Новините: вариации

И новините както с времето - предаването с най-вярна визиотория. Напълно естествено: в един неумолимо разрояващ се и кажи-речи необясняем свят информацията става жизнено важна, за да сме поне малко от малко в час със случващото се. И макар парченцата новини да са повече разбъркан, отколкото подреден пъзел, все пак малките попиляни късчета са от съществено значение за ориентиране във все по-тясното, но едновременно с това и объркващо човешко глобално село. Новините като клюки от Горната махала, разпространявани в Долната - от медиатори (говорители), които не само ги познават тия горе, но и са вътре в мотивите и емоциите на "интригите" им. В същото време са и селектори: избират си какво да кажат и какво да спестят: има не чак дотам важни неща, които просто могат да бъдат пренебрегнати. И накрая - поднасянето. От това какво е точно то зависи как ще се видят/чуят/приемат вестите; защото те, ако еднакви в своята конкретика, съвсем не са еднакви в своята интерпретация. Именно насочването на интерпретацията е разликата в "Новините", били те "По света и у нас" или "Календар".
БНТ е институция, "По света и у нас" също. Говорителят затова е един: не защото липсват кадри, а защото институцията говори само от единствено число. Тя свежда новините, понякога дори ги тълкува и това тълкуване не е едно от многото, а единственото. Във времето, когато не беше ясен въпросът за властта, когато тя беше дихотомна - в кабинетите, но и на улицата, дикторите бяха двама; днес, когато е докрай уточнено, че спечелилият изборите е този, който командва, няма нужда от двама, един е достатъчен. Впечатляващо е, че това редуциране на числото в новинарската емисия на Канал 1 се случи тъкмо в годините на Командира; още по-впечатляващо е, че "новото време" се зае най-напред и преди всичко именно с овладяването на институцията БНТ. Тоест тя се провижда като част от властта, тя е (низ)посланик на властта: от екрана се лее словото на истината, която е институционална, следователно правилна. Няма място за кривици и лъкатушене: чрез единия диктор диктува едната неделима власт, която не разрешава разсъждение, а само (по)слушание.
bTV се яви като алтернатива, "Новините" също. Самозатварянето на институцията в собствената й единствена истина нямаше как да не доведе до отчуждение и то се случи. Зрителят нямаше повече нужда от низпослани новини, а за новини отдолу, от неговата ситуираност - топли, загрижени, вгледани в собственото му житие-битие. Ето защо емисията на първия частен телевизионен ефирен оператор не се впусна в копиране на институционалността на "По света у нас", а избра съвсем друга стратегия - на новините с човешко лице. Гафовете също са част от това хуманизиране на вестите: както се знае, човешко е да се греши. bTV във всяка своя емисия се взира в обикновените човешки съдби, понякога чак провокира събития, които са в унисон с масовото съзнание - хващането на корумпирани инспекторки или митничарки например. Въобще "Новините" винаги вървят отдолу нагоре, не отгоре надолу; и дори огромните рекламни постери с лицата на техните говорители не развалят възприятието - просто в рамките на работното време четиримата са се хванали, снимали са се - все едно са отишли на кафе, и пак са продължили с трудовия си делник. Хора като нас, само работата им различна.
"Нова телевизия" няма тези амбиции за изличаване на разстоянието, "Календар" също. Въпросът е не чак толкова за (около)новинарското внушение, колкото за новините като такива. Те трябва да са стегнати, без натежаващи послания, но в същото време колкото повече, толкова по-добре (поне във времето, когато централната емисия продължаваше цели 45 минути). Новини като първите страници на вестниците: с подробности, с изказвания, които течат директно, без преразказ, все едно от мястото на събитието. Заедно с това двамата говорители са не интерпретатори, а транслатори на събитията: не случайно, когато единият говори, другият го гледа внимателно - да научи, да узнае, да е в час. За разлика от bTV, където погледът е в зрителя - мек и топъл, влажен и съпричастен. В цялата новинарска какофония точно емисията на "Нова телевизия" е най-репортерски настроена, дори името го подсказва - "Календар", сиреч чисто и просто се осведомяваш за датата и нищо повече от това. Новините не + още нещо, а новините = на самите себе си.
Вярно е обаче, че всеки зрител си избира емисията, както и че всяка телевизия се отразява в нея. Или, казано тривиално, кажи ми каква новинарска емисия правиш, за да ти кажа каква телевизия желаеш да бъдеш: институционална, човешка или просто журналистическа...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин