Сюнетчии атакуват читалище...
Неотдавна в централната преса се появиха тревожни съобщения за ужасяваща гавра, на която е било подложено българско читалище в Кърджали. С традиционния обичай на турското население - сюнета (обрязването) е трябвало да се атакува читалище "Съгласие". Естествено, че това "неблагочестиво" намерение е предизвикало дълбок потрес у благочестиви българи. Сред тях най-силно загърмява гласът на отец Боян Саръев, който, както писаха някои вестници, бил си подал оставката като член на управителния съвет на обруганото читалище.
В знак на протест, разбира се...
В града има още едно читалище - "Юмер Лютви", на което по би му прилягало да подслони извършването на подобен обред, но дори те не са си го позволили, коментират възмутени граждани.
Това - последното - за "турското" читалище е крещящ пример, тревожен показател за увредено етническо мислене, независими дали идва от българи, турци, арменци, еврей, каракачани, цигани, гагаузи, власи, македонци... Защото за средно просветения всезнайко би трябвало е ясно: българските читалища не могат да бъдат делени по етнически или верски пристрастия. Тази уникална обществена организация повече от век работи с хора, имащи различна вяра, етнос или политически убеждения.
Но нещо различно става в Кърджали с режисираното възмущение на правоверни българи. Турците били поругали нашата светиня - читалището - и Боян Саръев заплакал горко... Защо, отче, не пожали истината, а се поддаде на земни пристрастия...
Разтърстващата картина, представена от възмутените блюстители на българските нрави, от една страна, и това, което научихме от читалищни деятели в Кърджали, от председателя на читалище "Обединение" г-н Стоян Анадолиев и от районния мюфтия г-н Фикри Сали Хасан, изглеждат по съвсем различен начин.
Съвсем ясно е, че между случилото се в читалището и представянето на "събитието"в общественото пространство от "доброжелатели" е търсен обществен отзвук, целящ да провокира толерантността между етносите в града. И то по най-елементарен, но добре отработен начин: тенденциозно поднасяне на верни факти и лъжливо интерпретиране на религиозен обряд.
Казано директно - цялата случка е умишлено търсена провокация.
А "събитието" е съвсем традиционно, непровокиращо никакви страховити атаки или намерения за етническа демонстрация. Сюнетът нито е правен в читалището, нито е имало и подобен замисъл.
Всичко дори е малко банално: фирма "Синема" е наела за 5 години читалищния киносалон под наем. Тя срещу заплащане е отворила вратите на салона, за да могат мюсюлманите от града да извършат ритуал, който включва поздравления и фолклорни изпълнения, предхождащи религиозния обичай сюнет.
Това е цялото "осъдително деяние", което е опозорило читалищния киносалон.
По тази логика осъдително ли е в читалището да се организират Великденски или Коледни религиозни празници, арменски или еврейски традиционни тържества. Между другото някои от децата, участвали в "провокацията", са с български имена.
Дори в града хората не са разбрали за "провокацията", а са научили за нея от обществените осведомители - пресата.
И според читалищните работници, и според мюфтията самото обрязване никога не е правено, нито някой някога е настоявал да се извърши в читалището. И така е било винаги.
Самият обряд, според мюфтията, ог векове се извършва в нарочно определена стая, в джамията или мюфтийството, защото така повелявал Коранът. Днес, в по-модерните времена, сюнетът се прави в поликлиниката и то под задължителното наблюдение на лекари. Както е било и в този случай!
Всичко останало, което е възмутило няколкото ортодоксални християнски защитници, не е нищо друго освен фарисейски опит за провокиране на верска нетърпимост. Оттук до призива: необрязани, обединявайте се, няма и една крачка!

Любен Русков