Защо Киплинг не е прав?
Не очаквах, че ще се разплаче от такъв въпрос. Въобще не очаквах, че въпрос "Има ли конфликт между твоите две идентичности - египетската и американската?" ще се окаже толкова чувствителен. Седим двете в хотел "Париж" в Прага, в стая на четвъртия етаж, мебелирана с изящната простота на ранния сецесион, след няколко часа тя лети обратно за Бейрут, където работи, след една седмица ще отиде да види родителите си в Кайро, още не знае кога ще прескочи до Вашингтон, където са съпругът и четирите й деца. Когато ми показва снимки и разказва разни истории, направо не мога да повярвам, изглежда толкова подвижна, млада и крехка, за да е направила вече толкова много в живота си. По-късно, когато си заминава, случайно прочитам, че в древногръцката митология Хеба е дъщеря на Зевс и Хера и богиня на вечната младост. Може би всичко има някаква връзка с всичко. Във всеки случай, на Хеба й отива това да е така.
Касетофонът ми, както се оказва после, не е успял да запечата разговора съвсем и тази история си остава само между нас, по-скоро усещането, че въпросът за твоята идентичност може да те разплаче. За първи път ми се случва подобно нещо. Този въпрос го задавам вече цяла година на хора от най-различни националности - "Опиши ми твоята идентичност, имал ли си проблем с нея?". Въпросът се оказа по-интересен, отколкото предполагах в самото начало, но чак сега изведнъж ми просветва. Струва ми се, че в този един момент разбирам, че наистина нещо се е променило след 11 септември, че изведнъж напълно неподготвени сме преминали изцяло в сферата на чувствата, а там нямаме все още изградени координати. "Българското е от сферата на чувствата", беше казала в един разговор Елжана Попова. Изглежда всяка идентичност е това и за да я разбереш, трябва да усетиш първо как чувстват тези хора, които не са в твоята, а в някаква друга национална кожа.
Маслинените очи на Хеба грейват, когато я карам да ми опише Египет - никога не съм била там и искам да си го представя.
- О, хората са изключително щедри, изключително гостоприемни, изключително трудолюбиви и творчески личности. Боже мой! Египтяните могат да направят толкова много с толкова малко! Например - като видя някой да работи върху колата си - той няма за това образование, но е изключителен майстор на това, което върши. Защото това е реалността, в която те живеят - с много малко ресурси, затова трябва да бъдат творци и понякога измислят гениални неща! Това е удивителен характер! Характер с чудесно чувство за хумор, чудесно чувство на щедрост и раздаване, чудесна усмивка, която ще каже добре дошъл дори и на най-неприятния човек. И това е нещо, което аз просто обичам.
- А ако можеш да промениш нещо в египетския характер, какво ще е то?
- Мисля, че този тип мекота, която преминава често в апатия. Чувството, че аз не мога да променя нищо. Не мога да направя нищо по-добро. Хората работят много, но след толкова много години на мизерия те виждат, че богатите стават все по-богати и бедните стават все по-бедни. Аз бих искала да видя повече плам, повече устрем - да станеш и да кажеш не. Това аз не го приемам. Ние имаме нужда от това и това. И да започнеш сам да организираш, да правиш нещо. Да работиш в групи, коалиции с други хора. Да изградиш повече солидарност между хората, и това ще направи страха излишен. Защото колкото повече хора се събират заедно, толкова повече страхът отслабва. Така че, струва ми се, това, което искам да видя, е повече, не бих казала кураж, защото египтяните са куражлии хора, но бих казала - тази способност да работиш заедно, да се организираш, да говориш за правата си. И не просто да седиш и да казваш - о, аз не мога да променя нищо. Това е най-лошото, което може да се случи.
Хеба Ел-Шазли постоянно пътува в Близкия изток, Африка, Азия. Беше в Прага на конференцията срещу корупцията - световен форум, на който хора от цял свят споделят опит и идеи как в света да се краде по-малко. Казва, че й е било интересно и полезно да е там. Човек, който не крие възторзите си - от черногорското вино, което изпиваме с дузина общи приятели в Прага, от пълната с гъби гора в селцето Плачков, където се разхождаме една събота, от бутиците, готическите и сецесионни сгради. Тя е всичко това, което никога не бих свързала с представата "Египет".
Всъщност всичко, което си представям, като чуя Египет, е само минало - пирамиди, фараони, Клеопатра. Жега. И тълпи туристи. Никакво настояще - освен терористи. Да, може би точно така и те гледат на нас - през някакви призми на миналото. Какво всъщност египтяните си представят, като чуят България? Отговорът също не би ми хрумнал никога - "меден месец и Варна". Защо? Преди 89-а година и малко след нея това било големият хит - на разумна цена, приятно място. Младите двойки много си падали, дори братовчед й бил на такова пътуване. Споделям й това, което си мисля - че всичко, което знаем едни за други, е само минало. Нечие друго минало. Представите на египтяните за България са от миналото, нашите за Египет - също. Не живеем ли всъщност всички само там?
- Да. По колко интересен начин го казваш. Да. Много пъти в разговори с приятели, със семейството аз обвинявам, че ние живеем някак си върху нашата минала слава. Почиваме върху нея. И за съжаление с това идва и известна арогантност, и известна слепота - не винаги виждаме какво правим днес и къде отиваме в бъдещето. И го има този отказ да направиш нещо - аз наистина смятам, че днешното поколение трябва да направи повече и да мисли повече за бъдещето, за визиите си за него. Защото, добре, ние имаме велико минало, но как всичко това се отразява на живота ни днес и как всичко това може да ни помогне да намерим мястото си утре в този свят. Мисля си, че може да бъде много полезно да има дискусии между младите хора в Египет и в България - между студентите в университетите и дори в училищата. Може би Интернет може да помогне.
- А мислиш ли, че след 11 септември хората ще започнат повече да мислят за настоящето, за това, което се случва Сега? Че нещо ще се промени в региона, където си ти - Близкия изток?
- Да. Струва ми се, че в това отношение трябва да се извърши много работа. Да се види какви наистина са реалностите. Сега микроскопът е поставен в този регион - върху арабите, Исляма като религия, фундаментализма. И аз наистина вярвам, че това е възможност за нас, хората от региона, колективно да погледнем в себе си, да видим къде се намираме днес, кои сме и защо тези фундаменталистки движения растат и се развиват в нашия регион? Аз имам моята лична гледна точка за всичко това - за която не се притеснявам да говоря. За съжаление, в дъното на нещата стои липсата на демократична практика. Липсата на участие. Хората не участват в определянето на тяхната съдба, определянето на това как те са управлявани. Ако направите изследване между тези 22 нации, които се смятат за арабско-говорящи или близкоизточни, ще видите, че има удивителна липса на демократична практика на самоуправление. Има огромна пропаст между гражданското общество, между гражданите и техните лидери. И мисля, че сегашният момент е възможност да се преразгледа всичко това - защо тази ситуация е такава и къде отиваме? Ще вървим ли в посоката на фундаментализма, на религиозния фанатизъм? Или ще отидем по друг път - пътя на самоуправлението, демокрацията, участието, отделянето на религията от правителството? Идеята за свободата и мира, респекта за човешките права - това наистина е невероятна възможност в момента. Въпреки целия ужас на 11 септември, това е възможност хората да погледнат на всичко това. И ми се струва, че младото поколение, младите хора са тези, които наистина трябва да го направят.
- Винаги съм харесвала тази дума - участието. Да участваш. Но защо е толкова трудно за хората да участват? Да разберат, че животът по някакъв начин зависи от начина, по който ти самият участваш в него? Защо е толкова трудно? Къде е коренът на проблема - в манталитета, в семейството, във възпитанието?
- Всичко, всичко. Това зависи от начина, по който се отглеждат децата, от начина, по който се възпитават и образоват в училище. Идва и от историята, от културата. Ще ти дам и друг пример - Египет е плоска страна. Има реката Нил, която е животът на Египет. Без Нил няма да има Египет. Много хора са изследвали и са писали върху това. И има изграден консенсус - че който контролира Нил, той контролира хората на Египет. И през всички тези стотици хиляди години се е изградила една такава "плоска" култура - на хора, които са управлявани от един водач, един лидер. В Египет няма планини с изключение на няколко хълма около Червено море, но иначе страната е плоска, отворена, пустиня. И това има своето въздействие върху хората. Други хора в Близкия изток имат друг характер и друга история, защото имат друга топография. Струва ми се, че е много интересно да погледнете топографията на една страна и да видите как тя влияе върху поведението на хората. Какъв тип правителство си избират, какви са техните инстинкти, развити през тези стотици хиляди години. В Египет вие нямате правото да задавате въпроси. Идеята да работиш в група и да задаваш въпроси е неприемлива. Че можеш да минеш през конфликт и да достигнеш до по-доброто решение - тези традиции, за съжаление, не са разпространени. И мисля, че ние отново трябва да се върнем и да видим как възпитаваме децата в Египет. В каква обстановка те растат? Позволено ли им е да задават въпроси? Да поставят под въпрос своите учители, своите родители? Да мислят по друг начин? Какви организации имат на разположение, за да могат да участват в тях? Много работа трябва да се свърши по тези въпроси. Много хора казват: "Чакай, това са западни идеи". Аз не мисля така. Това са универсални концепции. Те не са авторско право на Запада. Те са универсални.

Струва ми се, че това е, което по-късно ще я накара да се разплаче, съвсем тихо и кротко, в хотел "Париж". Не ми е трудно да вляза в нейната кожа - чувстваш в себе си Космос, но другите ти казват - чакай, какъв Космос, ти си от арабите. Или си от някакъв там друг свят. Ти си това и това, къде си тръгнала.
- Аз винаги казвам за себе си, че съм източен човек, който е продукт на Запада. Тъй като съм родена на Изток, но съм получила образованието си на Запад. Има един популярен стих на Киплинг, който казва: "Изтокът е изток и Западът е запад и те никога няма да се срещнат". Но аз бих искала да кажа на господин Киплинг, че съжалявам, но ми се струва, че той греши. Защото има хора като мен, Хеба, и има други като нас, в чиито същества Изтокът и Западът са се срещнали. И аз смятам себе си за срещата на Запада и Изтока. И смятам, че тази среща е много богата.
*
Научавам толкова много неща от нея за седмицата, през която е в Прага - за това, че пирамидите трябва да се посещават сутрин, преди осем часа. Но да не се надявам на някакво "мистично" преживяване. Ако искам такова, да отида нощем в храма Карнак или гробницата на Нефертити, това най-древно място, където цветовете на рисунките са просто невероятни. И да опитам "молохея" - най-популярната манджа в Египет: миризмата на кориандър и чесън е нещо божествено и ще остане в мене завинаги! В Египет, казва Хеба, ще усетиш цялата палитра цветове на земята - от дълбоко кафявото на плодородната почва, която ражда чудесния памук, до прозрачно бежовото и жълтото, после на зеленото на палмите в пустинята, чак до синьото на водата във всичките му нюанси - на Нил, Средиземно и Червено море.

Диана Иванова


Диана Иванова е журналист в Радио "Свободна Европа" в Прага, автор и водещ на предаването "Другите
Хеба Ел-Шазли е заместник-директор на Националния демократичен институт в Бейрут.

Хеба Ел-Шазли за срещата между Изтока и Запада