Гениална простота

Твърде бавно, ала все пак напредваме в опознаването на Аббас Киаростами. След като през май в НДК видяхме "Вятърът ще ни понесе" (1999), по време на Иранската седмица в кино "Одеон" гледахме "Къде е домът на приятеля?" (1987), а всъщност той е автор на още 29 филма.
Селска класна стая. Строг учител (Шейха Барех Дефаи) преглежда домашните на второкласници. Мохамед Реза Немадзаде (Ахмад Ахмадпур) е написал за трети път своето на хвърчащ лист, вместо в тетрадка. Предизвиква справедливия педагогически гняв и заплаха за изключване. Детето неудържимо заридава. До него чинно седи Ахмад (Бабак Ахмадпур). Прибира се у дома, прилежно се захваща с домашното - приоритет в очите на възрастните, но търчи безотказно по майчини заповеди (както впрочем е и в "Деца на Рая" на Маджид Маджиди, вж. "Култура", бр. 28 от 2001). Изведнъж Ахмад проумява, че е взел погрешка и тетрадката на Мохамед Реза - жител на съседното село. Хуква да му я занесе, но тъй като не знае адреса, попада в трогателен лабиринт от смешни съвпадения и добронамерено незнание. След като се скита напред-назад, най-сетне сяда - у дома, на пода - да пише. На финала сме отново в класната стая, Мохамед Реза няма домашно, Ахмад закъснява... И след като и зрителят вече е затаил дъх в съспенс, той влиза... Съученикът му получава подпис и учителското възклицание "Отлично".
Нищо и никаква тетрадка, а следиш екрана в тръпен транс - по петите на момчешкото нетърпение трафаретът се избистря в живописна притча за благородството, монтирана като екшън. Родителите на Ахмад са строги и глухи за детските несрети, дядо му проповядва бой за назидание, научено от предците, и възпитава внука си, пращайки го за цигари, въпреки че си има, а момченцето е изумително (както и връстниците му) - трескаво-лъчистите очи на Бабак Ахмадпур все още ме преследват. Психологически филигранен, "Къде е домът на приятеля?" проектира детските проблеми върху пистата на универсалното, забива ги в зрителското напрежение като стрелички на спокойната добронамереност.
Затънтено и окаяно, иранското село от филма изригва витална прелест: хора, животни, дървета, пръст, архитектура съществуват в омайна хармония, а остроумието пропъжда мизерията като досадна муха. Словесни повторения се римуват с визуални - превръщат филма в изящна поетична спирала, а хълмът със самотното дърво и пътеката към него са може би единственото пейзажно родство между "Вятърът ще ни понесе" и "Къде е домът на приятеля?", въпреки че битът е същият, както и истинността му. В почти всеки от филмите си Киаростами работи с различен оператор, но натурата, обгърната от нео-неореалистичната му естетика, е константно магнетична в цялата си вековна запуснатост. Ниската гледна точка, съответна на детския ръст и на приземения национален бит, се стрелва ту към голия хълм, ту към красивите розетки на вехтите порти, ту към науката, която и там е слънце... Иранското кино, подобно на неореализма, изважда в кадър предимно делничната мизерия. Но вместо ровенето из социалните измерения на бедността, то предпочита не-патетизираните нравствени послания. И всичко това - без евтина милозливост, а с нежна ирония. Сещам се за афоризъм на Андре Базен по повод на неореализма: "Стилът се изявява преди всичко в самата структура".
"Къде е домът на приятеля?" е недокоснат от годините филм, величествен в изтънчената си простота.

Геновева Димитрова

Бел. ред. Подробно за Седмицата на иранското кино - в един от следващите броеве.



От пръв
поглед


Къде е домът на приятеля?, Иран, режисьор, сценарий и монтаж - Аббас Киаростами, оператор - Ферхад Саба, в ролите: Бабак Ахмадпур, Ахмад Ахмадпур, Шейха Барех Дефаи, Иран Оутри, Али Ансари и др.