А можеха да бъдат и такива...
Кого ще впечатлиш с думите, че банкнотите са малки художествени произведения. Но пък никакви други творби не носим постоянно със себе си, към никои други не сме така ненаситни да ги имаме и то, ако може, повече. Фактът, че са масово тиражирани, не отнема от стойността им. В незамислянето си съм ги приемал за някакъв абсолют, за нещо създадено в окончателен и неподлежащ на дискусия вид. Така беше до 1 ноември 2001 г., когато разгледах в Музейната сбирка на БНБ необичайната експозиция на нереализирани (по една или друга причина) проекти за български банкноти. Както си му е редът за подобна изложба и за подобно място, всичко беше респектиращо строго, лаконично и премислено. Включително до неслучайния факт, че бяха представени нереализирани проекти за всички емисии без тези за последната от 1999 г. (така да се каже, релативизъм, но с мярка!). Защото най-впечатляващо е колкото коварното, толкова и приятното усещане за разклатеност, разхлабеност, за видимо ерозиране на абсолютните представи. Както ни подсказва изложбата, банкнотите можеха да бъдат и такива... Историята не познавала условното наклонение. Тази изложба се заиграва с подобно твърдение и вкарва в историята ни елементи на приказка, продължаваща вече 116 години.
Бих чел с удоволствие изследване на мотивите, изобразени върху нашите банкноти (одобрени или отхвърлени). В тях изплува самосъзнанието на възложителите на емисиите за своя народ, за своята държава. Образът се мени: от преобладаване на селскостопански дейности и животни, през строежи и заводи, до ликове на големи българи. Като театрал, в скоби ще отбележа, че за емисията през 1993 г. е съществувал проект (художник Антоний Иванов) банкнотата от 2000 лева да е с лика на Адриана Будевска и с изображението на Народния театър.
На няма и 100 метра от БНБ в същия ден гледах подредената в Археологическия музей изложба "Венециански изделия от стъкло...". Крехкостта на стъклото сред експонатите от постоянната експозиция на музея (естествено главно от камък и метал) беше някак допълнително подчертана и осмислена. Двете експозиции в музея влизаха в необичаен диалог помежду си и той беше не по-малко интересен от отделните им "монолози". Пиша това, защото идеята за изложбата на нереализираните банкноти и идеята да разположиш венецианското стъкло сред очуканите мраморни колони в Археологическия музей са факти също от полето на изкуството. Най-малкото защото разколебават установеното, правят погледа ти някак по-отворен, вълнуват...

Никола Вандов