Следите на Гена Димитрова
Гена Димитрова - една оперна звезда, която не крие възрастта си, бе чествана у нас с поредица от събития, които щрихираха различни черти от профила й като музикант. Афишът за отбелязването на нейната шейсетгодишнина включваше изложба, наречена "Музикални силуети", промоция на книгата на Магдалена Манолова "Гена Димитрова" (издателство "Български художник"), видеопрожекция на "Звездни мигове с Гена Димитрова"... Сред празничните събития бе и един концерт в НДК с нейни ученици, с които тя се занимава в Студията на Софийската опера.
"Много благородно е това, което Гена Димитрова прави за младите таланти - казва Христина Ангелакова - директор на Софийската опера. - То е присъщо за големите личности и не се ограничава с отделни жестове на благородство към един или друг изпълнител, а със загриженост към българското оперно изкуство и към бъдещето му. Тя успя да отведе своите възпитаници веднага след празниците за нейния юбилей на конкурс в Падуа. Наградите от едно международно състезание, разбира се, са важни. Но в случая за тези млади хора е по-съществено, че те се изграждат като артисти под крилото на една световна знаменитост. Байса Дашмян например е млада артистка, която отсега е поканена за две роли през следващия сезон на сцената на Софийската опера в "Турандот" и в "Джоконда". Това е ново и сериозно попълнение, което дължим на подкрепата на Гена. Освен че ги учи да пеят, Гена Димитрова подготвя младите таланти за нелесния им път в оперното изкуство. Нейно убеждение е, че бляскавото бъдеще на сцената трябва да се извоюва, а понякога и да се заплати с известни жертви. На концерта с нейните възпитаници виждах в нейно лице една майка, която излиза и показва онова, което е направила за другите, а самата тя желае да остане в сянка. В арии от "Мефистофел" и "Тоска" отново доказа класата си на изпълнител. Но като педагог, самата тя, като че искаше да изпъкне на преден план талантът на младите.
За последен път се убедихме в широко скроената душа на Гена, в нагласата й да предава, без да пести опита си, когато види благодатна почва за това. Въздигането на паметник чрез собствените дела и творчество е нещо, което е несъмнено в биографията й. Разбира се, тя не го мисли и не го търси. Но несъмнено се случва пред очите ни, чрез онова, което всекидневно прави безвъзмездно и щедро."

Е.Д.