Амбициозният проект
"Съвременна графика от Япония и България" (5-30 ноември т. г.) е една от изложбите, които се откриха в рамките на Японските дни на културата в Националната галерия за чуждестранно изкуство.
Амбициозен проект по инициатива на Румен Скорчев. Две от залите за гостуващи изложби в Галерията са отделени за експозицията. В едната са поместени българските графики, а в другата - японските. Сред българските автори са естествено Румен Скорчев, Любен Диманов, Петър Чуклев, Николай Майсторов, Иван Димов, Стоимен Стоилов, Иван Нинов, Мария Духтева, Стоян Цанев, Милко Божков и т. н. Те се представят с напълно емблематични за творчеството си работи - познати от години и в повечето случаи това са стари произведения. За творбите в тази зала може да се говори, критикува или хвали много, но малко по по-друг начин стоят нещата в следващата зала. Когата влезеш в нея и ако успееш да се абстрахираш от претъпканата и наблъскана експозиция, ще забележиш, че има интересни и в повечето случаи непознати работи. Всеизвестно е, че японската графика е световноизвестна и е похвално, че организаторите са успели да направят реалност подобна изложба. Чудното е само защо е било нужно да се излагат и до болка познатите български работи, вместо да се разположат свободно в двете зали японските графики. След като на откриването Румен Скорчев "предупреди", че не цели съпоставка между българските и японски автори, тогава е чудно какъв изобщо е смисълът на подобна проява?

М. С.