Белязана с артистичност
Помня Лили Вермут от многобройните й участия в общите изложби на декоративно-приложните изкуства приблизително от началото на 70-те години и се радвам, че макар и много късно, и след изложбата си в Кипър, тя показва работите си в самостоятелна изложба у нас.
По материали от стари каталози и фотографии съм се докосвала до ранните й изяви, които датират от средата на 50-те и началото на 60-те години - времето на първата кампанийна модернизация на българското изкуство. Тя е сред художниците, които, независимо дали тръгват от същинска "приложна" специалност, или се преквалифицират от живописци и графици в керамици и текстилци, поставят началото на художественото проектиране за българската индустрия (тогава все още професионалното название "дизайнер" е непознато у нас). Нейна е първата самостоятелна изложба на текстил в България - през 1963 година, където показва десени и проекти за декоративни тъкани индустриално производство.
По това време Лили Вермут се движи в граничната зона между декоративното изкуство и дизайна на текстила. Нека да припомня, че някъде от 1960 и 1964 година датира и одисеята на българските художници-приложници, която започва с любопитство към възможностите на индустриалното производство и продължава до днес в трудното разбирателство между "естетическото" и "пазарното".
Лили Вермут винаги е успявала да ме изненада с рефлективността си към нови експерименти. Тя е сред първите, които намериха в интереса към националните традиции, стимулиран целенасочено през 60-те години, онези основни композиционни и образни начала, които й позволиха почти никога да не цитира пряко традиционни източници. А и нейната представа за традиция е била винаги по-широка и многопластова - в нея се включва и елинистичното наследство, и праисторията, и модерният френски гоблен. Ето защо с пълно право може да се твърди, че ранните декоративни работи на Лили Вермут са сред онези очарователни, модернизиращи българското изкуство опити, които проправяха пътя за новите търсения през следващото десетилетие.
Със следващите си изяви през 70-те тя показа, че традицията за нея не е просто удобна "дреха", легитимираща демократизма на българското приложно изкуство, а осъзнавана ценност, която продължава да задържа вниманието й. Както и преди, Лили Вермут остава променлива в търсенето на формата, но вярна на идеята, че модернизацията на формата минава през националната чувствителност. От това време са многобройните й опуси, в които тя експериментира с натурални, традиционни материали - жива вълна, усукани прежди, метални апликации.
За разлика от мнозина, чийто успех ги кара да затворят очите си пред очертани нови възможности на пластиката и материала, още в началото на 80-те години Лили Вермут избистря отново своята представа за границите на декоративното. Самата идея за декоративното като "самодостатъчно" е вече в главите на художниците. Текстилците го видяха като доминантата на стенната тъкан, което преди години ме предизвика да напиша, че те са "роби" на тъкането.
Лили Вермут остава някак встрани от доминиращите тенденции и днес. И все пак по свой си начин тя успява да ги отреагира - някак като на шега и с артистичност и непретенциозност, които ги правят убедителни. Така че работите й на съвсем скоро състоялата се Първа ретроспективна изложба на текстила стояха съизмеримо с тези на по-младите поколения.

Виолета Василчина