Жътва в края на лятото
Сан Себастиан е прекрасен град в дъгата на баския залив на Атлантика, с удивително красиви плажове, надвиснали над тях луксозни хотели и силуети на респектиращи катедрали. Но днешната му популярност е обвързана много здраво с големия международен кинофестивал в края на всяко лято, чието 49-то издание отмина през късния септември на 2001. Този календарен шанс поставя форума в сложна програмна ситуация, от която той очевидно не може да избяга и поради това търси да извлече максималния ефект от нея. Защото след Берлин (февруари), Кан (май) и Венеция (началото на септември) "кинобостанът" изглежда толкова отчайващо обран, че за конкурсната селекция в Сан Себастиан като че ли не е останало нищо. Но затова пък Сан Себастиан прави огромен кинопразник като за "закриване на сезона" и винаги сред стотиците заглавия в каталога има бляскави подборки. Неслучайно и международната федерация на филмовата критика ФИПРЕССИ присъжда своята награда за "филм на годината" именно там - страстите от големите фестивални битки вече са утихнали, световната критическа гилдия е подредила истинските стойности и чрез напълно демократично гласуване над 300 филмови наблюдатели от най-големите вестници и списания избират своя фаворит. Този път шансът натежа към поредния ирански хит "Кръг" на Джафар Панахи - сложно, умно и талантливо разработване на локален сюжет с универсални идеи, филм, който очевидно е не само разбираем навсякъде по света, но и единодушно приеман като артистичен резултат. Впрочем, в тази критическа класация винаги попадат поне още 15-20 действително забележителни филми, които и бездруго са привлекли вниманието на селекционерите в Сан Себастиан и те ги включват в изключително интересната паралелна програма "Забалтеги". Нейните 33 филма са наистина изкусителен кинокаймак от най-доброто на световното кино. Изключителен шанс е да се видят накуп годишните фаворити "Стаята на сина" (реж. Нани Морети), "Пианистката" (реж. Михаел Ханеке), "Човекът, който не беше там" (реж. Джоел Коен), "Офицерската стая" (реж. Франсоа Дюпейрон), "Ничия земя" (реж. Данис Танович), "Амели от Монмартър" (реж. Жан-Пиер Жьоне), "Пекински велосипед" (реж. Ван Ксяошуай)...
Сан Себастиан обаче е намерил напълно своя, самостоятелна територия, като предоставя авторитетна фестивална трибуна на огромното по количество испаноезично кино, произвеждано не само на Пиренейския полуостров, но и в цяла Латинска Америка. А това вече е подборка, която наистина респектира с възможността да се погледне и към избрана арт-продукция от огромното производство на това могъщно комерсиално кино. Впрочем, само в Испания годишно се правят от 80 до 100 филма за киноекраните, които са изцяло частни, заснети с пари на успели продуценти. Държавата се намесва в този процес с удивително скромната сума от 150 хиляди долара, отделени в специален фонд за дебютанти - нещо като мая за подкваса, а след това филмите реално се финансират от многото телевизионни канали и бъдещите им дистрибутори. Системата работи реално и по този начин всяка година се появяват 7-8 нови режисьорски имена, сред които навярно са бъдещите Бунюел, Саура и Алмодовар. Някои от тези младоци се пробват и в Сан Себастиан в успоредния на официалното състезание конкурс за дебютанти, оценявани от отделно жури.
При такава ситуация официалната конкурсна програма не е единственият кинаджийски магнит през десетте дни кинофиеста, въпреки че естествено стои в центъра на фестивалната интрига. Журито обаче (председателствано от големия френски режисьор Клод Шаброл) поднесе изненада с реверанс към един испаноезичен филм "Такси за трима" (Чили, реж. Орландо Люберт), който, без да е скучен, е поне незабележителен и "Златната раковина" му дойде в повече. Докато истинските симпатии на зрителите се насочиха към други заглавия: датския "догма"-филм "Наистина човешко" (реж. Аке Сандгрен), френския "Това е животът" (реж. Жан-Пиер Америс), швейцарския "Бягство в Рая" (реж. Нино Джакузо) и елегантния испански документален разказ "En construcction" на реж. Хосе Луис Герин. Този испански филм (чието заглавие в приблизителен превод подсказва и метода на работа - "В изграждане") е изключително любопитно авторско наблюдение в продължение на 3 години върху строителството на жилищен блок в стария китайски квартал на Барселона - от разрушаването на съществуващите сгради до изграждането на новата. Режисьорът е заснел 120 часа материал, от който е направил 125-минутен филм с великолепни находки и попадения върху всекидневния живот на жителите от квартала.
Благодарение достоверността и силата на автентичния материал, зрителите постепенно разбират, че с изменението на градския пейзаж се изменя и стилът на човешко поведение. И че това движение е видимо ехо от големите промени в света, които неусетно долавяме зад конкретния образ на екрана. "Бягство в Рая" пък се занимава с познатия вече от много филми проблем за азиатските имигранти в Европа (в случая кюрдски бежанци в Швейцария), тяхната трудна адаптация и сблъсъкът на различни култури. В този смисъл филмът не е изненадващ, но режисьорът много успешно използва за централните роли непрофесионални актьори - кюрди, които пресъздават драматичната съдба на едно 5-членно семейство в очакване на отговор от имиграционните власти "да или не" за оставане в страната. Тяхното неподправено и абсолютно достоверно поведение пред камерата е основният фактор за успеха на филма и неслучайно наградата "Сребърна раковина" за най-добра мъжка роля получи великолепният непрофесионален изпълнител Дузгюн Айхан.
Това усещане за силата и мощта на "документалната достоверност" се забеляза и в много други игрални филми, които залагат на подобен подход - например новият дигитален експеримент "Хотел" на Майк Фиджис след известния му вече експеримент "Time Code"; датските филми "P.O.V. - Point of View" (реж. Томас Гисласон) и цитираният "Наистина човешко"; френският "Използване на времето" (реж. Лоран Канте); американският "Last Ball" (реж. Питър Калахан) и др. В този смисъл Сан Себастиан, без да покровителства специално авангарда в киноезика, попътно прие в залива си и тази филмова флотилия.

Божидар Манов


Доц. д-р Божидар Манов е преподавател по "Филмова критика" и "Теория на изображението" в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и в НБУ. Автор на множество публикации в печатни издания и в електронните медии, както и на книгите "Теория на киноизображението" и "Дигитална аудиовизия". Председател на Сдружение "Критика" при СБФД.
Сан Себастиан '2001