Несъстояване на политическото

Отразяването на поредните избори мина в националната телевизия както всеки друг път - сиво, скучно, безинтересно. А на моменти чак смешно, особено в предизборните хроники, където наивните ходения по народа и залите, пълни само с по двама-трима ентусиасти, бяха ни пробутвани като равнопоставена политическа агитация. Да не говорим за студията, които бяха толкова жалки, че напълно справедливо фаворитите в предстоящото състезание Петър Стоянов и Нели Куцкова ги пренебрегнаха, и то дори без особено да пострада рейтингът им. Ако не беше съботният "Наблюдател" на Тома Томов, когато все пак видяхме кандидатите в една по-човешка светлина, щяхме да си останем с дълго и трайно насаждания образ на българския политик от/в БНТ - като банален, демагог, лъжещ и мажещ преди избори и напълно забравящ думите си след тях.
Знаем, политическото в България няма особен авторитет, напротив. Мнението за хората, впуснали се в това поприще, никак не е добро. И в голяма степен този непопулярен, дори отблъскващ лик се дължи на националната телевизия. Не говоря, разбира се, за сатиричните предавания, в които политикът винаги е отрицателен герой, а за реалните случвания на политическото в електронната медиа, преди всичко във възпаленото предизборно време, когато именно тя е тази професионално задължена посредничка, която трябва да го направи приемливо и симпатично. Но колкото пъти имаше избори в страната (съсвсем не малко впрочем), толкова пъти телевизията не успяваше да се пребори със закърнелите си рефлекси и ригидни нагласи и да представи политиците и политическото не като полуидиоти и хитри мошеници, а като наистина хора, тръгнали да печелят доверието на народа в негово, не в свое име. Целият политически спектакъл се разиграва мудно, с едни и същи познати и никого неизненадващи ефекти, със семпъл, а понякога чак бездарен сценарий, по правила, които са повече сковаващи, отколкото регламентиращи актьорите на политическото. Да припомня само прословутото мерене на времето, за което, естествено, не е виновна БНТ, а точно политиците; въпреки това обаче дори в този скудоумен куриоз можеха да се открият пробиви, които да разнообразят екрана. Като например насичането на говоренето с клипове или друга някаква раздвижена визия.
Всъщност по отношение на политическото националната телевизия не се справя с основната роля на всяка медиа - медиаторската. Тя не е оня посредник между избиратели и политик, който по принцип й е вменено да бъде, а е прост регистратор и изпълнител на закона, вършещ работата си без сърце и както дойде, гледащ само и само да я отметне, да я прекара по реда си. Но как става това отмятане е без значение, като не си дава елементарната сметка, че колкото повече политическото не се състоява на екрана, толкова повече то не се състоява и в живота, сиреч толкова повече отчуждението от него расте. И така ускорява неговия провал, който обаче в същото време е преди всичко провал (и потърпевшие) за всички нас.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин