Изборите в петък

Какво може да се каже за едни избори в седмичник, който излиза чак в петък - и това, което се е случило в неделя и ти се струва важно в понеделник, със сигурност вече ще е изказано, определено, разтръбено по всички медии; Боже, какво всеядно животно са медиите, но и каква (буквално) невронна мрежа са, в която сме включили мозъците си и подхранваме общото мислене, всеки със своето си несъгласие и съгласие, влияем се от жест или дума, но пък им и повлияваме; в тази мрежа общото мислене, резултата от което можем да видим само в урните, се мени често и непредвидимо дори за инженерите по поддръжката й - журналисти и социолози - четиресет години след дебата Кенеди-Никсън и у нас се случи мисленето да се обърне за броени минути, да се насочи към обект, доскоро маловажен и неинтересен за него, нещо повече - да задържи вниманието си върху Първанов (въпреки опитите на инженерите да настроят мрежата така, че да го отклонят в необходимата - според тях - посока) и да го изсипе в урните; разбира се, докато тези редове бъдат отпечатани, в невронната мрежа всеобщото мислене ще продължава да жужи и не се знае какво ще реши и с кой президент ще осъмнем в понеделник, но това е сладостната тръпчивост да си включен към невронната мрежа на съвременната демокрация - всеки да знае и никой да не познава, всеки да решава и решението да е различно; невронната мрежа, която си създадохме, за да познаем света, само повтаря неговата сложност, понякога си мисля, че единственото й достойнство е, че чрез нея човек участва в създаването на обективното.
Докато гледах репортажи, обсъждания и пресконференции в неделя, 11 ноември, хем бях в невронната мрежа, хем си бях вкъщи и подхванах едно наскоро излязло томче за китайската мисъл през вековете*. Като мото бяха сложени следните редове от Лао-дзъ:

Който се повдига на пръсти, не остава дълго прав
Който прави двойни крачки, не стига далеч
Който се натрапва в очите на всички, остава в сянка
Който винаги се смята прав, не постига слава
Който се хвали с уменията си, е лишен от достойнство
Който величае успехите си, няма дълго да устои


Изненадващите скокове на мисленето в медийно-невронната ни мрежа може би все пак имат обяснения отвъд медии, внезапни разкрития, жестове, костюми и гримове, мислех си. И тези обяснения не са само на нивото на живота (ежедневието, стандарта), накъдето ни насочват инженерите; не са и на нивото на морала само, накъдето ни възвисяват нашите неополитици - може би обясненията за 17, 11 (юни, ноември) са на нивото на целостта на действието, на съответността на действието на управляващия спрямо управлявания и неговия свят.
Не знам.
Но в неделя, с прежужели уши - пред урните!

Христо Буцев




























*Вж. Изборът на "Култура"