В очакване на Дерида

Предстоящото идване на Жак Дерида в София е гаранция не само за възможността той да бъде чут, видян и усетен наживо, но е и гаранция, че на български ще се появят повече преводи на негови текстове. Защото такава беше практиката и с Рикьор, и с Хабермас. Конференциите, в които участваха, неизбежно се съпътстваха от премиери на техни важни текстове. Колкото до Дерида, вече се знае, че предстои излизането на "За граматологията". А серията преводи стартира с току-що пуснатата на пазара "Другото оглавяване" в чудесен, много адекватен, много близък до деридианския стил превод на Владимир Градев.
"Другото оглавяване" на Дерида е поредното доказателство, че за разлика от повечето български литературоведи и философи, западните не се свенят и гнусят да говорят по въпросите на деня, не се страхуват да размишляват за настоящето, не подминават "отекването на думата днес" в обществото. Големите имена се чувстват ангажирани, те провиждат връзките на писането с политическото и задават други мащаби на говорене, вертикализират мисленето, напластяват различни конотации. И то в култури, където не е толкова жизнено важно да се противостои на вестникарското говорене, доколкото в тези култури жълтото и сериозното са ясно отличими, имат своите си публики, но жълтото със сигурност не е сред влиятелното слово. Показателно е, че и текстовете на Дерида, които включва "Другото оглавяване", преди да излязат в самостоятелно издание, са публикувани във вестници. Докато в България, където силното слово принадлежи на жълтата преса, не съществува целенасочена воля за намеса тъкмо от страна на интелектуалците. За тях по-важно е да се изживяват като пребиваващи над нещата.
Като своя централна тема книгата на Дерида поставя темата за Европа. Тя, с други думи, изследва твърде стария сюжет за европейската идентичност, питайки на какво прилича лицето на Европа, по какво е разпознаваемо, каква е неговата история. Защото - констатира "Другото оглавяване" - Европа е едновременно стара и млада. И или трябва да се тръгва нанякъде, да се върви към някаква несъществуваща Европа, или трябва да се споделя старата, трябва да се търсят корените, да се реставрират и преоткриват те.
Дерида е изключително внимателен в говоренето си за понятието културна идентичност, защото си дава сметка, че често пъти то отпраща към всякакъв тип идеологизации и към национализъм. В този смисъл той удържа амбивалентността, пишейки едновременно за идентичността и за различието. В името на идентичността често пъти се извършват и престъпления и Дерида откроява опасността от ксенофобията, расизма, антисемитизма, религиозния и национален фанатизъм. В този смисъл той настоява върху различието с другия, с другостта, но и със себе си, настоява върху оттласкването от придобитата и закоравяла идентичност, настоява върху "модулността" на идентичността. Казано с неговите думи: "Трябва да станем хранители на европейската идея, на европейското различие, което се състои тъкмо в това Европа да не се затваря в собствената си идентичност, а образцово да се насочи към това, което тя не е, към другото оглавяване или към оглавяването на другия."
Артикулирането на културните различия предполага справяне с преводимостта. Както изтъква и Хоми Баба, онова, което е несъотносимо към нещо друго в дадена ситуация на културни различия, изплува в езика като опразване от твърде изразителен и символистичен регистър. Това е вид разстройване на произнасянето, което хвърля процеса на интерпретация или идентификация в състояние на постоянни промени. По тази причина нараства нуждата от повишаване на интензивността на процеса на идентификация, тълкуване, историзация. Самоутвърждаването на дадена идентичност - заключава Дерида - претендира, че отговаря на зова или на заданието на универсалното. А универсалността не е и не може да бъде привилегия само на европейците. Затова е нужно отварянето към другия, отваряне, което Дерида за кой ли път проиграва и през собствената си "номадическа" биография, разпъната между европейскостта (френското) и чуждостта (алжирското).

Амелия Личева







Думи
с/у думи





Жак Дерида. Другото оглавяване. Превод от френски Владимир Градев. Издателство ЛИК.
С. 2001