Симпатяги и бабаити

Мутри, сутеньори, проститутки и друга измет се вихрят в новия филм на Илиян Симеонов "Ярост". Сред тях - безпомощен полицай (иначе нелош професионалист) и самонабутал се между шамарите добряк-самотник.
Ето какво се случва. Тясна еднопосочна уличка. В правилната посока се движи вехт фолксваген-костенурка. Насреща застрашително се носи луксозно возило. Трябва някак да се разминат. Онзи с фолксвагена прави дребен компромис, но после го удря на достойнство. От другата кола изскачат четирима бабаити - зли и отвратителни. Започва гонитба. Нашият човек обаче ги прави луди и до такава степен се размечтава, че им задига и колата. А вътре в нея, завряно някъде отзад, подава глава красиво момиче, видимо пребито. Тя се оказва проститутка, самоволно решила да упражнява професията самостоятелно. Сиреч, без услугите на сутеньор. Нещо, което в този бизнес се наказва сурово. Оттук нататък двамата ще се спасяват заедно, ще има приливи на нежност и доверие, размяна на житейски възгледи, привързаност и топлота. И всичко това, помляно от грубата сила, за да отстъпи единствено на отчаянието.
Признавам, че съм сантиментална и историята ме грабна. Домъчня ми за момичето в края, добрият герой ми беше симпатичен през цялото време, а лошите искрено ме възмущаваха. Защото ситуацията с престъпността в тази държава наистина е свръхотвратителна, никой не е защитен и всички проявяват мърляшка, някак блудкава и безмозъчна търпимост към злодеите, и правилата, които те налагат. Стига се дотам, че политици и обществени фигури, видят ли се с пари, открито заимстват модела на поведение, стила на обличане и маниерите на престъпниците. За джиповете и лимузините е излишно да споменавам. Ценностите толкова застрашително се изместват, че работата върви към тотална нравствена олигофрения. И какво му остава на човек, освен едната ярост.
Във филма на Илиян Симеонов обаче няма истинска ярост. На финала има емоционално решение, което може да бъде съдено единствено по каноните на християнството. Има и сериозен намек за топлата връзка държава - престъпност, но липсва по-дълбоко изследване на механизмите, по които се осъществява. Остава и нещо недовършено в мотивацията на героите. В дивно противоречие със здравия разум е житейската позиция на проститутката (иначе чудесно изиграна от Ирини Жамбонас), която предпочита да я пребият на околовръстното, отколкото да мие чинии в Канада. Лошите, начело с Петър Попйорданов, са гротескно зли и на моменти по-скоро комични, а полицаят (Валентин Танев) като да е следвал две години актьорско майсторство преди школата в Симеоново. От главния герой (Добрин Досев), изглежда, се е искало главно да седи или да шофира и да излъчва доброта. Е, наистина излъчва. И все пак, "Ярост" е трогателна история със симпатични герои, на които се случват страшни неща.
Преди няколко години Илиян Симеонов направи един документален филм, който много харесвам - "Имам идея". В него разни хора споделяха как и защо не са осъществили свои идеи, проекти, замисли и прочие. Мисля, че е добре, дето е успял да осъществи идеята "Ярост".

Карин Янакиева





Ярост, 2001,
90 минути, продуцент - Българската национална телевизия, сценарист и режисьор - Илиян Симеонов, оператор - Емил Христов, музика - Стенли, в ролите: Добрин Досев, Ирини Жамбонас, Петър Попйорданов и др.