Коранът на български
Българският превод на Свещения Коран, осъществен от специалиста по арабска литература доцент Цветан Теофанов, бе представен в Самоков от самия преводач, преподавателя в Центъра за източни езици и култури при СУ Симеон Евстатиев и софийския мюфтия Али Хайраддин. Това е първото експониране на българския превод на свещената за мюсюлманите книга извън София; Самоков обаче не случайно е избран за начална точка на начинанието. Градът под Рила е сред големите центрове на ислямски ръкописи в Румелия, там е творил османският писател от ХVIII век Ахмад ибн Аби Бакр ибн Мухаммад ибн Ридуан ал-Кашфи ас Самакууи. Самоков е и място, където мистическото братство на халветиите и имало цитадела, да не отваряме дума за огромната писмовна сбирка на Мехмед Хюсрев паша, която днес е в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" (вж. сборника "Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания", дело на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, София 1998).
Цветан Теофанов припомни думите на Атанас Далчев, че преводът е бавно четене, преди да поднесе на публиката впечатляващата цифра от 15 години, през които вършил делото си. Той заяви, че ако четем Корана като тривиален текст, превеждането му едва ли би отнело дори 5 години, но именно защото не е такъв, а извор на непреходни ценности и на цяла култура, подобно претупване не би постигнало нищо. Има източни поети - каза доцент Теофанов, - които, сломени от словесната красота на Корана, са захвърляли перото, отказвайки се от писането на стихове. Само емоционалната свързаност с текста може да постигне успешен превод, подчерта той. Българският превод е претърпял вече второ издание, предстои и трето. Коранът е вселена от смисли, необятен океан от чувства, посочи неговият преводач и цитира от него: "Който убие човек, той сякаш е убил всички хора, а който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора."
Симеон Евстатиев бе категоричен, че преводът на Корана от неговия арабски оригинал е изключително събитие за българската култура. Той поясни, че всъщност българският превод не е самият свещен текст, а само превод - Коранът е вечно и несътворено слово Божие, което е такова единствено на арабски език, не на друг. В този смисъл той е аналогичен на Богочовека Иисус в християнството. Разликата само е, че Коранът е низпослан, докато Христос е въплътен. Според ислямската традиция текстът е продиктуван на пророка Мохамед от архангел Гавраил, а убеждението е, че той изчиства от исторически наслоения монотеизма на древния патриарх Авраам. Тоест ислямът е не нова религия, а пречистване и завършек на пророческия цикъл. Коран идва от глагола "кхар-а", което ще рече чета. Той самият означава четиво, но не какво да е, а такова, което се чете на глас чрез речитатив, сиреч се декламира. И днес в ислямската общност са на почит т.нар." хафъз" - хора, знаещи наизуст целия или части от Корана. Първоначално неговите "сури" са записвани на палмови листа, плоски кости и пергамент. За първи път той е преведен на латински през ХII век по инициатива на прочутия клюнийски абат Пиер Достопочтени, който събрал в Толедо цял екип преводачи от арабски. Текста на Корана превел Робърт Кетонски.
"Сътворих ви народи и племена, за да се опознавате", пише Коранът и това е основателна причина да се опитаме да вникнем в свещения текст. За да разберем, че най-често задаваният въпрос за него - дали подстрекава към агресия и насилие, няма база. Категоричен съм - Коранът не призовава към насилие, подчерта доцент Теофанов. Разбира се, когато думите биват откъснати от контекста, всичко може да се внуши, но с коя свещена книга не може да се процедира по същия некоректен начин? И - кой знае - точно може би от подобни недобросъвестни преводачи и интерпретатори е тръгнал митът за Корана като свещена книга, проповядваща насилие.

М. Н.