Фанатизмът, безвластието и т.н.
            (извадки от бележника)
5 октомври 2001. Не разбирам природата на фанатика изобщо и в частност на камикадзето, било то японец, иранец, палестинец. Не е ли разстройство на съзнанието - както при обикновеното самоубийство, когато действа нагонът към смъртта? Но тези самоубийци вярват, че убият ли "неверник", отиват направо в Едема... и заедно с това изпълняват политически роли, вземайки с цената на собствения си живот колкото се може повече "неверници" в смъртта. Приспособили се технически към цивилизацията, съзнанието им все пак остава на средновековно ниво и убиват дори когато врагове са непознатите пътници в самолета, автобуса, влака или сградата... (В Израел вече не един и не двама палестински камикадзета се втурваха в непозната тълпа с мирни жители, с деца...) Дали това са единични актове на отчаяние, или са жестове на други, по-агресивни фанатици, които не бързат да отидат в Едема и затова направляват безволието за живот? По какво се различава "Хамас" от "Ал Кайда" и по какво - от другите терористически групировки? И ако сега която и да е от тях е започнала в САЩ подмолна война - а тя се превръща във война срещу цивилизацията - по какъв начин цивилизацията трябва да отговори, за да я спре? Нима ще я спре с война срещу талибаните в Афганистан, за да предадат те Усама бин Ладен? Спря ли войната напрежението в Косово, или се пренесе в Македония, след като НАТО изсипа бомби над мирни градове и остави оръжие в ръцете на неуправляеми албанци?
Откакто атентатите заемат такова място в живота ни и предизвикват смърт и масова психоза, мисълта ми се връща към 1903 г. и поведението на двама от петимата братя на баба ми - Георги и Тодор Богданови от Велес. Те се хвърлили в терористични акции, за да обърнат вниманието на Европа към общата кауза, също както преди тях направили Априлците.
Млади и образовани, повечето от тези македонски революционери се обявили за леви анархисти. Чели, изучавали, прониквали се от идеите на Кропоткин, Бакунин, но и на... Толстой.
Още ученици в Солунската гимназия, в полза на делото братята отмъкнали бижутата от зестрата на баба ми. Връщането им станало много трудно... (Георги вече бил изключен от гимназията за революционна дейност.) После, заедно с Орце Попйорданов и Славе Мерджанов, замислили акцията "отвличане" на Тодор и съученика му Коста Кирков. Съгласни, двете "жертви" престояли повече от месец в нелегална квартира, докато разтревожените родители ги откупят. В уречения ден ги извели от града, нагласили... Докарали бащите, отвързали очите им и те видели разтреперани синовете си пред изкопания гроб... "Старците" бръкнали в кесиите и ги спасили.
Планът за атентата на Отоманската банка в Солун бил по-сложен, предшестван от съвсем подобен, но неизпълнен план в Цариград, за който Петър Манджуков пише в "Предвестници на бурята", а Павел Шатев в "Македония под робство".
И Тодор, и Георги се клели да умрат, копали тунела до банката, изнасяли пръстта в кесии (!) - наетото помещение, от което влизали и излизали, трябвало да прилича на бакалница... На 3 април 1903, в часа на атентата, според генералния план, двамата хвърляли ръчни бомби на площад "Олимпия" пред кафене "Нийона". После... волята за живот надделяла - Тодор се добрал до Велес и останал невредим, Георги се укрил при сестра си и там го арестували, Орце бил обграден в една къща и се самоубил... Отначало със смъртна присъда, Георги пролежал три години в Беяз куле, после с голям керван от затворници стигнал до пустинята Фезан, южно от Триполи, заедно с Павел Шатев били от малцината живи каторжници, които дочакали амнистия... (Според версията на Шатев ги освободили последни и преди да тръгнат, откопали гробовете на двама от своите другари, за да отнесат главите им в торби (!), за да ги погребат на родна земя... Добрали се някак и до нея, но я намерили все още в робство.
Няколко години по-късно и Тодор, и Георги се прехвърлили в "свободна България", но... вече не били онези революционери, борили се за автономия на Македония, не били готови да мрат за свободата.
У Георги останал само потиснатият протест срещу подлостите и пошлостта. Превърнал се в оплаквач на бедняшкото си настояще.
Почина от туберкулоза през 1935, малко преди сестра си, моята баба, при която идваше на мълчаливи неделни посещения... Слизайки все по-надолу по параболата на времето и събитията, Тодор, улегнал банков чиновник, преживя дори смъртта на децата си и разказваха как издъхвайки, шепнел само "Стига е лошото"!
7 октомври 2001. От два дни вадя подчертани с курсив текстове от публикуваното обръщение на министър-председателя Богдан Филов към българския народ "Идеология и програма на управлението на България (Печатница "Художник", м. април 1942 г., издание по повод 16 април 1941, обявен като годишнина от "освобождението на поробените български земи и обединението на България"). Мисля, че ще е интересно да го прочетат родените след тези години, а и да съпоставят правенето на програми.
"Политиката ни ще се вдъхновява, както и досега, от едно искрено и тясно сътрудничество със силите на Оста и от Тристранния пакт, както и от желанието да поддържа и засили съществуващите най-приятелски отношения с нашата източна съседка Турция..."
"В своята вътрешна политика новото правителство ще насочи всички свои усилия към по-нататъшно изграждане на една мощна и социално справедлива национална българска държава в съгласие с принципите на новия европейски ред. То изхожда от идеята, че сигурността, напредъкът и благоденствието на българската нация са необходими условия за добруването на всеки българин и България ще преуспее, когато нейното управление е изградено на йерархия, дисциплина и отговорност."
След като в дневниците си Филов е признавал, че германците са поискали само да окупираме Македония и Тракия, за да изтеглят оттам своите войски за Източния фронт и никога не са обещавали да ни дадат т.нар. "нови земи", тук той просто лъже:
"България преживява и обединението на българския народ чрез тъй щастливо постигнатото освобождение на поробените български земи, на държавата се налагат големи и важни задачи. България в сътрудничество със своите велики съюзници дава своя дял в изграждането на новия европейски ред, който ще гарантира..." и т.н. (Какво ли щеше да гарантира?)
"...България, която се стреми да заеме своето място в Европа като модерна държава и да изпълни своята историческа мисия, не би могла да се справи успешно със своите нови задачи, ако си служи със средствата и методите на стария партиен и демолиберален партиен режим. Тя върви вече по други пътища. Установеният у нас безпартиен режим трябва да бъде доизграден съобразно повелите на времето, примера на нашите велики съюзници и битовите особености на българския народ."
Основните положения на правителствената платформа са изведени в 18 точки. На първо място е "Обединение на всички национални сили около върховния вожд - Н.В.Царя, поддържане на силна и добре въоръжена армия, интересите на отделната личност да бъдат подчинени на интересите на държавата и на българската народна общност. Да се осуетяват всички опити да се използва властта за лични, групови или съсловни интереси, да се вземат всестранни мерки за по-голяма социална справедливост и обществена солидарност, като се даде най-широка подкрепа преди всичко на слабите в стопанско и социално отношение среди" (...) "...Да се направлява народното стопанство по цялостен стопански план с оглед на военовременните нужди с простор и насърчение на личния почин; особени грижи за земеделското производство" (...) "Да се увеличава производството и снабдяването с достатъчно земя на безимотните и малоимотни земеделски стопани." (...) "Трудът да бъде не само право, а и национален дълг на всеки гражданин и тъй като съставлява най-големият народен капитал, да бъде издигнат в истински култ за българина."(Чии бяха "Труд и радост" и "Трудът е песен"? - бел.моя.) "Капиталът да се постави в служба на общонационалните интереси, като се ограничат прекомерните печалби и се преследва най-строго всяка спекула."
В следващата точка 10 от Обръщението се предвижда развитие на ж.п. мрежа и шосета, морско и речно плаване, а следващите "точки" - издигане благосъстоянието на селата, културата, здравеопазването, подобряване на условията на работа не само за усъвършенстване производството, но и "да станат работниците добри специалисти и образовани, и полезни граждани, да се засили отговорността на чиновниците, опростят формалностите и премахне бюрокрацията".
Точка 15: "Отстраняване на демолибералистичните схващания, доколкото те още съществуват у нас, и засилване на едноличната отговорност".
Точка 16: "Отстраняване от обществото и стопанския живот на чужди на нацията елементи и международни организации, сдружения и групи, чужди на интересите на българския народ и неговата самобитност преди всичко чрез строго прилагане на Закона за защита на нацията."
Точка 17: "Борба против комунизма и плутокрацията и премахване на причините, които ги създават."
Точка 18: "За гражданско и национално възпитание на широките обществени среди чрез изграждане и ръководство на професионални организации на Българската младежка организация "Бранник" (да си спомним ген. Вариклечков, върховния шеф на "Бранник"! - бел. моя), Съюза на запасното воинство и други обществени организации, чрез които ще се засили участието на народа в обществения и политически живот на страната."
Преди да бъде отпечатана, програмата била "изслушана с много голямо внимание и интерес и възприета не само като идейна основа за управление, а като едно верую за всеки българин."
И тогава сме тръгвали към Европа!
Нещастните камикадзета нанесоха голяма вреда не само на разкъсвания от противоречия "глобален свят" и неустойчивата идея за обединяване на хората, но и на ислямския свят. Фанатици на вярата ли са те, или политически оръдия на един изоставащ, средновековен свят? Дали са си представяли, че с четири самолета ще разгромят света на "неверниците", цивилизования свят? С възможностите, които притежава като свръхсила, той отмъщава жестоко, но жертви стават толкова невинни хора, които живеят в невъобразима мизерия. Цивилизован отговор ли е отмъщението? Благородството и справедливостта уж са присъщи на облагородените от цивилизацията!
Чува се междувременно, че "Осама" или "Усама", "бен" или "бин" Ладен бил "обещал" да не се използват повече камикадзета. Бил продал на Китай американски ракети за 10 милиона долара... (За главата му правителството на САЩ обещава трикратно повече.) Ще се разпаднат ли обаче след смъртта на Бин Ладен групировки, фондации, организации и отчаяни банди? Колкото за психологическата война на XIV срещу XXI век, тя успя да влуди света.
13 октомври 2001. Политологът Дайнов, както си лежал на плажа и си препрочитал "философическия гигант Р. М. Пърсиг", взел, че изтичал бос (!) и си купил "Култура", дето не я четял вече от много години... И започнал да се възмущава...
Като "мислител" от друга категория, Дайнов установява, че извезаните думи на знамето на свободния интелектуалец са Разум, Свобода и... Солидарност, а Свободата е самоопределение и "субектът сам решава какво да му се случва" - така че... колкото повече го притискат, толкова е по-свободен... Ех, да беше прав!
Едно време, преди 1989, малка част от самостоятелно мислещата интелигенция се държеше като свободна; беше опозиционна, критична и затова ненавиждана и от властта, и от другата си част, болшинството, което ловко се ориентираше към конюнктурата. А пилците на болшинството ("сии птенци гнезда Петрова"), осигурени от бащиците, сега се обявяват за... "истински интелектуалци" и пак кълват другите, в името на спокойствието си. Дали все пак "битието не определя съзнанието", както го е казал досадникът Маркс? (Много от днешните политолози до неотдавна го преподаваха...)

Невена Стефанова

Невена Стефанова е възпитаница на Държавната художествена академия. Поетеса, белетристка и преводачка, един от основателите на Клуба за гласност и преустройство през 1988. Дебютира с поемата "Без име" през 1945. Последните й книги са личната антология "Помръкнали сияния", "Книга за Михаил Величков" и "Авантюри. Опит за автобиография".