Ефирни признаци
на социален живот
За разлика от смазващото количество събития, които за последните години ни сполитат за първи път, опитът за радио-телевизионен пазар, състоял се на 20 и 21 октомври 2001 г. в Русе, бе нещо във висша степен доброкачествено и окуражаващо, стъпка към внасяне на минимум организация в изобилието от медийна продукция, все повече клонящо към хаос. В едно ограничено пространство, все пак снабдено с всички необходими удобства за помещаване и демонстрация на събраните за оценка и обмен "стоки", един малоброен, но отлично съгласуван и мотивиран екип даде възможност на всички желаещи да обходят и опознаят медийните изобретателност или безидейност, според случая.
Поради представителния си, неконкурсен характер "МедиаМаркет 2001" е без аналог у нас и вероятно отчасти пак по същата причина протече в условия на полунелегалност и тихо очакване: дали поканата за взаимодействие ще предизвика оживление на панаира, дали професионализмът може да бъде по-привлекателен от неизбежните скандални пикантерии по време на състезание, дали отсъствието на медийните фигуранти ще бъде компенсирано от присъствието на медийните автори. Равносметката отново показа, че ентусиазмът в съчетание с изпълнителност и яснота на стремежите в инертна среда стига само колкото за начеването на нещо ползотворно. А какви ползи ще се сътворят и дали примерът е бил заразителен, сигурно ще покаже едва второто издание на този така гладко, но и така камерно протекъл радио-телевизионен пазар.
Мастит панаир, гаражна търговия или чудо за два дни. Първа сред равните организатори на панаира бе ABBRO, асоциацията, която от 1997 г. се стреми да изпълнява функциите на своего рода синдикат, представляващ интересите на независимите български радио и телевизионни оператори (в момента наброява над 100 члена, а от 2000 г. председателства и Мрежата на асоциациите на частните радио и телевизионни оператори в Югоизточна Европа с над 700 частни оператори от 9 страни в региона). Плътно до нея в начинанието се ангажираха ПроМедиа - програма, финансирана от Американската агенция за международно развитие USAID с цел подпомагане на развитието и саморегулацията на независимите медии в Централна и Източна Европа; русенското сдружение "Европейски пространства 21"; русенското радио "Темпо" (и в частност изпълнителният му директор Димитър Липовански); клуб "Отворено общество" (Русе) и местната Община. С което броят на организаторите за малко да се изравни с този на 40-те участници.
Ако не друго, съдейки по липсващите, за двата дни на панаира стана ясно, че електронните медии по една или друга причина са крайно пасивни в предлагането на собствените си изделия, изживяват се като самодостатъчни или бегло се интересуват от промяна и експанзия. Печатните въобще отсъстваха, заети с отразяването на много по-съществени събития, като например това как с шопинг нашенски Иванки Тръмп надмогват депресията. При положение, че събитието бе достатъчно огласено предварително и условията за участие бяха пределно облекчени (таксите за включване бяха символични и представляваха едва 8% от вложените средства); при положение, че в този бизнес по-лесно излиза да купиш програма, отколкото да я произведеш (настрана, че някои не просто се продаваха, а практически се подаряваха, като 6-те часа нощен блок на врачанската "Лакс медиа" например) и че по-активна страна без съмнение бяха производителите на продукти, посещаемостта на панаира бе удивително слаба откъм непредставени на място потенциални клиенти, рекламодатели и посредници (рекламни агенции например). Така "МедиаМаркет 2001" съчета пожелателното с реалното по един доста неизгоден начин, въпреки непоклатимо положителната цялостна идея и смислените постъпки за осъществяването й: конкурентите се срещнаха, но на безопасна дистанция от отсъстващите "Дарик", "Хоризонт" и кой ли още не; дойдоха да си покажат взаимно кой до къде е стигнал в овладяването на зрителско-слушателското внимание, но по щандовете се мъдреха основно стари, познати и донякъде поизносени предавания.
Според официалната статистика, на 20 и 21 октомври в Русе бяха представени повече от 600 оригинални български продукта, създадени от 35 български електронни медии и продуцентски къщи (радиопазар: 27 програми; телевизионен пазар: 615; техническо оборудване: 24 устройства и софтуер за радиостанции, ефирни и кабелни телевизии; допълнителни услуги и проучвания: 6 продукта), а от анализа на "Алфа Рисърч" стана ясно, че в крайна сметка 75% от участниците в радио-телевизионния пазар са оценили неговото първо издание като успешно и цели 85% преценяват личното си присъствие като успешно. Факт е, че това, което се видя извън статистиката, беше много по-непомпозно, но и живо, и обнадеждаващо, въпреки минималистичните си размери. Пък и нищо пазарно не остана чуждо на Пазара: 10-15 почти сключени договора, много участници само с по един продукт, един полускандал (дублаж на Fanta fiesta, която двама от представилите се бяха включили в паспортите на своите фирми като собствено дело), една свръхестествена проява на конгениалност (паралелно изработените предавания с еднаквото име Tech house на студентите от софийското радио "Алма Матер" и тези от благоевградското "Аура"), един журналист от "Култура", един от БНР и един от русенското "Утро".
Съдържание и форма. В повечето случаи предлаганото на медийния панаир се състоеше не в изчистени концепции, които да бъдат изпълнени със съдържание според ползвателя, момента и мястото на приложението (от типа на обикалящи земното кълбо игри като "Стани богат" или "Свят за двама" и подобни), а в готови продукти, непозволяващи допълнително вмешателство и единствено годни за директно усвояване и преизлъчване. Балансът ново-старо силно накуцваше, тъй като разработените специално за панаира оферти се брояха на пръстите на едната ръка. Жанровото зацикляне отразяваше средните очаквания на медийните дейци за средните очаквания на възможната им аудитория. Въпреки това и дори тъкмо поради това панаирът блестящо послужи за сверяване на часовника, за очертаване и мащабиране на актуалната картина (на спорадично преодоляване на хроничната духовна астма в електронните медии) и позволи случването на нещо, което отдавна бе нужно, но трудно изпълнимо иначе - едно първично надделяване на регионализацията в тази област на общественото и раздвижване на границите между вършеното в София и извънсофийските пространства.
Според друга статистика (данните са на ПроМедиа от края на 2000 г., сиреч - преди последното голямо раздаване на лицензи), в България има 1094 медии, 561 от които - само в София. Радиостанциите в момента вече са към 150, горе-долу толкова са и телевизионните оператори.1 На фона на тези цифри евентуално щекотливият въпрос дали събития от порядъка на Радио-телевизионния пазар в Русе са в състояние да доведат до унифициране в отрицателното, се обезсмисля - очевидно е, че при толкова ефирни оператори, пряката съпоставка между тях няма как да предизвика нещо по-лошо от взаимно стимулиране и спонтанно шкартиране на излишното, некачественото, подправеното, неадекватното. Стига да пожелаят да се изложат на показ.
Телевизия. Докато за радиото формулата на успеха явно се търси в превеса на музика и вицове, а най-дръзките отстъпвания от нея неизменно се оказват в областта на кулинарията и детските забавни предавания, в желанието си да заинтригува някого телевизията набляга на младежки образователни програми, скрити камери, фолклорни поредици и документални филми. От продукцията на 4 РТВЦ-та, телевизионни канали и продуцентски къщи от Своге, Русе, Велико Търново, Варна и София, предложена на панаира, най-забележителни бяха възстановката на приказки, рисувани по стъкло а ла Климент Денчев на варненската телевизия "Ариел", пакет индийски филми от варненския "Канал 8", телевизионно-театралният спектакъл "Пусия за верблюд в "Лазарица" от Йордан Радичков" на ТВ Враца и добре познатите усмъртителни "усмивки на Венци". Телевизията уми чело единствено с разнообразното, много интересно и сериозно представяне в документалните филми на регионалните телевизионни центрове, както и на амбициозната продуцентска къща "Едита" (не случайно в последния конкурс "Златната ракла" подялбата на номинираните 12 произведения в жанра беше 10 към 2 между БНТ и нея).
Радиото не си оцапа ръцете с публицистика и с нищо, което да граничи с документалното и, като изключим похвалното усилие на Алма Матер с "Дела и документи" и сходното, но шеговито "Нещо, някога, някъде" на русенското радио "Темпо", се съсредоточи почти напълно върху развлекателното. При 80-процентно преобладаване на музикалните предавания в ефира е ясно, че някои от тях са вече в твърде приличен вид и си заслужават споменаването: в Русе "Аура" предлагаше седмичния топ 40 на Кейси Кейсъм, прочут от първите години на демокрацията, адаптиран от студентите в Американския университет в Благоевград и понастоящем ретранслиран основно от "Тангра", а БГ радио немощно противопоставяше българската класация "Нашите 20" на тежкия "Радиотоп 50" на Косьо Марков (продуцентска компания "Звуков реактор"), излъчван по 43 радиостанции в България с потенциална аудитория нейде около шестте милиона. Музикалните аристократи на ефира Jazz FM и Classic FM също представиха две добре известни предавания - "All time jazz masters" на Емил Войников и "Композитор на месеца" на Ирена Денкова - но и обещаха нещо съвсем ново - в близките месеци Мирослава Кацарова, Белослава и Мая Новоселска ще станат гласове на предавания в Jazz FM, а на 31 октомври на пазара ще се появи издадената под FM-овската егида "Енциклопедия на българските джаз и поп-музика" от Йордан Рупчев (на CD-ROM, в български и английски вариант). Офертата на Инфо радио - едночасов блок от новини и музика или насипни няколкоминутни информационни късове, анализи, интервюта, репортажи - вероятно можеше да бъде привлекателна за клиенти извън обсега на основните информационни мастодонти (има ли такива клиенти?), но някак се загуби в гръмогласната си компания, а и тези, които я предлагаха, очевидно не вярваха особено в продаваемостта й, защото почти не се появиха на наетия щанд. Както можеше да се допусне, RFI беше радиото с най-много предложения - най-лесни за пласиране, що се отнася до формата (програмната му схема е изградена на модулен принцип от преобладаващо едночасови предавания) и най-трудни откъм съдържание поради нарочната си неординерност. Освен стария репертоар, Людмил Фотев представи и последния продуциран от българската редакция на френското радио албум "Етносинтезис" и анонсира няколко нови проекта, като "Червената къща" (60-минутно пространство за културно напрежение, в сътрудничество с едноименния център за дебати на "Любен Каравелов" 15) и "Марк" (бит и развития на рекламата като социален остен).
Тенденции. За да докаже предимствата на цялостния изпълнител на радиостудиа, "Шарк Арт" илюстрираха богато всички етапи от оборудването от а до я на новото студио на RFI (вж. www.audioshark.com). "Алфа Рисърч" излезе с предложение за ежемесечно проучване на радиоаудиторията, а Софсправка - с "приложения за самообслужване на зрители и слушатели в интерактивна среда чрез телефон". В графата "и други" попаднаха още онези базисни елементи от ефирния живот, от и заради които именно се очаква най-скорошното и обозримо развитие на "МедиаМаркет". Вътре бяха всички съставки на саунд-имиджа, джингли, шапки, музикални фонове, реклами за радиото, лого-знаци, информационни ленти и пр. за телевизията, всякакъв софтуер и хардуер за студиа и пр., които много повече от радио- и телевизионните продукти се нуждаят от периодичен преглед, концентрация и пряка среща с ползвателите си, тъй като бързо овехтяват и няма начин да бъдат огласявани достатъчно.
Вторият, може би най-важен и също само маркиран приоритет на русенското събиране бе пренасянето му в Интернет (на вече съществуващия адрес www.bgmediamarket.bg или през сайта на ABBRO www.abbro.bulmedia.com), където целогодишно да бъде на разположение на търсещи и предлагащи. Дали възможният превод на английски, линковете към чужди медийни пазари, лесната достъпност на виртуалното пространство и още неоткритите форуми за обмен на информация, изразяване на предпочитания и колегиални схватки по въпросите на етичното и естетичното, ще помогнат за неговото разширяване там, където хъсът на организаторите не успява да размърда българските медийни среди, тепърва ще проличи. Едно е сигурно - нищо от това няма да обезсмисли "живата" среща на идната година, нито ще измести фокуса от така копняната от ABBRO дискусия по законовата база на медийния пазар, авторските права, рекламата и ценообразуването, изработването на съвместни стратегии в художествен и комерсиален план и всичко останало.
И тъй като първото издание на подобно мероприятие в най-добрия случай е декларация за живот (а това беше най-добрият случай), от следващите му реализации нататък (първата седмица на октомври, всяка година след Пловдивския панаир) ще се очаква заложените в началото тенденции да укрепнат и да се въплътят в традиции.
Кристалният микрофон или Златният плажен чадър. Изтърканите от панаирни процесии София и Пловдив, предразполагащите към хайлазуване и снобски подхлъзвания морски дестинации, запазилите меланхоличния отпечатък на "Златната антена" Сандански и Благоевград бяха отхвърлени със символичен жест от авторите на "МедиаМаркет". Едно решение, което бе всеобщо приветствано не само затова, щото Русе е град, където трафикът на шлеповете по Дунава е по-наситен от този на колите по улиците, от калканите още висят надписи "1001 стоки" и призиви "Спестявай!" на ДСК, по тротоарите се разхождат не тийнейджъри, а Малчугани, докато стъргалото функционира с пълна пара, а по пейките седят най-великолепните Възрастни Господа като от филм на Иглика Трифонова. Не, макар че умиротвореното връщане на крачка назад във времето настройва съзерцателно и нежно. Изборът на пазарния град донякъде бе и като избор на нова самоличност за медийния пазар в България така, както ангажираното отличие "Кристален микрофон" (за граждански заслуги на медия), учредено от ABBRO, изигра ролята на манифест.
Коментаторите на нашенските панаири страдат от тика да ги сравняват за контраст с тържище като МИДЕМ (събрал през 2001 г. 780 журналисти и 2183 изложители от 69 страни на 385 щанда в павилиони на 11222 кв.м.), понеже всяка съпоставка с него е особено ефектна. Това, което се усети като "генетична" липса в радио-телевизионния пазар в Русе обаче, бе не подобно патетично налагане на очевидно неравностойни шаблони, а просто едно по-определено отношение към несъмнено съществуващото противостоене между него и т.нар. "Международни медийни събития" в Албена. Може би, ако след време организаторите заявят по-категорично доколко тяхното начинание припокрива някои от ресорите и компенсира, замества или надхвърля други на претенциозния Панаир на суетата на морето и подходят по-решително към по-конкретно самоопределение, повече участници ще се почувстват убедени да се включат в инициативата им. Дотогава "МедиаМаркет-Русе" остава събитие с плахо настояще и многообещаващо бъдеще.

Нева Мичева



МедиаМаркет 2001, 20-21 октомври
Русе
































































































































































1 "Регистърът на медиите в България", съставен от Любомир Блатски, Ясен Инджев и Георги Милошев и съдържащ подробности като адрес, тиражи, страници, типология, регион на разпространение, предавания в часове, мощност на предавателите и др. за всички средства за масова комуникация в страната, бе предложена като ежегодно осъвременявана услуга на CD (вж. promedia@abv.bg) и представляваше едно от най-точните попадения на МедиаМаркет.