Избори по телевизията -
теория на отразяването


Кралице, о, кралице,
я кажи в кое огледалце
най-добре изглеждаш ти?

Думи на огледалцето от Снежанка и седемте джуджета

Звездният час на телевизиите дойде на 11.11. - отразяването на изборите. Преди датата те се надпреварваха в анонсите, примамваха, приласкаваха, но всичко сякаш бе не толкова за зрителя, колкото за (вероятно) преподреждане в йерархията на професионализма, сиреч за установяване на това кой е по-добър. Съревнованието обаче е с ограничен срок на годност - трае само един ден или, по-точно, вечер. След нея всичко тръгва по старому.
Подгряване. Почна се от сутринта. Но понеже има закон, ясно е, че вариантите не са кой знае колко много: репортажи за избирателната активност, гласуване и изявления на кандидатите, някой и друг по- атрактивен неполитик, раздумки за характера на кампанията. Реална възможност за поява на образи, които в по-обикновени времена са незабелязвани - по Нова телевизия видяхме Вихрен Чернокожев, bTV заложи дълго и продължително на Михаил Вешим, както и на активистка от кампанията "Ти избираш" (впрочем, абсолютно безуспешна, както се разбра), 7 дни наблегна на разтегнат разговор с журналисти, докато БНТ подбра предимно репортажи, информации, среща с чужденец, гарнирани с музикални клипове. Въобще убиване на времето до големия 19-ти час.
Завихряне. Който удари, и стихията ливна. Най-напред в ариергарда атакуваха социологическите агенции: резултати, първи впечатления, разбори. И уговорки, много уговорки, защото се оказа, че за пореден път избирателите изненадаха социолозите (горките!), гласувайки не така, както им "вменяваха". След това, естествено, дойде и редът на главния, елитния отряд - политолозите. Думи, думи, думи... И те се бяха изненадали, но по-бързо влязоха в ритъм и започнаха да ръсят мъдростите си. При което се видя: изборът не е особено голям. За съжаление са направо и Иван Кръстев, и Евгений Дайнов, и Огнян Минчев, и Таня Буруджиева, и Антоний Тодоров, и Ивайло Дичев, и Александър Андреев, които си представям как са припкали от студио в студио, едва поемайки дъх, само и само да отговорят на търсенето. Имаше, разбира се, и разлики: bTV предложи на пазара критик, нотариус и оператор. Каналът заложи преди всичко и най-вече на коментаторите, докато Нова телевизия отдели най-голям щанд на изявленията на политиците. Но най-симпатично бе при "Камикадзе"-то на Евроком, което обърна всичко на смях. То си и беше. Но това първоначално. После тръгнаха въртележките, при които отделните повтарящи се персонажи нямаха как да бъдат кой знае колко по-оригинално нови, променяйки само операторите пред себе си, не и словата си. В целия ре-цикъл свежест внасяше единствено Жорж, който не че не се тавтологизираше, но поне го правеше с апломб.
Утаяване. Е, суматохата беше само до началото на пресконференциите, след тях всичко си влезе в познатия ритъм на въпроси и отговори... Коментатори и "отзивчии" минаха на заден план, прожекторът се насочи към главните действащи лица. Така категорично, че в студиото на Нова телевизия например дошлите да споделят мнения и оценки Михаил Неделчев, Георги Господинов, Нешка Робева и Христо Бойчев просто бяха безцеремонно забърсани от брифинга на Петър Стоянов (Първанов пък не пожали моята главна редакторка). Постепенно ищахът попремина, ясно се виждаше как и самите участници, и самите отразители губят темп и хъс. Дотам, че по столовете на НДК наблюдавахме дремещи фигури (прочее, браво на камерите на БНТ и bTV, които единствено не бяха статични и не прескачаха само от лицето на питащия към лицето на отговарящия и обратно, но внимаваха и за страничните, на моменти по-любопитни неща), а гостите на различните телевизии лека-полека оредяваха или се явяваха уморени и изтощени. Водещите - също: дотам, че Бойко Василев произведе нов "политолог" - Евгени Минчев, сбор от Евгений (Дайнов) и (Огнян) Минчев. В този миг май 7 дни постъпи по-адекватно - прекрати следизборното си студио, премина на малки обяви и дори не излъчи брифинга на големия изигран - Богомил Бонев. Но най-тих и невъзмутим беше Канал 3, където спортната врява пак надмогна политическата.
Изборите отминаха (първият тур, вторият предстои), телевизиите се справиха, демонстрираха професионализъм и светкавични реакции. Проблемът обаче е, че това се случва само в тия пикови, напрегнати моменти, докато в обикновени дни програмите са повече скучни, отколкото забавни. Което пак иде да покаже, че ние наистина сме натровени от политика, като в чашата на живота ни този яд го сипва не друг, а тъкмо медиите, включително и телевизията, най-вече телевизията.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин