Нежност без фокус

На 30 октомври в Дома на киното се състоя премиерата на новия български документален филм "Кърджали: лица от пейзажа".
Той бе направен с изненадваща за българските условия експедитивност: през май проектът "Портрети от Кърджали (жени в преход)" спечели държавна субсидия, а през октомври готовият продукт с променено заглавие (и съдържание) бе участник в "Златния ритон".
Този филм е дебют в документалната драматургия на Петя Александрова. За разлика от повечето ни киноведи, тя неуморно се пробва на разни паралелни писти (ръководене на хуманитарното списание "Летература", издаване на христоматията "Следистория на изкуството", редактиране на детска литература и пр.). Така че "Кърджали: лица от пейзажа" е логичен резултат от амбициите й да разширява творческото си трасе. И към сценария, както към всичко, с което се захване сериозно, Петя е подходила сърцато. Нещо повече - той е нещо като обяснение в любов към отколешните й приятелки Вилдан и Виждан - близначки от Кърджали. През техните любопитни биографични колизии (и на близките им) е представена религиозната, етническа и социална многопластовост на южния ни град в исторически план. Истинска находка са тези жени - туркини-дъновистки, завършили руска филология, разведени с по един син, мечтателки, а едната е дори поетеса със стихосбирка.
Но, както се знае, в документалното кино сценарият е доста относителна величина. А когато си и новак, съвсем естествено е да си представяш едно, пишейки, а да излезе съвсем друго, когато камерата се включи. За да бъде по-сигурна в крайния резултат на своята първа филмова атака, Петя Александрова се е обърнала към режисьора Антоний Дончев, натрупал сериозен опит в снимането на антропологичните експерименти на проф. Асен Баликси. И в крайна сметка готовият филм е далеч по-близък до този тип хоризонтално изследване, отколкото до емоционалната дълбочина на първоначалната идея.
На екрана мудно се нижат колоритни кърджалийки от разни възрасти, изповедания, етноси. Първа е баба Сениха: внучка на ходжа, тя разказва как искал да я осинови циганин, как в сирашкото си детство ходела в църква всеки ден, за да се нахрани, та и до днес не може да понася мириса на канела и хризантеми, а по време на монолога й я гледаме да точи баница.
От време на време, като своеобразна рима, се мяркат близначките, както и московска снимка на родителите им с Назъм Хикмет (той по-късно дошъл у нас, за да посети родното село на майка им). Неудовлетворени от живота си, но и в странна хармония с него, тези жени изглеждат ранимо наивни. И са трогателно искрени. Представяте ли си, през 2001 едната заявява в кадър: "Нищо не се е променило през последните 20 години!"
Ето и семейство Атанасови - художници, които издават религиозен вестник и водят службите в тамошната евангелистка църква, построена през 1993. Жената е с изумително лице, сякаш оживяло от фреска на Леонардо.
Арменката Тюрфина пък разказва за родителите си, бежанци в Кърджали заради турците и заселници не къде да е, а в турската махала. "А къде да отидем, като не знаем български?" Тя на свой ред помогнала на много турци по време на "възродителния процес" да заминат за Истанбул, но самата няма намерение да ходи там.
Археоложката Даниела Коджаманова хем се радва да показва старините, хем се натъжава: "Нас с нищо няма да ни запомнят..."
Атрактивни персонажи, бурни съдби, дивни пейзажи, неподозирани ъгли от Кърджали, заснети поетично от Иво Пейчев.
Но нежното настроение затъва в екранно излишество: Баку от 40-те, възродителния процес, дом за умствено изоставени деца, санитарки, психиатър... Антоний Дончев се е залутал в многотията и е лишил филма от концепция. Тавтологията избутва свежестта, прозявките прокуждат интереса - филм от 57 минути, който спокойно би могъл да бъде сериал.
Все пак се радвам на "Кърджали: лица от пейзажа": от една страна, след дълго мълчание студия "Време" най-сетне представи свое заглавие, от друга - Петя Александрова най-после влезе от другата страна на киното.

Геновева Димитрова




От пръв
поглед


Кърджали: лица от пейзажа, 2001, продуцент - студия "Време" със съдействието на Националния филмов център. Сценарист - Петя Александрова, режисьор - Антоний Дончев, оператор - Иво Пейчев.