И Ануй под ножа

Сякаш всеки спектакъл на Николай Ламбрев се появява като доказателство, че няма пиеса, която да не може да се превърне във вулгарна и безвкусна шумотевица - Шекспир, Гогол или Ануй, все едно, всички под ножа! За авторите, както и да е. Те носят. Но актьорите? Дори към тях няма милост - Атанас Атанасов или Пламена Гетова, все едно, всички в буквалното, всички в еднозначната безвкусна илюстрация! Нищо, че още в първи курс режисьорите ги учат, че илюстрацията е забранена в добрия театър. Но правилата явно отдавна са отменени или просто забравени, защото трябва да се правят представления, трябва да има публика - на всяка цена! Но дали цената е наистина без значение, ако на тази публика, в името на която се правят подобни безвкусици, това ще й е представата за театър? А коя точно публика? Публика въобще няма. За кого е това, което гледаме?
Ако е за почитателите на Стефан Вълдобрев, никак не съм сигурна, че са останали очаровани - те очакваха той да запее. Но той мълчи. Не пее, а гневно вика или влюбено гледа любимката на медиите Буковска, защото така му е казал режисьорът - изкуството иска жертви, хората трябва да разберат, че това е театър. И правилно. Но тук жертвата е самото изкуство. А те така и не разбират тази жертвоготовност и продължават да чакат той да запее. Ако е за почитателите на Ануй, те не са много, пък и сигурно още в антракта са си тръгнали.
Ако почти тричасовата доста пошличка шумотевица, гарнирана с подсмърчания подир невъзможната любов, е представена на възпитания зрител, отиващ веднъж месечно на театър, за да чуе накрая екзистенциалните разсъждения на господин Анри, още по-зле. Той е вече толкова отегчен, че отдавна е глух за тях, ако въобще е настроен за "проповеди".
Ако е за "младата" публика, защото всички възрастни персонажи са показани като дебили, за кои "млади"?
Младата публика също е разнородна, а и съвсем не е лишена от вкус и стил. И едва ли ще бъде спечелена с показването на Майката (Пламена Гетова) и Винсент (Веселин Ранков) като карикатури на лисицата и вълка от познатата от детството им приказка на Карло Колоди.
Изброените дотук "ако" не са магически, а и сигурно има за кого, щом залата е пълна. Но дали онези, които са насядали в нея, са видели онова, което са очаквали? Защото, ако цената на непеенето на Вълдобрев е да чуят класическия френски автор, няма смисъл, той и Ануй мълчи. Затова по-добре следващия път Стефан Вълдобрев поне да пее.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Евридика от Жан Ануй (превод Наташа Колевска). Театър "Българска армия", сценичен вариант, постановка и музикална картина - Николай Ламбрев, сценография - Мария Диманова, костюми - Невена Белева. Участват Стефан Вълдобрев, Илия Добрев, Йоана Буковска, Пламена Гетова, Веселин Ранков, Васил Бинев, Милен Миланов, Ненчо Илчев, Мирослав Косев, Максим Генчев, Никола Гълъбов, Елена Райнова и др. Премиера 11 октомври 2001 г.