Непостижимото
Прокуденият в изгнание иззад фактите Бог от време на време обагря с кръв платното на историята.
А онова, което оставя диря върху му, е така безбрежно непретенциозно, че едва ли някога ще можем да се издигнем до него. Ако е възможно да се направи разлика, то отсега насетне настъпилата помежду ни тишина засяга не толкова поезията, колкото задължава самия поет, настоявайки вече за целия му живот, и е невъзможно той да не откликне на този зов макар и с риск внезапно и окончателно да замлъкне.

Янош Пилински


Преди близо месец светът престана да мисли с предишните категории. Или по-скоро си припомни нещо позабравено - като това да мисли за ценността на живота, за духовното, за Бога.
Преди близо месец, изтръпвайки - защото това е думата за първоначалната реакция на ставащото пред очите ти, толкова близо - а другата дума е ужас, та тогава веднага ми мина мисълта за много близки и приятели, които са в Америка. Но в епицентъра на атаките - във Вашингтон, беше Владо Левчев. Междувременно тук, в София, от издателство "Кралица Маб" са подготвяли негова нова книга с многозначителното заглавие "Бог е любов", която пророчески е била написана преди случилото се, пожелала е да се появи тъкмо навреме, защото известно е, че поетите предусещат или понякога предизвикват събитията. Книгата е разделена на три части, озаглавени съответно "Приятелство (Изповед)", "Традиция (Летопис)", "Секс (Свещени символи)".
Така очертана, територията на обговаряне има високата цел да обхване основополагащи теми - за човешкото поведение, стремежи, за вярата, за историята и въобще за развитието на човека. Формата на текстовете в книгата тръгва от границата със стиха и фрагмента, преминава в есеистична, обляга се на познатото говорене за Бога и проявленията му в различни времена и религии, опитвайки се да достигне универсалния Му образ. Във важни моменти от живота си често се обръщаме към Господ - с молба, упование и надежда. Още по-естествено е поетът да диалогизира с Него, да се вълнува от божествения смисъл на битието и света, да изрича онова, което всеки таи в мислите и сърцето си, но няма сили или кураж да го изговори гласно. Поетът се явява един от медиаторите между Бога и човека. Затова думите му, неговата позиция е още по-отговорна. Защото трябва да се издигне до мъдростта, до висшето знание за света.
Още с първите няколко фрагмента обаче се усъмних, че Владо Левчев сам се е отказал от това да яви нещо ново в говоренето/писането за или на Бога. Неизразимото е рядка привилегия на човешкото слово. Може би високата тема, сакралността трудно намира допир с това, което сме в състояние да кажем, може би втълпяваното с години е банализирало думите, с които си служим... Тук-там са нещата, които досягат, които проблясват с най-доброто от уменията на поета. Повечето от внушенията са вече изричани, чути, познати. На малко места е намерена гледната точка, която да захрани един нов и същевременно дълбоко разтърсващ зов за духовност. Липсата на редактор може и да е спомогнала за непрецизния подбор, но съм убедена, че с толкова книги Владо Левчев е показал, че може и би трябвало сам да прояви повече строгост в предварителната подборка на текстовете. Човешкото време е малко. Сигурно вътрешното желание, което съвсем не е било случайно, е подтикнало Владо Левчев да избърза да издаде тази книга, да сподели с нас мислите си за божественото, за духовните ценности.
Разбира се, зная колко трудна е тази тема, колко малко добри примери има в българската литература за подобни опити. Далеч съм и от мисълта да твърдя, че тази книга не би трябвало да бъде прочетена. Напротив - подкрепям всяка възможност, която кара хората да се замислят за Бога и да го търсят в себе си. И нека тази ни участ, това търсене, което по-често е блуждаене, да бъде на висотата на Този, който движи ръката, на неизчерпаемия си Източник - Бога.

Силвия Чолева