Разочарованието Трафик

Тазгодишното "Оскар"-но раздаване бе щедро към експериментатора Стивън Содърбърг - благодарение на него Джулия Робъртс най-сетне получи заветната статуетка за женска роля в "Ерин Брокович", а "Трафик" - цели 4 (за режисура, адаптиран сценарий, монтаж и поддържаща мъжка роля за Бенисио дел Торо). Видяхме и двата филма. Ако първият топлеше поне с неустоимо сърдечното излъчване на Робъртс, вторият е бозав до хлад. Подобно на десетки холивудски и европейски филми от последните десетина години, и "Трафик" е вперен в дрогата - от наркобароните и пласьорите, през жертвите им до борците с тях. Нещо повече - римейк на английски сериал от 1989, филмът с публицистична жар воюва с неизтребимия глобален враг, по-коварен дори от тероризма.
Между Мексико и Вашингтон се гонят, друсат, стрелят, корумпират, съдят... След като съдия (Майкъл Дъглас) е поканен от президента на САЩ да оглави комисия за борба с наркотиците, той узнава, че собствената му дъщеря е тяхна пленница. След като си живее живота като спяща красавица, бременна майка (Катрин Зита-Джоунс) узнава, че е съпруга на наркобос. След като се бъхти подир трафикантите, бедно мексиканско ченге (Бенисио дел Торо) узнава, че може и да им отмъсти... Всеки нещо узнава, а сюжетните линии се тътрят паралелно. Това обаче води до една от изненадите на филма - одумваната в жълтата преса семейна двойка Дъглас - Зита-Джоунс не се среща в кадър. Из екрана се разминават уж напрегнати персонажи, но те са толкова сковано-безлични, че по-скоро напомнят восъчните фигури на мадам Тисо. От всичките актьори единствено Дел Торо успява да влее очарование и кръв на своя объркан герой.
"Трафик" безспорно е "правилен" филм. Но защо точно на Содърбърг му е притрябвало да се занимава с него? Като оставим настрана гражданския патос, голямото изкушение на режисьора очевидно е била визията - под псевдонима Питър Андрюс той всъщност е заснел "Трафик". Изображението е наистина концептуализирано, но изобщо не спасява филма.
Палавата сардоничност на дебюта му "секс, лъжи и видео" навремето донесе на Содърбърг "Златна палма" в Кан '89 и го изстреля в голямото кино. Той продължи да експонира задъхана човечност в разни проекти: черно-белият "Кафка", ретро-детският "Господарят на хълма", откачено-радикалния "Шизополис", задъханият "Извън контрол", еманципантският "Ерин Брокович"... Но, честно казано, нито един от тях не успя да постигне дръзката органика на "секс, лъжи и видео". "Трафик" се нарежда в редичката.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед


Трафик, САЩ, 2000, режисьор - Стивън Содърбърг, сценарист - Стивън Геън, оператор - Питър Андрюс, в ролите: Майкъл Дъглас, Катрин Зита-Джоунс, Бенисио дел Торо, Дон Чийдъл, Денис Куейд и др. Разпространява "New Films International".