Повече подробности,
по-малко музика


Софийската филхармония възобнови своя концертен сезон след дълго задгранично турне. Оттук нататък програмата на абонаментните цикли ни показва повече от традиционен репертоарен възглед (с едно-две изключения), твърде едностранчиво кокетиране с публиката и, което за мен е тревожно, пренебрегване на натрупания капитал от начина, по който филхармонията и нейният предишен главен диригент Емил Табаков отгледаха публиката си (разбира се, не без помощта на отлична организаторска стратегия - справка Карник Аджемян). И още нещо. Като гледам абонаментните цикли на филхармонията, едва-едва бих се досетила кой е художественият ръководител на оркестъра. Юлиян Ковачев засега присъства твърде гастролно в афиша на състава. Може би това са отрано направени програми (дано е така), може би той самият има все още поети ангажименти, които трябва да изпълни - и нещата да се променят. Но в момента не може да се каже, че ситуацията е от полза за оркестъра. Ама, ще ми възрази някой, в циклите на Берлинската филхармония шеф-диригентите не дирижират често. Аз обичам да се равняваме по първите, но за това все пак трябва да има някаква елементарна база. Поради всеизвестните жалки заплати текучеството на хора във филхармонията никак не е малко. То се вижда от залата. Това, че се вижда, не е страшно. По-неприятното е, че се чува. И ако публиката все още продължава да пълни концертите, а нещата продължат в този план, може би и тя най-накрая ще чуе, че любимият й оркестър доста скърца. И тук идва ролята на шеф-диригента. Който би трябвало да си поеме отговорността и задълженията - на постоянния художествен ръководител и на човека, който ще продължи традицията на звукоформирането в оркестъра. Или ще я възстанови.
Тъкмо поредният концерт на филхармонията отново ме наведе на тези мисли. Гост-диригентът Христо Христов избра и подреди твърде своеобразно програмните си въжделения, при това изненадващо, защото в предварително обявената програма нещата стояха другояче. Моцартовата увертюра към "Вълшебната флейта" просто не стана - ни лекота, ни настроение, ни темпо, ни линия. Ни музика. Концертът за две пиана на Пенчо Стоянов (вечерта бе посветена на 70-годишнината на композитора) въведе известна провокация дотолкова, доколкото творбата е по-неизвестна, въпреки че е свирена у нас. Дали защото е по-нова за мен, или като такава създава по-малко интерпретаторски комплекси у диригента - но там именно бе намерен и специфичен звук, и добра организация на формата, и необходимата сгъстеност и концентрираност на израза, което действително ангажира вниманието на слушателя - солистите Иван Ефтимов и Михаил Стоянов с удоволствие пресъздадоха творбата, която е сред най-добрите на изтъкнатия български композитор.
Две симфонични поеми - "Дон Жуан" на Р. Щраус и "Вълтава" на Сметана продължиха програмата. Като чух и двете, бих предпочела все пак да беше само "Вълтава". Тя прозвуча по-компактно, с по-малко прекъсвания на естественото развитие. Работата е там, че Христо Христов като че иска на всяка цена да покаже как внимателно и подробно е прочел партитурата; да "извади" всички допълнителни гласове, да наблегне на всичко, що композиторът е изписал. Оказа се, за пореден път, че когато по този начин се подчертават гласовете, музиката сякаш спира. Много интересен ефект! Движението се раздробява все повече и повече, докато краят като че се загубва в подробностите, така възхитили диригента. Няма поанта, няма цел, няма център! Това точно се получи в "Дон Жуан", където радостта от звука на медните и тяхното нарочно преекспониране, както и по-дългите цезури разместиха сякаш опорните драматургични точки и много малко от пиесата можа да се състои. За финал на програмата си Христов бе сложил един от най-известните маршове на Едуард Елгар, който предизвика неистова еуфория у класиците, изпълнили до краен предел зала "България". Последва "бис" от страна на оркестъра. Разбира се, пак Елгар. Само не мога да разбера защо на това място ми се приискаха шапка и гирлянди като на променаден концерт в Лондон? Да не би всичко останало да беше на място!

Екатерина Дочева







Кресчендо
декресчендо