Родно

Век по-късно Пламен Марков поставя "Хоровод" (първа премиера в 1903 г.) в първия му вариант - "Рондо". Основната тема в пиесата е ясна и бих казала, че "Рондо" е просто родно изпълнение на известната пиеса на австрийския драматург с отдавна изветряла скандална слава. В него няма демонстративна претенция за изключителен прочит или скандалност и това е добре.
Пиесата е позната у нас - в зората на демокрацията и на падането на табутата Борислав Чакринов я постави в МГТ "Зад канала" и беше посрещната с овации. Днес всичко е различно. В Шницлеровата пиеса няма нищо изключително интересно - много по-интересен е "хороводът" на Деян Дуковски "Буре барут". Показването на хоро от епизоди на развилнялото се върху сцената либидо (не толкова на Ерос), скандализирало някога Виена, днес (особено в България) не може да скандализира никого.
Родният копнеж, обаче, по Виена и по dolce vita, изпълни градовете с "виенски" сладкарници. Виенското в интериора, музиката, обслужващите, кафето и сладкишите е повече в името и най-вече в представата за "виенско". Стилът на тези родни "виенски" сладкарници - безвкусно-оперетен - особено подхожда на Шницлеровия "Хоровод" и може да се каже, че той е завладял представлението - не без ирония. Щраусовият "Радецки марш" се свири във всички вариации и е основен мотив в спектакъла като "емблема" на Виена. Така нарочно най-познатите знаци на "виенското" се превръщат в основни.
Елегантността на Шницлеровия драматургичен почерк е съзнателно отместена, за да се преекспонира грубият рисунък в сцената, грубоватият жест и забавлението. Онова, на което най-вече се разчита, е актьорската всеотдайност и изобретателност (особено Веселина Михалкова и Стоян Радев) и представлението ни показва варненската трупа в добра форма, но и с много неизползвани възможности.
Нещо като оперета, нещо като родно виенско кафене, представлението следва авторовия текст без драстични намеси. Това, че д-р Шюлер се е превърнал в д-р Фройд, както и "довършването" на пиесата от Поета и прочее, не е от особено значение. Тези шеговити намеси целят оголване на комичната страна в "хоровод"-а на сексуалното и той във варненското представление е показан като не е особено изящен фойерверк от изобретателност и нюансирани реакции на персонажите.
Безспорно актуалната идея, да се покаже чрез Шницлеровия "Хоровод" родното огрубяване и вулгаризиране "на нравите" в хоровода на ежедневието, се отлива постепенно в разточително еднообразие. Сцените и интермедиите се редуват, особено след антракта, в леко одосадяваща монотонност и заплашват да се превърнат в нещо като сериал, с който можем да се пенсионираме.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Рондо от Артур Шницлер (превод - София Тоцева). Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна. Постановка - Пламен Марков, художник - Мира Каланова, композитор - Румен Цонев. Участват Даниела Викторова, Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Стоян Радев, Веселина Михалкова, Стефан Денолюбов, Искра Ангелова, Христо Мутафчиев, Графиела Йосифова, Михаил Мутафов и музикантите Христо Рачев, Вилиана Врангова и Мая Чакърова. Премиера 29 септември 2001 г.