Сбогом на кринолините

Досегашните спектакли на Лилия Абаджиева представляваха de facto преминаване през канонизирани в театралната класика автори. Тази авторска акция атакува Шекспир, Гогол, Гьоте и естествено е тя да настигне и Чехов. И то тъкмо "Чайка", пиесата с най-едър символен, революционен за театъра на ХХ век, капитал. "Акцията" сама по себе си е достатъчно респектираща, тъй като усилието да се премине през всеки от световете на тези автори, е по условие достатъчно сериозно. В този смисъл, успехът на всеки опит не може да бъде а priori гарантиран. Тъкмо обратното - рискът е винаги неимоверно висок. И ако досега "акцията" вървеше относително успешно, постановката на Чеховата "Чайка" в НДТ "Сълза и смях" бележи отклонение. Защо?
Може да се каже, че ако Шекспир щедро позволява всякак да бъде прекрояван, съкращаван и преразказван, Докторът - А. П. Чехов е доста жесток и отмъстителен към подобни посегателства. И тук не става дума за стари клишета от типа на "верността към автора" или "това не е Чехов". В "Чайка" Лилия Абаджиева се е отклонила от, общо взето, успешно работещия досега подход към канонизираните автори. Накратко казано, спектаклите бяха форматиране и коментиране на трайни интерпретативни матрици при поставянето на тези автори. Движейки се из богати интерпретативни традиции, режисьорката избираше онези най-устойчиви, митологизирани интерпретативни ядра и ги преразказваше, като ги пародираше, иронизираше, отместваше и носталгираше по тях едновременно. По този начин тя ги отбутваше, дори анулираше и оставяше пространство, в което зрителят можеше да си фантазира сам върху онова, което "вероятно са пиесите" или да си ги интерпретира, ако ги познава. Този подход дължи своята въздейственост на една експресивна форма, с почти постоянни фигури и ярки колажи от сцени, които тутакси бяха наречени "MTV-естетика". (Най-добрият спектакъл в тази поредица е "Ромео и Жулиета".) Тази привлекателна радикална атака на класиците имаше своята емблема и това бяха кринолините. Независимо дали актьорите са мъже или жени (при Шекспир бяха мъже) винаги присъстваха на сцената кринолини. Няма по-силен знак на театралност, на висок театрален жест от епохата на кринолина. В този смисъл "високата театралност" присъстваше и като носталгия, и като обект на ирония. С "Чайка" режисьорката сякаш казва "Сбогом на кринолините" и структурирането на разказа от наслоени интерпретативни матрици на "Чайка" - в спектакъла има останки от този подход във вид на "ремарки" като сцената на Шамраев, например. Но не това е основното. Разказът се гради главно върху текста на автора и този разказ се явява навързване на сцени - бледи като форма и емоционално отношение, които откънтяват в празното. Познатият експресивен рисунък, в който е хванат всеки персонаж, е ефектен само в началото, тъй като след това зрителят чува думи, които "изказват" по-сложни взаимоотношения от тези, които вижда. За онези, които не се вслушват толкова внимателно, достатъчна и привлекателна е пародията и те се забавляват, но не съм сигурна, че само заради пародията Лилия Абаджиева е избрала тъкмо "Чайка". А защо, вероятно ще разберем от следващия й спектакъл, както се казва в романите с продължение.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Чайка по А. П. Чехов, превод - Катя Кочева. Спектакъл на Лилия Абаджиева. Сценичен дизайн - Васил Абаджиев, музикално оформление - Лилия Абаджиева. Участват Койна Русева, Захари Бахаров, Александър Николов, Донка Аврамова, Силвестър Силвестров, Невена Бозукова, Николета Малчева, Юлиан Вергов, Цветан Алексиев и Вежен Велчовски. Нов драматичен театър "Сълза и смях", премиера 16 октомври 2001 г.