120 от 90-те
Спорно е кои български поети са будители и дали призванието на поезията е точно "да пробужда", но 1 ноември т.г. стана повод да бъде представена антологията на Светлозар Игов "Начало на века. Най-нова българска поезия. 1989-2001". Книгата е издадена със съдействието на Фондация "Ценности" и Национален дарителски фонд "13 века България" по случай 20-годишнината от учредяването на Фонда. На премиерата й присъства Антонина Стоянова, обсаждана от "тълпа поети, най-нелепата от всички тълпи", добре изглеждащото издание на антологията се раздаваше на поразия...
Изобразените на корицата успешни опити за летене първи приковават вниманието и създават оптимистични очаквания. Оправдани - най-малкото заради разнообразното съдържание на антологията, примиряващо противоположни типове светоусещане, поетика и стил. Плуралистично извършеният подбор, макар и твърде субективен, оправдава претенцията за представителност на поетическата извадка.
Смущения пораждат единствено нумерологичните намеци - 120 имена за 12 години, въобще сакрализацията на числото 120 в българската литература, провидяна от Светлозар Игов (според него, знаково число в творби на Иван Вазов, Пенчо Славейков и Никола Георгиев). То създава почти мистичен ореол около книгата, но пък и предизвиква съмнения за "цифров" литературен критерий - като че ли подборът на автори е натъкмяван, за да отговаря на символното число.
Предположението на съставителя, че включените поети ще дадат облика на българската поезия в бъдеще, тепърва ще бъде потвърдено или опровергано. Дотогава доверчивите читатели ще приемат, че това е правдивият образ на най-новата българска поезия...
А недоверчивите? Тях, на първо прелистване на антологията, ще ги смятаме за непробудени.

Анахит Хачикян