувката", поставен в "Арабеск" през 1991 г.) и като балетовед (автор съм на две книги-изследвания за съдбата на трупата: "Арабеск" - страници от историята на българския балет", 1995, 80 стр. и "Тълкувания на български сюжети", 2000, 144 стр.) и не мога да приема така лекомислено да се хули направеното от "Арабеск".
Създаването на "Арабеск" през 1967 г. като експериментално балетно студио като че ли най-точно определя съдбата му. И независимо дали в "Арабеск" поставят чужди хореографи или пък наши, стремежът е да се създават такива творби, които да са нови и различни от утвърденото. Дори съответната творба да не се задържи за дълго в репертоара, тя обогатява танцовите възможности на трупата, дава нова гледна точка за изпълнители и публика, а понякога и провокира следващи, успешни постановки. Без съмнение присъствието на Маргарита Арнаудова в "Арабеск" е от изключителна важност, тъй като тя определя репертоара на трупата в течение на 20 години. Затова чест прави на Калина Богоева, че след като пое ръководството на "Арабеск" (след смъртта на Маргарита Арнаудова), създаде конкурс за съвременна българска хореография с награда на името на Маргарита Арнаудова.
Възниква обаче въпросът: защо беше заменена утвърдената и с авторитет директорка на "Арабеск" Калина Богоева с неопитната Румяна Маркова? Това, че Румяна Маркова има награда на в. "Известия" от Международния балетен конкурс във Варна, е всеизвестно. Тази награда обаче е за изпълнителско майсторство. Тя не е свидетелство за талант като хореограф, още по-малко пък като организатор. И макар да приветствахме участието на Румяна Маркова в семинари, както и факта, че тя привлече Люк Буи за постановка в "Арабеск", не можем да се възхитим на организаторския талант на Румяна Маркова, след като тя наследи трупа, притежаваща няколко хиляди лева собствени приходи, а я остави с празна каса и 19 хил. лева дефицит. Поразителен отстава и фактът, че когато Румяна Маркова задържаше заплатите на артистите поради "липса на пари", все пак успя да назначи собствения си съпруг за заместник-директор на "Арабеск". Така че причината за неподновяването на договора й трябва да се търси не в това, че "нейната работа явно не се хареса на някои лица", както твърди г-н Попов, а в това, че за две години "Арабеск" от печеливша трупа се превърна в състав, за който, според думите на самата Румяна Маркова, е по-изгодно въобще да не танцува, защото излизало по-евтино. Интересно какво ли друго биха могли да правят, ако не танцуват?
Чест прави на Боряна Сечанова, че успя да заинтригува трупата с нов репертоар и нови задачи. Не е вярно твърдението на Теодор Попов, че Боряна Сечанова е свалила всички досега изпълнявани пиеси от репертоара и че "бе отхвърлена цялата досегашна, съществуваща няколко десетилетия репертоарна политика на "Арабеск"". В момента в "Арабеск" се играят три от творбите на Маргарита Арнаудова - "Болеро", фрагменти от "Корен дълбоко в небето" и от "Нестинарка", две постановки на Мила Искренова "Пресичане на пространството" и "Хладна пепел", две хореографии на Люк Буи "Островът" и "Моят ангел", възстанови се и "изгонената" от Румяна Маркова реализация на Антония Докева - "Благовец". Не е вярно твърдението на Теодор Попов и за "празните зали" при Боряна Сечанова. Статистиката сочи, че за един сезон по време на директорстването на Румяна Маркова (1999-2000) балет "Арабеск" има приходи от продадени билети, възлизащи на сумата от 6826 лв. За същия период по време на Боряна Сечанова (от октомври 2000 до 31 август 2001) приходите от продадени билети са общо 26 238 лв.
С идването на Боряна Сечанова "Арабеск" възстанови своята основна репертоарна политика и се превърна отново в студио за балетни експерименти, където работят няколко поколения различни хореографи, като утвърдените Маргарита Градечлиева, Росен Михайлов, Мила Искренова, както и Таня Соколова и Албена Атанасова, и съвсем младите Мариана Крънчева, Анна Пампулова. Въведените от Боряна Сечанова "Танц-атаки" също спомогнаха за това. Идеята за представяне на спектакли в посока на танц-театъра - при това веднъж месечно, в последната неделя от месеца и без тези творби да влизат в репертоара на трупата, обогати представата за възможностите на танцовото изкуство и привлече публика от извънбалетните, предимно театрални среди. Що се отнася до "дилетантите примитивисти от Бургас", искам да напомня на г-н Попов, че Петя Стойкова от Бургас е носителка на две награди - на публиката и на критиката за най-добра хореография от четвъртото издание на конкурса "Маргарита Арнаудова" (1999). А когато говори за: "скучната и претенциозна "Медеята" на Маргарита Градечлиева"; за "почти едно към едно копираните "Дъждове" на Боряна Сечанова"; за "заимстването" в "Птиците" от същата авторка, струва ми се, че г-н Попов излиза извън рамките на собствените си познания. Нека напомня, че Маргарита Градечлиева и Боряна Сечанова са носителки на награди за хореография от престижни международни конкурси. Освен това Маргарита Градечлиева специализира при Морис Бежар, чийто постановки в "Балетът на ХХ век" станаха еталон за съвременен балет. И двете хореографки са поставили балети, които дори и с "немалко явни провали" не могат да компенсират липсата на каквито и да било постановки на самия д-р по педагогика Теодор Попов. Както знаем, ако ставаше само с гледане, кучето би било най-добрият касапин.
Колкото до "заимстването", в което г-н Попов обвинява Боряна Сечанова, често някой щрих в нечия творба инспирира друг творец да го разработи по свой начин, различен от първоизточника. Това обаче в никакъв случай не може да се сравни с "заимстването" на самия г-н Попов, който издаде като собствена книгата "Немският свободен изразен танц" (1997), независимо че тя се състои от преводни материали (съставител и редактор - покойната вече Виолета Консулова, превод Теодор Попов) и в първоначалния й вариант след всеки преведен материал се цитира авторът и публикацията, от която е превеждано. В издадената от Теодор Попов книга единственият обявен автор е самият той, който публикува дума по дума превода, като забравя да спомене истинските автори на статиите - Jean Pierre Violin "La danse modern".- Paris, Edition Vigot, 1977; а също и Norbert Servos "Der Grune Tisch". - Ballet International, 1979, - 8/9, с. 10-12 и др. Е, разбира се, тук за "заимстване" не може да се говори. Как всъщност се нарича взимането на чужди материали и присвояването на авторство? (Оригиналът на подготвяното от Виолета Консулова и Теодор Попов преводно издание се пази в Института за изкуствознание при БАН.)
Що се отнася до въпроса на Теодор Попов: "Накъде се е запътила тази единствена в нашата страна държавна трупа за модерен балет и неговата (все още) директорка Боряна Сечанова?", то, напомням, че балет "Арабеск" е студио за балетни експерименти - така е създадено и така продължава да се развива. И никой не иска от него да се превърне в студио за гарантирано успешни експерименти. Още по-малко - да престане да експериментира. Всеки експеримент носи риска да не се приеме, но така или иначе, разкрива възможности за алтернативно мислене в балетното изкуство.
Струва ми се обаче, че въпросите са други:
Докога хора, които доказано не разбират от балет, ще се опитват да представят своето, често тенденциозно мнение, за обществено мнение?
Докога хора без професионални знания, но "любители на балета", ще се стремят към целенасочено подронване на авторитета на българския балет?
Докога всички ние, балетните специалисти, ще си мълчим от съжаление или нежелание "да си цапаме ръцете"?

Анелия Янева


Анелия Янева е доцент по хореография и доктор по изкуствознание, ст. н.с.II ст. в Института по изкуствознание при БАН. Автор е на шест книги, посветени на теорията и историята на класическия танц и българския балет, на научноизследователски статии и рецензии в периодичния печат. Някои от книгите й са повод за създаването на тв-портрети за Маргарита Арнаудова и Асен Гаврилов. Преподава История на танца в ДМА "Панчо Владигеров, Югозападния университет - Благоевград, Нов български университет и Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив.
Размисли след размислите за Арабеск