Нелепа Златна раковина
Не за пръв път фестивалът в Сан Себастиян приключва с оповестяването на вопиюща глупост. От сорта на това да се даде "Златна раковина" на кинематографично заекване като чилийския "Такси за трима", дебют в игралното кино на Орландо Люберт, известен досега като документалист от школата на великия Патрисио Гусман. Когато въпросното нелепо решение бе обявено в конферентната зала, единодушният хор на освиркванията и дюдюкането красноречиво показа всеобщото мнение.
Фестивалът още пази спомена за къде комични, къде не съвсем чистоплътни сръдни и оспорвания, породени от други, не по-малко идиотски решения на журита от предполагаеми експерти в областта на киното. Тазгодишното бе председателствано от изтъкнатия френски режисьор Клод Шаброл, чието предпочитание към тромавия детективски филм с ред шаброловски детайли в изказа, се прояви натрапчиво още от началото и продължи по съвършено неоправдан и безочлив начин, независимо от последвалите много по-качествени филми.
С мощна овация бе посрещнато награждаването със Специалната награда на журито и наградата на ФИПРЕССИ на филма "В изграждане": безкрайно лична творба на Хосе Луис Герин, един от малобройните съвременни режисьори в Испания, които се занимават с истинско авторско кино. Публична тайна на сансебастианския фестивал е, че летвата на изискванията е най-високо вдигната тъкмо пред испанското кино. Доказателство за това е нежеланието на почти всички тукашни продуценти да изложат филмите си на риска от неизгодното за тях състезание на собствена територия. Във връзка с това изключителната извисеност и дълбоката, неподправена формална проницателност на многопластовия и дръзко лиричен "В изграждане" едновременно вещаеха най-доброто и най-лошото за филма. Опасенията, че журито няма да се осмели да даде "Златна раковина" на толкова нестандартна творба и ще гледа да натамани нещата, като й връчи някой по-малко шумен и компрометиращ приз, за жалост, се оказаха съвсем основателни.
Заслуженото овъзмездяване на испанското кино за този очевиден произвол дойде чрез награждаването на Пилар Лопес де Аяла за възхитителната й работа във филма "Лудата Хуана" на Висенте Аранда. Но пък и това утешение нагарчаше при неопровержимата липса на професионализъм, която доведе до даването на другата награда за главна роля на натуршчика Дузгюн Айхан: той всъщност не прави нищо повече от това да застане пред камерата и да бъде сам себе си в швейцарския филм "Бягство в Рая". Това бе второто абсолютно неадекватно отличие, което разкри слабата или никаква логика в изготвянето на списъка на наградените. Да, "Бягство в Рая" е интелигентен и широко скроен филм, който спокойно можеше да претендира за голямата награда - тъй като е на светлинни години над чилийския - но за сметка на това изобщо не заслужава награда за актьорско майсторство.
Така, с едно жалко и унижаващо решение, от играта бяха елиминирани актьори като Жак Дютрон, изискан изпълнител на главната роля в "Това е животът" (филм, който - Бог знае поради каква друга шантава рокада - отнесе наградата за режисура за изпипаната, но съвсем тривиална работа на Жан-Пиер Амери) и Боб Хоскинс, Дейвид Хемингс и Майкъл Кейн, които също се състезаваха (с поносимия "Последни нареждания") и заслужаваха много повече от примерния кюрдски гражданин да запълнят важната празнота в последната фаза от раздаването на обезщетения.
Несъмнено уместни бяха единствено наградата за операторско майсторство, дадена на Роман Осин за великолепните картини от индийския филм "Воинът" и тази за най-добър сценарий на Филип Арел, Беноа Поелворде и Оливие Даза, представили се с жизнерадостната френско-белгийска комедия "Колелото" на Гизлен Ламбер.
В международното жури, освен Клод Шаброл, фигурираха италианският режисьор Джузепе Бертолучи, английската моделиерка Ивон Блейк, италианската актриса и режисьорка Флоринда Болкан, испанският режисьор Елой де ла Иглесия, чилийският писател Хорхе Едуардс и британската критичка и есеистка Сандра Хеброн.
Достойният завършек на фестивала дойде в голямата зала за награждаване "Курсаал", с прожекция на последната творба на Карлос Саура, "Бунюел и масата на цар Соломон": отегчително, риторично и разочароващо зрелище, хладно прието от сутрешната публика и откровено зле посрещнато от представителите на пресата на вечерната прожекция. Филмът - може би най-лошата изява на Саура досега - е съвсем несъстоятелен, мъчи се да разнищва хипотезата за съществуването на последен, никога незаснет сценарий на Луис Бунюел, и е изпълнен с възможно най-небунюеловските изображения и ситуации.

Ел Паис, 30 септември 2001 г., със съкращения

Анхел Фернандес-Сантос
Превела от испански Нева Мичева