Скулпторката Лина Георгиева представи свои творби в стъкленото преддверие на Унгарския културен център в столицата.
Веселина (Лина) Георгиева, баронеса Ротшилд е родена през 1927 г. в София в заможно семейство. Тя е племенница на политическия лъв Кимон Георгиев. На 20 години Георгиева заминава за Франция, за да продължи образованието си в парижкото Училище по приложни изкуства при проф. Катлен. Спускането на Желязната завеса превръща младата красавица в луксозна бежанка, която намира подслон в изкуството. Аранжира витрини, прави букети от сухи листа върху телена арматура, шумоли в диплите на светския блясък...
През 60-те години Лина Георгиева продължава учението си при Мужен в Монпарнас.
През 1963 г. биеналето във Венеция я среща с Алберто Джакомети. "Скулптурите на Джакомети ми вдъхнаха вяра в себе си", възклицава Лина. Нейна творческа кражба от великия италианец е директната работа с ръце.
През 1968 г. Лина Георгиева прави самостоятелна изложба в амстердамската галерия "Еендт".
70-те години са време на "пътешествия и откривателства": Индия, Израел, Египет, Флоренция... Сигурно е била поощрена от Ърнест Хемингуей, голям почитател на нейната красота.
80-те години я връщат към България и нейното тракийско изкуство, иконописи, манастири.
През 1989 г. се запознава с белгийския колекционер Леонард Дилман, който се влюбва в творбите й и почва да ги лансира.
Лина Георгиева, баронеса Ротшилд прави изложби в Брюксел, Гщаад, Дюселдорф, белгийския замък Пти Ле.
"Живяла съм няколко живота, поемам в една посока, после в друга, непрекъснато търся...Но в края на краищата винаги се връщам към скулптурата, най-вярна оставам на нея", пише Лина Георгиева в каталога към изложбата.
Бисквитите към следобедния чай, скуката, пропъждана чрез ски-курорти и казина, сродяването (за кратко) с една прочута фамилия... - всичко съблазни на парижкия бомонд, в крайна сметка отстъпват пред действения копнеж на Лина Георгиева по красотата.

К