По инициатива на ЮНЕСКО светът си спомня за творчеството на Хафез Ширази. Наскоро със съдействието на Културното представителство на Ислямска република Иран, Центърът за източни езици към Софийския университет и Съюза на българските писатели и в София (в Народната библиотека) бе отбелязан с поетична вечер международния ден на големия ирански поет, мистик и философ.
Живял през XIV век (ок. 1325-1390), векове по-късно Хафез (Хадже Шамсадин Мохамед) е бил превеждан на повечето европейски езици. Гьоте, Юго, Балзак са се възхищавали от стиховете му.
В живота Хафез се е ръководел от максимата: Откровеност и скромност. Отвращавал се от фарисейството, лицемерието, рядко изказвал възторжено възхищение от някого, избягвал да общува с владетели и деспоти. Казват, че животът му минал в бедност и нищета. Най-голямата му мъка била, че не успял да помогне да се излекува детето му и се измъчвал от угризения за смъртта му.
Хафез е погребан в местността за поклонение край Шираз, чиято красота неведнъж възпявал в своите газели. Над гроба му по заповед на султан Абулгасем Бахадор е издигната великолепна гробница, която е запазена и до днес. Приживе той не се е погрижил сам да събере творчеството си. Произведенията му са събрани в сборник от Мохамед Голандам и Сейед Гасем Анвар. От съвременниците си Хафез бил наричан "лесанолгейб" (владеещ съкровената, божествена реч), защото, казват, че знаел наизуст Корана. А това е оказало влияние и на някои негови произведения.
Във философията на Хафез освен ислямът силно отражение намират зороастризмът и древните ирански вярвания. Познавачите на творчеството му - на неговите газели, касиди, кит 'а, рубайят и таране се възхищават не само от майсторството на изящната му словесност, но твърдят, че намират в тях успокоение и радост.

Хаджар Фиюзи