Образованието и науката
Този раздел на правителствената програма оставя впечатление за един сериозен, научен опит да се предложи лечение на болен, чиято анамнеза не е докрай ясна, формата на болестта се среща за първи път; лекуващите не могат да знаят бъдещето й развитие, те предлагат лековете, които в момента са им познати.
Нека се спрем накратко на някои от констатациите и предлаганите мерки (без да включваме в тях схеми и обещания за финансиране - те са първото нещо, от което болникът се оплаква, но последното, което е важно, ако няма ясни, изпълними и стратегически верни идеи и цели).
Средното образование. Констатации: "Липса на ясна мисъл и цялостна рамка на провежданата реформа; лоша връзка между нормативна база и функциониране на средното училище в условията на реформа; липса на добра координация между професионалното и общото средно образование." Предлага се: "Сближаване и уеднаквяване на световните и българските стандарти за средното образование; Изграждане на управленска информационна система на образованието; Изграждане статут на учителя (въз основа на който ще се изгради система за оценяване на неговия труд и качества)."
Висше образование. Констатации: "Екстензивното развитие през 90-те години, свързано с увеличение на броя на висшите училища, на филиалите, на студентите и на броя на специалностите при запазване на приблизително същия академичен състав и брой хабилитирани лица, включване в образователната система на много пенсионирани преподаватели и създаването на феномена "пътуващи преподаватели", доведе до понижаване на качеството на учебния процес." Не се предлага нищо, като изключим "Въвеждане на нови принципи на финансиране на висшето образование" и "научна интеграция" между ВУЗ и научните институти.
Наука. Констатации: "Оскъдните бюджетни средства доведоха до липса на координация на научните изследвания; отсъствие на условия за оптимална научна работа; значително редуциране на научния състав, включително и чрез изтичане на мозъци. Липсва ясна схема за балансиране на ограничените финансови потоци от различни източници и стимулиране на привличането на външни финансови източници. България към 2000 г. е на последно място в Европа по средства за наука на глава от населението и доста зад страни като Унгария, Чехия и Полша. Липсва обратна връзка в системата планиране - финансиране, създаден и реализиран краен научен продукт, отличаващ се с определена научна и/или комерсиална стойност. Липсват ясни постановки за фундаментални, стратегически и приложни изследвания, бавно се разширява интердисциплинарния подход при решаване на научните задачи. Допуска се дублиране, безперспективни или дългогодишни разработки, които често пъти завършват без краен научен продукт. Кадровият научен потенциал е с неблагоприятна възрастова структура. Липсват ефективни критерии за оценка, растеж и стимул на кадрите."
Предложения: "Насочени научни изследвания за обслужващата сфера; Оздравяване на връзката наука - образование - икономика - общество; Организиране на научните изследвания на базата на актуалност и/или уникалност; Отворена научна система към потребностите и постиженията на индустрията и свързаните с нея сектори, чрез насърчаване за сключване на договори за научноизследователска дейност с национални и международни търговски и нетърговски предприятия и компании; Повишаване на конкурентоспособността на научните резултати на международния пазар чрез насърчаване участието в европейски и международни изследователски и образователни програми."
Колкото и съвестно да са работили създателите на програмата, тя, според мен, има основния недостатък (който го имаме всички, впрочем) да се простира единствено в предмета си, без да описва и взема предвид факти и тенденции извън него, които обаче му влияят и тяхното влияние ще се чувства и в бъдеще. Така например основната мярка, развита нашироко, която се предлага за оздравяване на средното образование, е повишаване на квалификацията и статута на учителя. Изключително правилно, точно такива мерки би трябвало да се вземат, ако още живеем в общество, в което знанията се получават единствено (или главно) от учителя. Ние живеем обаче в друго общество и падането на авторитета на учителя едва ли се дължи единствено на ниска квалификация - статутът му е подкопан от извънучилищни фактори и колкото повече продължаваме упорито да си внушаваме, че той е (и ще е!) Стълбът на образованието1, толкова повече образованието ни ще се проваля.
Когато говорят за висшето образование и науката, авторите оставят същото впечатление - че са в плен на досегашни (или ограничени) схеми на мислене. Да вземем университетите - тяхното размножаване, освен че е просто смешно, направо поставя под заплаха бъдещето на България. Зад цитираната по-горе констатация "пътуващи" и "пенсионирани" преподаватели на практика се крие резкият спад на качеството и количеството на наученото от студентите. Министерството обаче явно смята да поддържа големия брой висши училища в страната в името на някакъв принцип, който е валиден по света, но в обезкръвената и разчитаща единствено на качествено образованите си деца България е просто вреден! "Като си помисля какви инженери дипломираме ние, ме е страх да отида на зъболекар", казвал едно време Ангел Балевски...
На науката - където опитващи се да запазят човешкото си достойнство хора се чудят какво и защо правят - е посветено много място, но извън "интеграцията й с производството и с висшето образование" (вж. и програмите от 80-те години) на практика нищо друго не се предлага.
В програмата обаче има и нещо обнадеждаващо - все пак се търсят нови неща, съобразени с XXI век. Това е разделът: "Развиване на системата за квалификация, преквалификация и перманентно обучение." В него - почти чудо! - се говори за промяна във философията (на квалификацията). В един свят, който се изменя постоянно, в който учители са медиите, в който се удължава активната възраст на човека и в който се променя самата структура (да не кажа и смисъл) на познанието, единственото, което може да ни запази, е да променим остарелия си поглед към него. Да променим философията... Постоянното обучение, през целия живот на човека, чрез всички съвременни средства е нещо, което и да не се планира, ще стане. Въпросът е колкото се може по-рано това "перманентно" обучение да намери своето място (и признание) в цялата структура на образованието.

Христо Буцев
















































































































1 И на възпитанието - неприсъстващо въобще в програмата, предполагам по две причини: а) авторите е трябвало да опишат ценностите, в които трябва училището да възпитава, и това ги е затруднило; б) авторите a priori оставят възпитанието за семейството и структурите на гражданското общество. Не ми се иска да мисля дори, че в Министерството на просветата работят хора, които не си дават сметка за неразривната връзка между образование и възпитание.