Цветът на прожектора
Изборите минаха. Не ми се пише с метафори. Липсват скрити обеми, които метафората да прояви. Всичко ми изглежда плоско. Лявата партия издига ляв кандидат (собствения си председател), който дава леви обещания, а хората, олевели от мизерия и разочарования, му дават президентската власт. Колко облекчаващо би било да можех да спра дотук, да изтърся едно дълбокомислено - такива са реалностите - и да си препрочета учебниците по Диамат и Истмат. Само дето след дванадесет години демокрация и на авторите на тези учебници трябва да е станало ясно, че в политиката няма реалности, а образи; че образите някой ги създава, а ако не се справи или не му се прави, ги създава случайността. И нито случайността, нито този някой се ръководи от законите на диалектиката или на историята, а от обстоятелства и желания. Но и от екрана на публичността, върху която се прожектират образите - неговите дефекти се вплитат в тях, "отдалеч" приличат на мустаци, рога, нимб...
Вероятно победата на Първанов се дължи на качествата му, но със сигурност и на недостатъците на посттоталитарната медийна публичност.
Най-малкото, което може да се каже е, че медиите, посветили твърде много усилия, особено в началото на прехода, на сриването на индивидуалниия авторитет, в подмяната му с "частния човек", вече трудно го идентифицират и защитават в публичния свят. Така те, независимо че на ниво текст често искрено пропагандират мажоритарния избор, на ниво контекст фактически превръщат всеки избор в пропорционален: ако не си застанал под насочен партиен прожектор, трудно може да бъде видян образът ти. На тези избори прожекторът освети победителя, а той скри зад гърба си прожектора - възродителния процес, Виденовата зима, историческите носталгии и пр., и пр.
Това почти физически невъзможно упражнение се осъществи, защото дългогодишните опити за политическо овладяване на медиите, последната офанзива на което беше в края на мандата на предишното правителство, накрая срина политическата ефективност на медийните послания, развали механизма им. Така се стигна до формулата: колкото по-малко присъстваш в медиите, толкова повече гласове печелиш. По нея царят стана министър-председател, а Първанов в първия тур на президетските избори, съзнателно или рефлективно, до голяма степен повтори номера му. От първите трима кандидати той беше най-малко представеният и най-малко обсъжданият, а новата версия на "номера на царя" доби знакова видимост, когато не се яви на предизборния дебат (единствен между всички кандидати) в bTV.
Активно участие в развалянето на медийните механизми взе самият законодател с гласуването на Закона за избор на президент, който превърна БНТ и БНР във високоговорители в ръцете на определени, по-точно е да се каже, на определен политик. Степента на повредата стана лесна за диагностициране, когато дебатът между кандидатите на втория тур беше поет от "Шоуто на Слави" - политическо кабаре, създадено не за да гради политически образи, а за да ги разпада критически. Слави, естествено, е невивен. Просто медийният екран е преобърнал кординатите си, което пък преобръща политическите кординати.
Дълъг и неясен е списъкът на виновните, на онези, които участваха в развалянето на медийните механизми. За сметка на това пък съвсем ясно е кой плати сметката.

Георги Лозанов