Трендафилът мерише,
бодилото боде


Доскоро си мислех, че разминаването между обявените програми на радиата и това, което всъщност се излъчва по тях, е обикновена немарливост или постсоц липса на уважение към аудиторията, но все повече започвам да вярвам, че е нарочна PR стратегия. Преди седмица, в желанието си да чуя обявения в сайта на "Експрес" "Кинохит" от 16 до 18 часа в събота, по същото време попаднах на "На четири уши", предаване, най-общо казано за стари градски песни (но не точно поздравителен концерт) и срещи в ефир (но не точно публицистични). Примирено реших да си припомня едно минало, което никога не е било мое с "вечер до късно ще милвам твойте коси, дете" и останах на "Експрес". Докато чаках програмата да почне, тя свърши и чак тогава си дадох сметка, че дори съвсем без специални очаквания, човек все пак има минимум изисквания към онова, с което му заемат времето.
Информативност и адекватност. От заявените "шлагери" се чу само кичозна съвременна песен за приятелството, стил "Сине, сине", диско кавър на "Красив роман е любовта" и серия словашки песни от 60-те. Цялото предаване на теория бе посветено на предстоящия национален празник на Словакия, имаше гости и дори допълнителен повод за гостуването им - книгата на Ян Тужински "Билярд на покрива и друга проза" на български.
Проблемът е, че влюбената в гласа си водеща Галя Асенова едва им даде да гъкнат и благодарение на клокочещото си празнословие, за два часа успя да осигури следната суха информация: че е била в Словакия, знае популярни песни на словашки, без да ги разбира и е приятелка с преводачката на "Билярд", че редакторката на книгата Елена Алекова е поетеса и е написала 40 стихотворения за 40 дни и че присъстващият професор Куделка от СУ е превел 107 пиеси от български.
Изобретателност. Веднъж водещата на "В часа на синята мъгла" по "Дарик" запита една писателка: "Коя е най-хубавата усмивка?", с което я хвърли в кататония. В "На четири уши" за първия половин час с 5-6 автори, преподаватели и преводачи в студиото, Галя Асенова пръкна само: "Какво ще кажете на чехите, по случай техния празник днес?". В един по-късен етап дозря за: "Имате ли нещо конкретно предвид?" и "Кое е по-приятно, да бъдеш директор на национално радио, или да седиш да пишеш?" Пропуснах втория въпрос. "Как мислите, защо се казваме "На четири уши"?" - като във вица за маниакалния драскач, който цял час говори за себе си, след което дружелюбно предлага: "А сега да поприказваме за вас. Как ви хареса новата ми книга?"
Дипломатичност. Може на гостите да не се даваше много да говорят, но пък като кажеха нещо на словашки, биваха похвалени, че звучи хубаво. Странното е, че те въобще си говореха на словашки. За Тужински десетина пъти бе подчертано, че тъкмо той, а не друг е яркото присъствие в студиото, но когато, окуражен от този си статус, човекът се опита да разкаже за своята "книга за секс и смърт", получи наставление, че за повече от 2 минути време "мозъкът представа да разсъждава", така че по възможност да се изказвал кратко. Професор Куделка, който говореше завиден български, бе подпомаган с подсказки на всяка дума, сякаш е пелтек и претърпя няколко съвсем неоправдани поправки ("драматургия" вместо "пиеса" например), които няма как да не всяха смут в представите му за езика.
Скромност. Помежду тиради за "славянската кръв, която тече във вените ни, макар и от различни групи - както е известно българите са от южната славянска група" и смях, смях, водещата най-сетне сложи картите на масата и се самоопредели: "аз, като човек, който се занимава с култура". Радио "Експрес" празнува 9-ти рожден ден. На 31 октомври преди седем пъти по толкова "Войната на световете" на Орсън Уелс по радиото взриви вътрешното спокойствие на Америка. Онова беше култура, а това - предаване "за душата" и никой не претендира да са равностойни по въздействие. Но за малко съзнание, че някой те слуша, докато радиото предава - претендира. Докато Галя Асенова гукаше с хубавкия си глас, телефонът не шукна. Защото, предполагам, шлагерите могат да са очарователни със своята елементарност, но водещите - не и всички го знаят, дори слушателите.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато