От хвърчащи листа
1. Като килимар от Куян-Булак и аз реших да отбележа четвъртата година от смъртта на Маргарит Минков, като гледам спектакъл, в афиша на който виждам неговото име: Едно приказно градче по приказка на Марго в Централния куклен театър (сценарий и постановка - Тодор Вълов, сценография Стефка Кювлиева, участват актьорите Цветослава Симеонова, Георги Стоянов и Румен Угрински). Да се поставят и издават неговите пиеси, стихове и приказки - това е, което можем и трябва да правим с талантливото му творчество. Така, "вършейки полезното дело", ще отдаваме и почит, което ще значи - както пише Брехт, - че "сме го разбрали". Спектакълът носи въображението, свободната асоциативност и жизнелюбие на Маргарит Минков, талантливата му импровизационност и хумор. Актьорите - и тримата - изпитваха удоволствие от играта, която водеха, и това беше заразително.
2. Добро начало на сезона за Малък градски театър "Зад канала". След постановката на Пламен Марков "Хубавата Клара" на Райнер Вернер Фасбиндер, вече излезе и "Охранители" на Джон Годбър, поставена от Съни Сънински. Спектаклите са толкова различни. И близки в желанието си да уважават своята публика.
В Хубавата Клара сред масивния декор (Невена Белева и Виктор Андреев) се движат грубите фигури на занаятчии (седлари, кожари) и търговци от времето на натрупването на капиталите. Задушаващи са мирисът на кожа, атмосферата на грубост, жестовете на насилие. Клара намира изход в тази непреодолимост, намира чупливото в тази ужасяваща стабилност, неизменност и безжизненост. Най-чуплив е човекът. Тя убива всеки, който се изправи пред представите й за някакъв по-нормален живот, и - тук спектакълът преминава от драматичното съчувствие към сарказма - тези убийства я увличат, с хазартна тръпка тя запълва пукнатините на несъстоялия си живот, изпада в истерия, ако поредната жертва отказва да отпие от отровеното кафе и т. н. Очевидно талантливата Ирини Жамбонас (Клара) играе сложните перипетии на своя персонаж в повечето сцени уверено и ефектно.
3. Насладата да играеш, насладата да следваш щедрото си въображение, насладата от хумора като последното, което ни остава, когато обитаваме мръсните задни дворове на претъпканите дискотеки - това ни грабва в Охранители. Четирима актьори - Георги Къркеланов, Петър Калчев, Филип Аврамов и Христо Мутафчиев - имат такова магнетчно присъствие, че не им трябва нищо друго освен четири палки (все пак нали са охранители!) и една многофункционална врата, за да изиграят остроумната поредица от етюди. Тяхната изобретателност и невероятното предметно въображение на режисьора Съни Сънински се надпреварват в своите полети. Шоуто е забележително. И няколкото мига, в които спектакълът прави усилие да подскаже и по-социалните си послания, не са достатъчни, за да оборят удоволствието от гледането. Толкова театър има в тези час и нещо, че стига за повече от един спектакъл. Написах "театър", а не дълбоки мисли, но не мисля, че това винаги е лошо...

Никола Вандов