Име - епоха

В началото на XXI столетие се навършват 120 години от смъртта на големия руски хирург и учен, виден обществен деятел и педагог Николай Иванович Пирогов, оставил трайни следи от живота си не само в своята страна.* Неслучайно първата и най-голяма болница по спешна медицина у нас днес носи неговото име.
Пирогов е роден в Москва в семейство на военнослужещ. Първоначалното си образование получил вкъщи, а след това в частен пансион, предназначен за възпитание и обучение на деца на родители с благородна титла. Тук той учил немски, латински, френски и гръцки език. На 14-годишна възраст, след блестящо издържан писмен изпит, бил приет студент в Московския медицински факултет, който завършил успешно и получил званието "Лекар I разряд". По предложение на декана на факултета постъпил веднага в Института за подготовка на професори за университетите в гр. Дерпт (днес Тарту, Естония). Същевременно започнал и специализацията си по хирургия, като интересите му били насочени главно към експерименталната хирургия. В 1832 Пирогов защитил отлично докторска дисертация, написана на латински език, след което бил изпратен за три години на специализация в Германия при световноизвестните хирурзи C.f. Graef в Берлин и B. Langenbeck в Гьотинген. В 1836 бил избран за извънреден професор в Университета в Дерпт, а пет години по-късно - за редовен професор в Клиниката по болнична хирургия, патологична и хирургична анатомия и ръководител на Института по практическа анатомия при Петербургската медицинска хирургична академия. От 1847 е член на Петербургската Академия на науките. Междувременно бил удостоен със званието "Почетен член" и на много други руски и чуждестранни университети.
Едновременно с практическата и преподавателската си работа в университета Пирогов написал и 20 монографии. Той издал "Пълен курс приложна анатомия на човешкото тяло", който по пълнота на изследванията и оригиналност нямал равен на себе си в световната медицинска литература. Той е автор и на редица оперативни техники, някои от коите се използват и днес. Такива са костно-пластичната ампутация на ходилото и костно-пластичната хирургия изобщо - развита от него, гилотинната ампутация на бедрото, известна като "ампутация по Пирогов", и др. Пирогов е родоначалник и на първичната хирургична операция на военновременните рани и на военнополевата хирургия. След подробни експериментални и клинични изпитания за първи път в 1847 той въвел етерната наркоза в хирургичната практика.
През време на Кримската война (1853-56) той е участвал два пъти във военните действия и лично организирал медицинското осигуряване на бойните действия и лечението на ранените. Тук за първи път въвел в практиката използването на гипсовата превръзка при полеви условия. По молба на Международната организация на Червения кръст заминал за театъра на френско-пруските военни действия (1870-71). През 1877-78 Пирогов взел дейно участие в Освободителната руско-турска война в България. След края на войната той останал няколко месеца тук и оказал най-активна помощ при болничното лечение на ранените. С това той поставил у нас основите на спешната помощ в травматологията. Той издал в две части на немски, а след това на руски "Начало на военнополевата хирургия", след което написал класическо произведение по военнополева хирургия, озаглавено "Военно-медицинско дело и частната помощ на военния театър в България и тила на действащите армии в 1877-78". Втората част на тази книга е излязла в Германия след смъртта му. С нея Пирогов завършил своите трудове по военнополева хирургия.
Заслужава внимание и рабирането на Пирогов за развитието на науката. Той се противопоставял рязко на задължителното изискване за посещаване на лекциите в университета, чието представяне, според него, обикновено повтаряло написаното в учебниците. Той се борил за лекции, в които преподавателят излага нови научни истини, непубликувани още или известни само на ограничен кръг специалисти. Според него висшите учебни заведения трябвало постоянно да се обновяват с пресни сили, а критериите за хабилитиране на преподавателите да се определят от броя на студентите, посещаващи лекциите, и значението на литературните им и други научни трудове за практиката и университета.
Като професор Пирогов блестящо съчетавал преподаването с изискванията на живота. Той бил един от най-видните обществени деятели в Русия, остро изобличавал невежеството и застоя в науката и образованието, бюрократизма, разложението в царския режим и свързаната с него изостаналост на Русия в икономическо и военно отношение.
Последният труд на Пирогов е "Дневник на стария лекар", в който той преразглежда преживяното в края на жизнения си път и анализира свои грешки. Друг голям руски учен-хирург, Н. В. Склифосовски, който развивал възгледите на Пирогов, писал: "Народ, който има своя Пирогов, има право да се гордее, защото това е свързано с цял период от медицината".
Пирогов прекарал последните години от живота си в своето имение Вишня, близо до Виница. След смъртта му тялото му било балсамирано и запазено в специална гробница. След Втората световна война неговият чифлик бил възстановен от Главното военно-медицинско управление и превърнат в музей.
В знак на признателност към делото на Пирогов в двора на Болницата за спешна медицина в София е поставен неговият бюст, под който в мрамора са издълбани няколко думи на известния руски хирург Оппел, които значат толкова много: "Пирогов създаде школа - това е цялата руска хирургия". Ние също сме черпили от нея знания.

Проф. Иван Андреев
хирург - ортопед


* Авторът изказва своята благодарност на уважаемия акад. проф. Н. П. Демичев от гр. Астрахан за някои предоставени от него биографични данни за Пирогов.



120 години от смъртта на Н. И. Пирогов (1810-1881)