Феминизмът Инджова

Ако някой си е помислил, че в началото на XXI век словото има по-рационална социална активност и по-слаби магически функции от онзи момент, в който апостол Йоан написва първите редове на четвъртото библейско Евангелие, то той нищо не е научил от последната кандидатпрезидентска кампания в балканска България. Тя беше война на думите; оперетъчна, гротескно-мелодраматична битка, в която се сражаваха шест озъбени, ожесточени дискурсивни стратегии. Прословутото омерзение на наказателния отказ от глас идва не на последно място от чувството за целенасочен дискурсивен садизъм, упражнен върху ушите и очите на потърпевшия избирател. Даже "българският народ", известен с многовековното си търпение, усети бездната на манипулативното слово, което се гърчеше да произведе социална реалност.
Сред шестте дискурсивни стратегии, всяка от които беше сгрешена по свой собствен магически начин, искам да откроя една, уникална в симулативната си насоченост. Това, което имам предвид, е стратегията-Инджова. (Съзнателно няма да кажа "стратегията на Ренета Инджова", защото мисля, че в тази кампания кандидатпрезидентските личности също така станаха жертва на сгрешеното бойно послание.) Тя реши да поеме краен риск и заложи всичко на един хибриден политически феминизъм, който трябваше да обедини политическия радикализъм на англосаксонската действеност с матриархалните нагласи на южнославянската родова общност. "Инджова" се появи върху сцената на груповото очакване в ролята на студена, нравоучителна майка, назубрила уроците на радикалния феминизъм. Нейното послание започваше винаги с ниския старт на фразата "Ние, жените..." и оттам нататък вървеше в необятна предикативна посока: ние сме по-добри, по-разумни, по-съвестни, по-работливи... Веднага се вижда дълбокият зев между двете половинки, пришити с белите конци на политическия популизъм в тази дискурсивна стратегия. Не е възможно една "майка", колкото и да е желязна, колкото и да се прави на "лейди", да бъде дискриминативна по отношение на своите (уж порасли достатъчно, за да гласуват) деца.
Майчинското отношение може да бъде ласкаво или жестоко, нежно или нараняващо, но то винаги иска страст, иска необяснима, ирационална дълбочина на чувството. Отчужденото поведение на "Инджова", задгробният глас в гротескно-хтоничен режим, елементарната, но здрава и убийствено целенасочена логика в нейните изявления напълно подрониха възможността да привидим майчинското, а по този начин и женското, в тази стратегия. Остана внушението за политически феминизъм, който нито съвпада с досегашните прояви на Ренета Инджова, нито би могъл да се толерира в нравствените нагласи на балканския избирател. Всъщност едва ли може да има нещо по-комично от опита да се привлекат мохамеданските избиратели с американски тип феминизъм. Най-малкото стана ясен случайният, продиктуван от безизходицата характер на флирта Инджова-Доган.
Ако за мъжете все пак е ясно защо не могат да изберат стратегията-Инджова, по-интересно е да помислим какво възпря от подобна идентификация множеството жени. От една страна, добре усвоените, дълбоко интериоризирани стереотипи на патриархалното мислене, които са характерни за балканската женственост. Малко хора биха желали да виждат политиката, стопанисвана като кухня. От друга страна - даже в балканска България е настъпил някак си XXI век и политиката на професионалния избор между мъж и жена не носи ясно белезите на някаква съдбоносна решителност. Не е най-важно дали си мъж, или си жена, а какво можеш да правиш. Не искам да кажа, че подобна формула представлява у нас социална реалност, а че потребността от нейното мислене все пак е донякъде разпознаваема в съзнанието на група от хора.
Първият рунд от войната на думи приключи. Има обаче един важен урок, който някой може би ще поиска да вземе, още повече, че в него може да видим и "царско" влияние. Мълчанието също така е магическа практика, възникнала именно в словото.

Милена Кирова







Думи
с/у думи