Бьорк и нейният личен рай
Смятам се за един от най-ревностните почитатели на Бьорк. Защото сме почти от едно и също поколение. И защото тя потвърждава идеята, че с талант и желание всичко може да бъде постигнато.
Става дума за далечната 1988 година. Самият аз понякога не мога да повярвам, че оттогава са минали цели 13 години. И макар началото да е поставено много преди това, през тази година се появява първият успешен проект на певицата - Sugarcubes.
Става дума за времена, в които въпросната група се слушаше повече, защото наподобяваше B-52's, отколкото заради невероятните вокали на Бьорк. По това време у нас на почит беше един друг стил, подвизаващ се под името dark wave и чиито основни представители ни караха да ходим облечени в черно и да се захласваме по картините на Йеронимус Бош.
Седя срещу монитора със запалена цигара в уста, слушам Sugarcubes и нервнича пред клавишите. Трябва да пиша, трябва. Но в главата ми не се появяват думи. Само образи. Не знам дали има някой, в чието съзнание след споменаването на името Бьорк първо да не се появи лицето на малко момиче и едва после гласът, мелодията. Идиотските й прически ще ме преследват до края на живота като призраци, за да напомнят, че животът е една огромна, добре оборудвана лаборатория, в която талантливите откриват сместа на успеха, а останалите може би сме поставени в незавидната роля на критици.
Пиша това, защото си спомням годините, в които чух за първи път Sugarcubes. Години, в които се чувствах като сърдит млад човек, ходех със задължителния за времето син ученически костюм и носех на ревера значка с лика на Ленин. Ако искате за миг да се потопите в тази атмосфера, чуйте "Coldsweat" от "Life's too good" на Sugarcubes или каквото и да е от B-52's.
Това се случи преди повече от десет години. Тогава Бьорк и MTV все още ги нямаше. Тогава слушането на музика беше ритуал, а не надпреварване с интернет оператори за по-добра връзка в мрежата. Тогава не бях чувал за Ларс фон Триер (едва ли и Бьорк беше го чувала). Тогава.
Сега всеки средностатистически българин има в дома си "кабеларка", MTV определя културните стойности на цяло едно поколение, всеки "интелектуалец" смята за престижно да спомене името на Ларс фон Триер и Бьорк независимо от контекста на разговора, а на пл. "Славейков" новият албум на певицата се продаваше около два месеца преди официалното му излизане на световния пазар. Налага се да призная, че като повечето продукти у нас, и този диск потвърждава максимата от едно време "пет за четири". "Дизайнерите" на корицата не са си направили дори труда да посетят сайта на изпълнителката, за да погледнат оригиналното оформление. Загледан в това издание, си дадох сметка за плюсовете и минусите на пиратския пазар, за онази толкова често одумвана "стойност на изкуството". Наглостта на пиратите стигна дотам, че освен това копие, "услужливо" предлагат на клиентите и компилация с грандиозното заглавие "Bjork - best 2002". За Бога, 2001 още не е свършила! Та ставаше дума за изкуството. Всъщност за него точно ли говорехме?
Пиша това, защото когато става дума за изпълнители от величината на Бьорк, значение има не само музиката, записана на носителя, но и оформлението на албума, хартията, на която е отпечатана обложката, текстовете на песните, имената на изпълнителите и продуцента, както и годината, в която е записан. В крайна сметка, независимо от динамиката, с която се развива интернет-технологията, и възможностите, които тя ни предоставя, немалка част от удоволствието (за меломана) е свързана с махането на целофана и отварянето на компактдиска. A къде е този диск? "Оригиналът". Защото албумите на Бьорк не са просто музикални продукти, те са много повече.
* * *
Бьорк е на 11 години и учи класическо пиано в началното училище в Рейкявик, когато един от преподавателите й дава касета с неин запис на водещ от Исландското първо радио. На тази касета Бьорк изпълнява кавър на песента на Тина Чарлс "I love to love". След като песента прозвучава в ефира, местен лейбъл под името "Falkkin" й предлага договор за звукозапис. Така тя записва първия си албум, който съдържа няколко кавъра, между които е и "Fool on the hill" на Beattles. Заглавието на албума е "Bjork", той е издаден на плоча и касета само в родината на певицата. Днес те са меломанска рядкост, а когато се появи някъде за продажба и ако състоянието на носителя е добро, то цената може да достигне до неколкостотин долара. Следващите години музикалният вкус на Бьорк е повлиян от пънк движението: през 1979 тя сформира пост-пънк групата "Exodus". Следват формациите "Tappi Tнkarrass" и "K.U.K.L." - последната записва два албума за лейбъл, в чиято основа стои легендарната по това време пънк група Crass. Звукозаписната компания се казва "One little indian" и е една от най-известните независими британски компании. В каталога й могат да бъдат открити имената на групи като "Shamen", "Chumba Wamba", "Skunk anansie" и "State of Bengal". Тя спомага много както за известността на "K.U.K.L.", така и за запознаването на Бьорк отблизо с клубните сцени на Острова. "Докато изживявах пънкарския си период, нямаше понятие като исландска музика. Наложи ни се да я измислим. Всъщност никой и не пееше в Исландия", споделя певицата с нотки на носталгия в свое интервю. "Бидейки единственото момиче, трябваше да има нещо пънкарско в дизайна ми. И аз излизах на сцената с дълга оранжева коса и обръснати вежди. Опитвах се да се конфронтирам с интелектуалците, което тогава беше доста смела постъпка от моя страна, защото нямах нито техния речник, нито тяхната култура. Не изглеждаше като противопоставяне, макар да си беше точно това. Но тогава си казвах: "Животът е пред мен. Един ден ще бъда истинска звезда." Не ви ли звучи познато?
Така стигаме до Sugarcubes. И днес нещо в начина, по който звучат, ме кара да се чувствам сърдит (макар и вече не чак дотам) млад човек. Паралелът, който критиците правят с музиката на B-52's, не е случаен. В музиката и вокалите на Sugarcubes има много заемки от B-52's, но все отнякъде трябва да се тръгне. И ето че насоката започва да придобива очертания. Именно заради вокалите на Бьорк. И текстовете, пак на Бьорк.
За рождена дата на този проект се смята 8 юни 1986 - датата, на която се ражда Синдри, синът на Бьорк. В състава взимат участие Bragi Olaffson (бас), Einar Orn Benediktsson (тромпет/вокали), Margret 'Magga' Ornolfsdottir (клавишни, замествайки предишния пианист Einar Mellax), Sigtryggur 'Siggi' Balduresson (ударни) и Thor Eldon (китара). Групата се превръща в един от малкото исландски продукти, които успяват по известност да надскочат родината си и да се превърнат в хит във Великобритания и Америка. Но именно това се случва с дебютния албум на групата "Life's too good" благодарение на сингъла "Birthday" oт него. През следващите четири години групата продължава успешно да присъства в американските и английските чартове. Sugarcubes създават своя собствена компания, наречена "Bad Taste" и включваща художествена галерия, книжарница за поезия, звукозаписен лейбъл, радиостанция и собствена издателска къща.
Известността, неочаквано стоварила се върху групата, довежда до не един катаклизъм, дали отражение върху втория им албум. Един от най-силно обсъжданите в пресата по онова време скандали е сватбата на Einar и Bragi в Дания през 1989 (всъщност първата официална гей сватба в историята на поп музиката). Заглавието на албума "Here today, tomorrow, next week" е заимствано от книгата на Кенет Греъм "Шумът във върбите". Албумът е доста по-сложен в композиционно отношение. В записите взимат участие брас секция ("Tidal Wave") и струнен оркестър (в сингъла "Planet"). Той е доста по-добър от първия проект, защото в него заемките от американските пост-пънк групи са по-малко за сметка на оригиналните идеи на дуета Бьорк - Еinar. Независимо от всичко положително и набраната инерция, критиката забелязва, че вокалите на Einar звучат извън основната мелодика на проекта и... развалят цялостното звучене. След продължително турне групата се завръща в Рейкявик, където музикантите си дават почивка, по време на която всеки един от тях започва да се занимава със собствените си проекти.
През 1990 Бьорк записва сет с джаз стандарти съвместно с исландската би-боп формация "Trio Gudmundar Ingolfssonar". Албумът излиза под името "Gling-Glo" само в Исландия. Днес той е достъпен за всеки почитател на певицата, стига последният да е готов да се раздели със сума, отговаряща на минималната работна заплата.
През 1992 нарасналото напрежение между Бьорк и Einar довежда до разпадането на "Sugarcubes". Това става независимо от факта, че групата издава третия си албум - "Stick Around For Joy", от който като сингъл в класациите се завърта композицията "Hit!". Малко след това излиза и албум с ремикси на групата под името "It's It", включващ имена като Todd Terry, Мarius De Vries, Graham Massey. През същата година певицата взима участие в проекта на 808 State "EX:ES", като записва песента "Ooops". След разпадането на Sugarcubes тя се премества в Лондон и от този момент започва нейната солова кариера. Ремиксите, направени за албума на Sugarcubes, и участието й в записите на 808 State засилват интереса на Бьорк към съвременните тенденции в клубната музика. Опитът от сътрудничеството с компанията "One little indian" й помага бързо да се аклиматизира на Острова и да обмисли бъдещата си солова кариера. В реализацията на този неин интерес голяма роля изиграва запознанството с Нелий Хуупър, продуцентът, спомогнал немалко за известността на групи като "Massive attack" и "Soul II soul". Първият резултат от тяхното сътрудничество е появата на сингъла "Human behaviour". Сингълът влиза в английския Top 40 и дава, както се казва, зелена светлина на последвалия го албум под името "Debut". Немалка роля изиграва и клипът към песента - едно сюрреалистично творение, показващо ексцентричността на изпълнителката. В края на годината "Ню Мюзикал Експрес" нарича албума "явлението на годината". Като подчертава страннaта смес от джаз, хаус ритми, 20-членен индийски оркестър и арабски мотиви, критиката е единодушна, че това е един от най-добрите и нестандартни проекти на годината. Бьорк е номинирана и спечелва британските поп-награди в разделите за "женски солов проект" и "дебют". Албумът достига златен статус в Съединените щати и платинен в Британия. От него излизат като сингли и песните "Venus as a boy", "Big time sensuality" и "Violently happy", но най-успешна се оказва съвместната работа на певицата с Дейв Арнолд над песента "Play dead". Записан като част от саундтрака към филма "Млади стрелци", сингълът достига до номер 12 през октомври 1993 и веднага бива включен като допълнителна песен във всички копия на "Debut", излезли след този момент. Независимо от мнението на критиката и изборът на продуцентите, ако този проект ви се е сторил малко мрачен, то обърнете внимание на композициите "There's more to life than this" и "Like someone in love". Това са две недооценени от слушателите песни и критиците, които - освен таланта на Бьорк - разкриват и по-добре хората, които в композиционно отношение стоят зад певицата. Първото парче е типична хаус композиция, направена по всички еталони за подобна музика, чиято цел е да ви накара да започнете да си тактувате с крак, докато я слушате, а втората показва добрата вокална подготовка на Бьорк и намеква за някогашните й залитания по джаза, независимо от нестандартното изпълнение. Контрастът между двете композиции дава идеална представа за бъдещите тенденции в албумите на певицата. Тук трябва да отбележа, че ако се направи сравнение между излезлите през 1993 година албуми, то може да се каже, че съществуват две категории: "Debut" и останалите. За много мои приятели от онези години албумът беше стряскащ, особен, често неразбираем. Проблемът идваше от факта, че трудно може да му се прикрепи етикет "поп" или "денс", или какъвто и да е друг. Но май именно това го прави уникален. Всеки може да намери по нещо за себе си и същевременно се искат усилие и постоянство (поне в началото), за да го чуеш добре и разбереш изцяло. Именно композициите, които на първо слушане "не хващат ухото", са тези, в които след време се влюбваме и не спираме да слушаме. Една стара меломанска максима гласи, че семплите песни лесно се запяват, но и бързо се забравят.
1994 е относително спокойна за Бьорк. Тя записва втория си проект съвместно с Нелий Хуупър, Трики, 808 стейт и Хауи Би. През същата година излиза и ЕР с ремикси, озаглавено "The best mixes from Debut for all the people who don't buy white labels". За пояснение, понятието "White lable" е доста разпространено сред диджейските среди и е свързано с издаването на плочи, на чиято обложка рядко може да бъде открита информация за съдържанието на винила - целта е по този начин да се прескочи моментът на предубеденост към един или друг артист и се наблегне върху самото изпълнение. Именно в този диск си проличава голямото влияние, което оказват Нелий Хуупър и Хауи Би за изграждането на стила на Бьорк. Ритъмът и лууповете, които при по-внимателно слушане могат да бъдат чути, са основата, върху която исландката изгражда неповторимия си музикален стил. Певицата взима участие и в писането на заглавното парче на Мадона от албума "Badtime stories". Както самата Бьорк споделя в интервю по MTV, този ангажимент тя поема по-скоро заради Хуупър, отколкото заради Мадона. Композицията носи първоначално името "Sweet intuition", но след няколко спора бива прекръстена на "Badtime story". Същата година Бьорк участва и в "MTV unplugged". Това нейно участие не излиза официално на пазара, но и то можеше да бъде намерено в онези години по пиратските сергии. Сега, независимо от качеството на записа, този диск се е превърнал в меломанска рядкост и поради голямата цена, за която може да бъде купен, компанията "One little indian" (издаваща лимитирани издания на албумите на Бьорк на плочи и до днес, независимо от договора на певицата с "Universal") замисля официалното му издаване на култовия 120-грамов винил. Сингълът "Army of me" - първи от новия албум, се появява през пролетта на 1995 и бързо се изкачва до челните места - както в европейските музикални класации, така и отвъд океана. Композицията намира място и в саундтрака към филма "Tank girl". Песента изненадва всички, които очакват още песни в стила на "Big time sensuality", a видеоклипът първоначално шокира с главните си герои - горила, маскирана като зъболекар, и танк със зъби.
"Post" - вторият албум на Бьорк - се появява на пазара през юни същата година. Записан на Бахамите заедно с пианиста/програмист Мариус Де Врайес и Нелий Хуупър, в "Post" са използвани някои нови техники на запис. Песента "Cover me" е записана (според историята) в пещера, пълна с прилепи, а останалите вокали Бьорк записва на открито на самия бряг на океана. Композиции като "Possibly maybe" и "You've be flirting again" затвърждават мнението, че талантът на певицата е многостранен и не се заключва в една хитова песен. Последна от този албум като сингъл излиза песента "It's so quiet" - стар холивудски стандарт, на който певицата дава нов живот и който с появата си прибавя към феновете на Бьорк тези, които досега са се съмнявали в таланта й. (Тук отварям малка скоба, за да призная, че именно тази песен ме накара да обърна внимание на Бьорк от това време. След увлечението си по ню уейв вълната през 80-те и Sugarcubes, бях загърбил денс музиката, отваряйки уши за джаза). Клипът на парчето е заснет от нашумелия доста по-късно Спайки Джоунс и появата му по MTV отваря пред певицата пътя към известността в Америка.
Албумът оправдава предхождащите появата му хвалби, достигайки до златен статус в САЩ. Той донася на Бьорк втора поредна Британска награда (най-добра женска изпълнителка на 1995 година). И докато изпълнители като Triky, Massive Attack, Portishead оформят течение, наречено от критиците трип-хоп, то Бьорк продължава своите музикални търсения в различни области, за което говори и разностилието на песните в албума. Единственото, което ги обединява, е уникалният талант и глас на певицата. Неслучайно до момента тя не се вписва в нито едно определение на критиците за дадено течение в музиката.
През следващата 1996 излиза албум с ремикси под името "Telegram" - лимитирано издание, което се появява само в САЩ. Впечатление прави разнообразието от изпълнители, които са се наели да направят ремикси на парчетата на Бьорк. Сред тях са LFO от "Warp", Бродски квартет и Outcаst. Това точно е албумът, показващ какво силно влияние оказва музиката на Бьорк върху другите изпълнители. Той разкрива и желанието на не един независим лейбъл по някакъв начин да се "прикачи" към най-новото на музикалния пазар. Онова, към което Бьорк се е стремила с пристигането си в Лондон, вече е действителност. Веднъж запознала се с различните клубни течения, от човек, който търси своя индивидуален стил, тя се превръща в диктатор на модните тенденции в клубното звучене. До този момент са излезли толкова много нейни ремикси, че се оказва доста трудна задача от тях да се подберат онези, които да бъдат включени в диска. Внимание! Албумът съдържа много разнородни ремикси и не е подходящ за слушане като цяло, освен ако не сте от крайните фенове на изпълнителката. Освен това той има наистина твърдо клубно звучене и е насочен по-скоро към хората, които пускат музика, отколкото към онези, които предпочитат да я слушат в домашна атмосфера. "Telegram" излиза едва в началото на 1997 година в САЩ, последван скоро от третия студиен албум на изпълнителката - "Homogenic". Той е възприет като един експериментаторски проект - най-нестандартното творение на Бьорк според критиката. Обложката има за цел да ни подготви за нещо напълно нетрадиционно (по-внимателно вглеждане в нея ще извади пред нас опита на Бьорк да прави всевъзможни контрасти), а песните в него звучат мистично. "The Indepentend" пише в свое ревю, че това е един "дяволски, неустоим и неповторим" албум. Другите медии също са на мнение, че това е най-доброто творение на Бьорк през соловата й кариера, но албумът е твърде странен и дори в известна степен неразбираем. Ала ремиксите през следващите две години показват, че певицата отново е изпреварила модните клубни тенденции в съвременната музика. Тук отварям малка скоба, за да обърна внимание на видеоклиповете на изпълнителката. В тях също може да бъде открит почеркът на различния творец. Ремиксите са на групи като Plaid (друг авангарден проект на лейбъла WARP) и RZA (станали известни с музиката си към филма на Джим Джармуш "Дух куче - пътят на самурая"). Появата на диска е последвана от поредното турне, което завършва с концерт в Лондон, излязъл по-късно през същата година на видео.
Всъщност за този текст ми се наложи доста да се поровя из музикалните издания, изводът след което е, че критиката е безпомощна, когато става дума за изпълнител от величината на Бьорк. В повечето статии това безсилие е скрито зад сложни термини и словосъчетания, които по никакъв начин не помагат на читателя да се ориентира в музиката. Защото самите пишещи не могат да се ориентират. Като оставим настрана интервютата и големите снимки, показващи екстравагантния стил на обличане, превърнал се в нейна запазена марка, всичко останало се състои от думи и изречения, които човек забравя в момента, в който отгърне следващата страница. Задавайки си въпроса защо се получава така, стигнах до извода, че причината се крие в дълбочината и многопластовостта на композициите (ето пак тези сложни думи) на Бьорк. Песните й се нуждаят от по-сериозно прослушване и дори понякога е нужно да бъдат оставени да "отлежат" в съзнанието на слушателя, преди той да реши да дава оценка на качествата им. Но в днешно време това е невъзможно или почти невъзможно, защото повечето от статиите гонят по-скоро рекламирането на нов продукт, отколкото сериозен анализ на качествата му. Затова и в повечето музикални издания съотношението на снимковия материал към текста е 4:1, като не броим многобройните обложки, направили лика на певицата през годините известен не само сред слушателското съсловие.
1998 е спокойна, последвала продължително концертно турне, година. Дълготo мълчание бива нарушено през октомври, когато излиза сингълът "Hunter" (композиция от "Homogenic"). Сингълът отново е съпроводен от нестандартен клип (този път показващ метаморфозата на Бьорк в полярна мечка). Същата година излиза и видеоколекция с клиповете на изпълнителката, заснети до този момент под името "Volumen". Много често напоследък клипът има за цел единствено и само да помогне за появата на дадена песен на телевизионния екран. Неговата кинематографична стойност остава на заден план, както останаха в миналото и клиповете, които наистина разказват истории, а не само показват изпълнителя в няколко тоалета под различен ъгъл. Поради тази причина все по-рядко хората си купуват подобни сбирки клипове. Но при Бьорк не е така или, честно казано, не е точно така. Ако не мога да ви убедя словесно, то ви предлагам да направите следния експеримент. Ако случайно попаднете по някой от кабелните канали на клип на певицата, изключете звука и наблюдавайте само картината. Гарантирам ви, че ще се сблъскате с кино от висока класа.
Четвъртият и последен за албума "Homogenic" сингъл под името "Alarm call" излиза едва през ноември 1999. Една от причините за ниската активност на изпълнителката от този период е поканата, която тя получава от датския режисъор Ларс фон Триер ("Порейки вълните", "Европа", "Идиотите") да работи върху музиката към новия му филм "Танцьорка в мрака". Но Триер вижда в нейно лице и идеална актриса за една от главните роли. Бьорк приема предизвикателството, независимо че кризисните ситуации по време на снимките много пъти я довеждат до стресови състояния. Неведнъж тя е на крачка от напускането на снимачната площадка. Историите около снимките напълниха стотици страници в жълтата преса (особено след излизането на филма на широк екран). Все пак филмът е завършен успешно и през 2000 Бьорк печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Кан въпреки изказването, че това е първият и последният филм, в който тя взима участие. През същата година излиза и албумът "Selmasongs", съдържащ музиката към "Танцьорка в мрака". Аз лично ви препоръчвам да си го купите, след като изгледате филма. Музиката е тясно свързана с картината и след като сте видели филма, ще можете по-добре да разберете на пръв поглед странните композиции в албума. Освен това отпратките в мелодиите към лентата и текстовете на песните ще ви връщат след това неведнъж към сцени от филма, което според мен е и основната цел на един саундтрак.
Предупреждавам ви - ако отивате на кино за развлечение, това не е вашият филм. В саундтрака са включени композиции, писани в сътрудничество с Том Йорк от "Рейдиохед" и актрисата Катрин Деньов. В този проект има композиция, на която държа да ви обърна особено внимание - това е "Cvalda". Като меломан съм се интересувал много от групи, които по един или друг начин се опитват да вплетат индустриалния звук в музиката, или да го превърнат в музика, или просто да акцентират на него. Но такъв плавен преход от чистия звук на механичната преса към мелодия аз лично чух за първи път. Тази композиция ме накара сериозно да се замисля за целия онзи шум, който съпътства ежедневието ни и за който ние си даваме сметка единствено когато той изчезне. Докато Бьорк е отново крачка напред.
Тя успява по невероятен начин да го вплете в композиционната основа на песента, като по този начин, от една страна, акцентира върху него, а, от друга, успява да изгради отгоре мелодия, която плътно го покрива, превръщайки го едва ли не в ритъм секция на песента.
Следва период на мълчание, за да се стигне до новината за новия й албум с работно заглавие "Domestika". В крайна сметка, след изпълнение на няколко от песните на живо в Ривърсайдската църква в Ню Йорк с промоционна цел, става ясно и последното решение на певицата и продуцентите - албумът ще носи заглавието "Vespertine". В сайта на изпълнителката може да бъде прочетено следното:
Vespertine:
ves.per.tine ( ' v e s - p & r - " t I n )
vespertinus, from vesper, c:a 1502
1 : of, relating to, or occurring in the evening
2 : active, flowering, or flourishing in the evening
3 : evening prayers, often sung by monks
За този проект Бьорк изоставя продуцентските услуги на Хуупър и Трики с цел промяна в звученето и търсене на нови мелодични линии. За тази промяна в звученето й помагат както нейните стари приятели Гай Съгсуърт и Мариус де Врийс, така и Матю Хърбърт, Опиейт и арфистката Зина Паркинс. А лууповете в албума са създадени от дуета Матмос.
В едно свое интервю от тази пролет Бьорк споделя: "Homogenic" беше емоционално конфронтиращ се, много драматичен, бийтовете изпълваха въздуха със стероиди. "Vespertine" за сметка на това е много тих и кротък като настроение албум. Идеята е свързана с желанието ми да бъда сама у дома. Когато човек е сам и около него има само тишина, той шепти. В такива моменти аз импровизирам. Но това е импровизация от мен за мен самата." И наистина, албумът съдържа композиции, които звучат много лично. "Баба ти звъни по телефона, защото не се чувства добре, а в това време ти си слагаш червило, защото имаш среща с приятеля си.", споделя Бьорк. "На улицата виждаш бездомни кучета и трябва да се примириш с това, да се самозалъгваш, че всичко е наред, да използаваш моментното си състояние да работиш. Дори когато си лягаш със съзнанието за един изминал ползотворен ден, ти се самозалъгваш, а после следват дни, които са пълен провал именно защото не можеш постоянно да се самозалъгваш, че всичко е наред. Опитвам се чрез спокойствието в този албум да се справя с тези свои състояния. И мисля, че за първи път в живота си съм наистина на прав път. Сякаш създавам свой личен рай."
Бьорк е готова да сподели този рай. Докато слушам композицията "New", аз вече предвкусвам удоволствието от сингъла, в който (убеден съм) ще чуем ремикси на големите в стила Lounge. Защото - независимо от всички изказвания - исландското момиче отново е намерило нужните хора, които да придадат на песните й модерното звучене. Достатъчно е да сравните тази песен с някое изпълнение от нашумелите напоследък у нас компилации под заглавието "Costes", за да разберете, че в музикалния бизнес няма случайни неща.
Ако на първо слушане албумът ви се стори прекалено спокоен за емоционалното ви състояние, опитайте се да игнорирате вокалите и се заслушайте в онова, което се развива в тях. За тази цел ви препоръчвам композицията "Мouth". Препоръчвам я на всички онези, за които групи като "Aphex twin" и "Autechre" (и двете от независимия лейбъл "WARP") са се превърнали в еталон за модерен звук. Онова, което до този момент е липсвало в композиционно отношение на тези групи, според мен са точно вокалите на Бьорк. А на онези, които тъгуват по старото звучене на изпълнителката, препоръчвам да чуят ремикса на "Crave".
Аз рядко чета интервюта, доверявам се предимно на ушите си. А това, което чух от "Vespertine", наистина ме грабна. Контрастът между първите няколко песни и последните е много силен. Докато слушах, имах чувството, че с Бьорк се случва обратното на това, за което тя говори. Сякаш с всяка следваща песен тя все повече се опитва да направи достояние на слушателите най-съкровените кътчета от душата си. Но разбрах и още нещо - че ако искаш да правиш истинска музика, трябва да си безкомпромисен по отношение на хората, с които я правиш. Само така може да се получи нещо ново и различно. И тук място за сантименти няма. Независимо от всичките изказвания на певицата, албумът го показва.
След този албум Бьорк вече е име, изписано с големи букви в историята на поп музиката на границата между стария и новия век. Дали албумът ще ви хареса, това зависи само от вас.
Имайте наум само едно - на певицата не й е нужно повече да се доказва като явление в музиката. Тя е явление. Този факт й позволява сама да преценява по-нататъшната си посока на развитие. А за нас остава възможността да я чуем, да й се насладим, може би малко да й завидим за ината и таланта, да въздъхнем и да пуснем албума от начало, за да проверим дали правилно сме доловили всичко, което тя иска да ни каже.

Досю Амуджев
Дюкян Меломан



От създаването на Дюкян "Меломан" насам пресечката на софийските улици "6 септември" и "Аксаков" стана почти митично място за умните слушатели на музика.
В неговото подземие - богат лабиринт на ухото - човек може да открие всякакви компактдискове: от "NubeNegra" до Серджо Челибидаке, от музики на анадолските арменци до невъобразимата Бьорк... А с жителите на лабиринта човек може да си върне радостта от тихото приятелско общуване.
Единственият хаплив шум в това смислено място идва от ножиците на прецизния музикален вкус.
Именно заради тях "Меломан" гостува в "Култура".











Избрана дискография:
"Debut" (1993)
"Post" (1995)
"Telegram - The remixes" (1996)
"Homogenic" (1997)
"Selmasongs" (2000)
"Vespertine" (2001)