Карта на споделените спомени

Говорящите кутии. Историята е следната: през 1999 г. Сю Марк, културолог и изследовател на "градското обществено пространство и отношенията на хората в него и с него" от Оукланд, Калифорния, пристига в София. След родния си град, Дрезден и Прага, тя е решила да прави тук проучване за промяната на имената на улиците като революция в личната ориентация. В хаотичното взаимодействие с българската среда обаче първоначалният й план претърпява многократни изменения. След като натрупва огромен снимков архив, Сю Марк започва да колекционира столицата в аудиоотрязъци: записва шумовете, шушуканията и крясъците по улици, транспортни средства и площади, научава български и в свободна беседа с възрастни хора ("те са пълни с разкази, за които няма място", "няма с кого и къде да споделят от първия снеговалеж чак до април") търси "невидимата София" от спомените, липсите и желанията. Така стига до идеята за говорящите кутии.
Монолози в унисон и контраст. Кутиите трябва да са разположени по подлезите и в метрото, да се активират от стъпките на минувачите наблизо и да излъчват кратички тракове с ключови моменти от натрупаните из София материали - един вид да връщат града на обитателите му, да ги заговарят със собствените им гласове и шумове. След банално кафкиански срещи с Общината, се налага планът да бъде забравен в този си вид. От разочарованията и очарованията си и повече от 50 часа "разкази в звуци", с културната консултация на Дафина Дичева и техническата помощ на Стефан Крачанов, DJ Steven, Сю Марк успява да извлече 40-те къса от "Карта на споделените спомени", с времетраене на всеки един между 30 секунди и 2 минути, които от тази седмица влязоха в оформлението на "Градът" (от 10 до 11 часа всеки вторник по "Христо Ботев"), а скоро ще започнат спорадично да се появяват и по друго време и в други радиостанции. Всяко парче се отваря с камбаните на "Александър Невски", съдържа сглобени в мозайка от свободни асоциации думи за и звуци от София и завършва с гласа на 90-годишния софийски аптекар г-н Константин Цанков, който произнася "Карта на..."
Ежедневието като монумент. Цигани с мечки, пазарища, трамваи, метачки, стъпки, ремонти, улични музиканти, птички в парка, дрънкане на посуда, свирукания, пререкания и градът в разкази, такива, каквито могат да се подслушат по спирките, пейките и опашките - това е темата на изработените поетично-аналитично като хайку моменти от "Картата". Макар и съвършено различно по съдържание и метод, начинанието силно напомня друга елегантна и сполучлива малка форма - "Далекоглед" на БНР. Чужденецът очевидно с лекота се превръща в медиатор в нашата неустойчива система от истини: "историята не е моя", казва Сю, затова и има възможност да засяга щекотливи теми, сили да слуша недоволства и отчаяния, вяра, че други ще пожелаят "да продължат разказа".
Някъде Борхес казваше, че страстта към изобразяване на света води до картографски подвизи, но единствената меродавна карта може да бъде само в мащаб 1:1. Карта, която да покрие света. Идеята на Сю Марк да ни изненада с нас самите е една благородна провокация, която цели да внуши уважение към спомените, внимателно да придърпа поколенията едно към друго, да свърже някогашната със сегашната история ("странно е, непредвидимо е какво ще стане с историята от предните 50 години"). Ако успее да ни изненада, да стане самогенерираща се система, да ни накара да поговорим за личното в общото, за съкровеното в официалния ход на нещата, тя ще е стигнала мечтания мащаб.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато