Защо убиха Ахмед Шах Масуд?
Премахването на известния главнокомандващ на Северния съюз трябвало да стане не на 9 септември, а по-рано. Според непубликуваното разследване на Александър Хохлов, това е първият етап от световен заговор, чиято цел е да възпламени Централна Азия.

Хуайа Баходин е мръсно и прашно афганистанско село, в което няма много сгради, приятна гледка за очите. Навсякъде набързо издигнати дебели глинени стени ограждат кирпичени къщи без прозорци, където афганистанците прекарват целия си живот. Преди няколко месеца един шедьовър се открои сред архитектурната беднотия в тази част на Азия: "Сияйната къща", построена за главнокомандващия на Северния съюз Ахмед Шах Масуд. В новата си официална резиденция Масуд, който прехвърчаше от фронт на фронт, даде единствено няколко интервюта, последното от които беше на 9 септември 2001 г. "Петната от кръвта на Масуд са много упорити. Напразно ги чистих, по стените остават следи. Трябва да се пребоядиса", с въздишка казва Азизуло, слуга и носач на вода.
На 9 септември Масуд е убит от избухнала бомба, внесена в резиденцията от двама терористи камикадзе, които се представят за журналисти. Почти веднага след това потокът от събития - ужасните атентати в САЩ, отговорът на американците срещу Афганистан - остави смъртта му на заден план. "Виждам логическа връзка между тази смърт и атентатите срещу кулите", заяви Вахидулах Сабахун - член на Висшия съвет, министър на финансите на Ислямската държава Афганистан (официално признатата) и трети в Северния съюз. "Събитията трябваше да протекат така: първо убийството на Масуд, след това кланицата в Америка. Светът никога няма да разбере логиката на терористите, които разбиха спокойствието на Америка, ако не знае защо Масуд беше премахнат."
И така, защо Масуд беше убит?

Убийците

Казваха се Мохамед Касим и Мохамед Карим - тунизиец и алжирец. Преди няколко години двамата се установили в спокойната и богата Белгия, където живеели мирно. Ето разказа на очевидката Брижит Бро, независима френска журналистка: "В началото на септември няколко чужденци - аз, един швейцарски журналист и трима студенти по журналистика, също швейцарци - се бяхме подслонили в службата на афганистанското Министерство на външните работи в Хуайа Баходин. После се появиха тези двама араби, които идваха от Паншир. Вечерите нямаше какво да правим и след хранене дълго разговаряхме. Те стояха настрани. Не се разделяха от своя Коран."
"Репортерът", здравеняк, висок 1,85 метра, около 35-годишен, носи скроена по европейски модел синя риза с къси ръкави и черен панталон. Той с лекота се справя с френския. Операторът е по-млад, 28-30 годишен, с къса коса, леко затлъстял, но с добре очертани мускули. Ходи със сива тениска и панталон с много джобове, който също е сив. Почти не говори и прекарва дните си в ядене, спане и молитви. И двамата открито демонстрират силна религиозност.
Но не всички им вярват, като например Зубаи Хан, началник на канцеларията в афганистанското Министерство на външните работи. "Един ден ги попитах в колко часа са се събудили. Те отговориха: "В 8 часа", а първата молитва на един правоверен е в 5 часа."
Брижит Бро си припомня: "Двамата Мохамедовци твърдяха, че работят за белгийска телевизия и са дошли да снимат документален филм за Афганистан, но нито един път не ги видях да изваждат камерата си. По принцип операторът снима всичко, което вижда, то винаги може да послужи. Но този демонстративно предпочиташе спането. Поисках от репортера да ми даде визитната си картичка. Светът е малък, възможно беше отново да се срещнем. Той ми каза, че току-що си е сменил телефона и само жена му знае номера. А предишния ден беше казал, че още е ерген, но е обичал няколко момичета в различни държави, пиел е много и е водил разгулен живот. После започнал да изучава исляма и изоставил безнравствения живот. Той казваше също, че е разбрал какво е ислямът, докато бил два месеца в Косово или в Босна и Херцеговина. Два дни, преди да убие Масуд, той изведнъж ми даде визитната си картичка с номер в Лондон, уточнявайки, че мога да се обадя когато и да е. После усмихнат добави: "Дори ако вече не съм на този свят, ще ти обяснят къде съм." Тогава приех несвързаните му твърдения като шеги и проява на лош вкус."

Подготовката на убийството

В началото на август убийците навлезли в териториите, контролирани от Северния съюз. Вахидулах Сабахун разказва: "Саяф (влиятелна личност в Афганистан, един от седемте муджахидински ръководители, които свалиха просъветския режим на Наджибула) се обажда на Масуд. Саяф контролира провинцията Лахман. Той не подкрепя нито нас, нито талибаните. Но когато има проблем за разрешаване, талибаните, както и хората от Съюза, се обръщат към него. Той казва на Масуд, че двама арабски журналисти искат да го интервюират. Казва му, че имат талибански визи, получени в Пакистан, и че са прекарали две седмици в Кабул, преди да стигнат до Кандахар, където се намира генералният щаб на талибаните. Саяф споделя своите подозрения. Масуд се поколебава, преди да го помоли да ги пусне да минат: неговите хора щели да ги контролират. Двамата са пресекли провинцията Лахман и стигнали в долината на Паншир, където тогава беше Масуд и президентът Бурхануддин Рабани. Фалшивите журналисти поискали да се срещнат и с двамата, но Масуд предпочел да отложи срещата. Трябвало да отиде в Душанбе. Двамата араби успели да узнаят кога точно ще замине, отишли на летището в село Малапса и поискали да се качат на неговия хеликоптер. Били много настоятелни. Масуд, по природа спокоен човек, дори се ядосал: "Защо трябва да летя с тези хора, които не познавам?" Той заминал сам, а двамата мъже напуснали Паншир два дена по-късно.
Убийците решили да изчакат. Те живеели в службата на Министерство на външните работи. Нашите тайни служби ги следели отблизо. Те докладвали на Масуд, че двамата мъже не приличат на журналисти, не поглеждат към чантите си със снимачна техника, не проявяват любопитство и прекарват времето си в четене на Корана. Казаното обаче за тяхната набожност направи много добро впечатление на Масуд. Той заяви, че човек, който носи Корана до сърцето си, е неспособен да направи зло. Уговори им среща за вечерта на 8 септември, но през този ден талибаните се опитаха да преминат укрепените линии в района на Фархор и Масуд застана начело на военните действия. Атаката беше отблъсната. Казаха на арабите, че ще бъдат приети на 9-и след закуска."

Смъртта на Масуд

Мохамед Карим и Мохамед Касим прекрачили прага на "Сияйната къща" точно в 12 ч. Ахмед Шах Масуд ги очаквал заедно с Масуд Халили - посланик в Индия, Асим - служител в Министерство на външните работи, и Фахим - журналист от "Депеш де муджехидин", издание на Северния съюз. Двама телохранители остават от другата страна на вратата. Журналистите не са претърсени. Масуд никога не обижда гостите си, проявявайки недоверие. В 12 ч.и 15 мин. проехтява силна експлозия.
Вахидулах Сабахун разказва: "Телохранителите чуват от другата страна на вратата Масуд да вика: "Асим, какви ги върши този?" Един от пазачите прави опит да влезе, но ударната вълна го отблъсва. Вторият се втурва в стаята, зареждайки своя калашников. Масуд е повален във фотьойла. Цялото му лице е в кръв, а десният му крак - изкривен. Асим се е превърнал в парче окървавено месо, което все още мърда. На пода в единия край е главата на оператора, в другия - краката му. Посланикът и Фахим стенат, лицето на Фахим е ужасно обгоряло. "Репортерът" е жив и здрав.
Телохранителят долепва дулото на оръжието си до корема му. Никой не може да разбере дали Масуд още е жив. Двама войници мятат на главата му бял шал и го отнасят в джип, който чака отпред. Отправят се към летището за хеликоптери близо до река Пианджи. Другите жертви получават първа помощ на място, а невредимият терорист е затворен в шкафа за метли. След като първоначалната паника минава, телохранителите искат да го разпитат, но той е счупил стъклото на прозорчето и е успял да избяга. Вече бил стигнал долу, до бреговете на Пианджи, която е много широка в тази част. Войниците го настигат, когато той се опитва да премине брода. Там не е дълбоко, водата стига до кръста. В средата на реката един войник се опитва да го хване, но в ръкопашния бой терористът му взема оръжието. Тогава друг войник го убива.
По-късно откриха, че терористите са скрили бомбата в камерата. Операторът трябвало да предизвика експлозията от разстояние. Масуд е успял да чуе само един репортерски въпрос: "Ако си върнете Кабул, какво ще бъде отношението ви към Усама Бин Ладен?" В този момент операторът оставил камерата и се втурнал към дистанционното управление. Но то не се задействало. Тогава той бързо се върнал при камерата си, без да спира да натиска копчето. Масуд разбрал, че става нещо подозрително и извикал. Асим се хвърлил върху камерата и тогава бомбата гръмнала..."

След убийството

Мюсюлманската традиция изисква покойникът да бъде погребан в деня на своята смърт, преди залез слънце. Но тялото на Ахмед Шах Масуд е погребано чак на 16 септември. Защо? Вахидулах Сабахун припомня фактите.
"В хеликоптера не знаехме дали Масуд още диша или не. В болницата на Фархор (на границата на Таджикистан) един лекар ни каза, че Масуд е мъртъв. Същата вечер в Афганистан имаше събрание на Висшия съвет на Северния съюз. Знаехме, че талибаните са готови да атакуват, но изчакват нещо. Вече разбрахме какво. Решихме да не разкриваме смъртта на Масуд в следващите 15 дни. Междувременно американците веднага разбраха за случилото се - много хуманитарни организации работят тук, а техните представители имат клетъчни телефони. Освен това ЦРУ сигурно е чуло нашите разговори с иранците и таджиките. Но по-важно беше, че нашият народ мислеше, че неговият ръководител е жив, а и талибаните не бяха 100% сигурни, че е мъртъв. И планът проработи. Талибаните започнаха атака, но нашите войници мислеха, че Масуд е с тях и ги отблъснаха.
Междувременно военните ръководители на Северния съюз чрез видео- или радиозапис се бяха заклели във вярност на Фахим Хан. Той е прекарал 25 години редом с Масуд и е единственият способен да го замени като стратег. През тези няколко дни тялото на Масуд беше в моргата на Фархор. След 11 септември разбрахме, че американските бомбандировки срещу талибаните няма да закъснеят и трябваше да преминем към атака. Решихме да съобщим за смъртта на Масуд и да го погребем. С хеликоптер го пренесохме до Паншир и, обвит в саван, го погребахме на върха Саритша, откъдето има красива гледка към родната му долина. Не нарушихме ислямския закон. Коранът просто казва, че е желателно покойникът да бъде погребан в деня на своята смърт, ако не вали и ако пътят към гробищата е свободен."

Защо Бин Ладен искаше Масуд мъртъв?

Когато Абдул (сам се нарича така, но не знам какъв е) поздравява, всички - Фахим Хан, Рабани, министрите, ходжите, старци - отвръщат на поздрава му и с уважение се здрависват с него. Той споделя своята версия за събитията:
"Бин Ладен, или по-скоро богатите и умните, които манипулират тази марионетка, приготвят от години джихада срещу Америка. Техните хора живееха в САЩ, от началото на август те бяха напълно готови за атентатите, бяха купили всичко - самолетни билети, служители на летището, американски чиновници. Но Бин Ладен не успяваше да превземе целия Афганистан. Масуд му пречеше. Планът на терористите беше следният: след като премахнат Масуд, да овладеят за 1-2 седмици Паншир, половината от Тахар и от Бадахшан; бързо да избият антиталибанската опозиция и да навлязат в Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан, разчитайки на подкрепата на ислямистките сили там. Ето защо ръководителят на ислямското движение в Узбекистан, бандитът Джума Намангани, беше наречен сподвижник на Бин Ладен по военните въпроси. Така неизбежният американски отговор щеше да засегне повече страни в Централна Азия и директно да застраши руските и иранските интереси. След обезсилването на Северния съюз нямаше да има войска, способна на военна операция срещу талибаните. Хаосът, предизвикан от тази ситуация, щеше да позволи завладяването на Азия и дълго време никой нямаше да може да възстанови спокойствието. Но двамата камикадзе закъсняха с атентата срещу Масуд. Бин Ладен загуби време. Макар и мъртъв, лъвът на Паншир попречи на терористите да предизвикат Трета световна война - абсурдна война, в която мюсюлманите ще се самоунищожат в битката срещу останалата част от света."
Времето ще покаже дали тази версия, която представя убийството на Масуд и трагедията в Световния търговски център като брънки от една и съща верига, е правдива. Няма да разберем нищо от този ужасен конфликт, който възпламени света, ако се задоволяваме само да броим американските бомби над Кандахар и Кабул и да слушаме неуморните заплахи на молла Омар и на "злодея в оперетата" Бин Ладен - две нищожни фигури в голям политически план. Днес Афганистан тайно е управляван от разнородно ислямистко правителство, съставено от 5 пакистанци, 5 араби, 5 афганистанци, 1 кашмирец, 1 уйгур, 1 индиец, 1 чеченец, 1 таджик и 1 узбек. Това "международно правителство на исляма" нареди убийството на Масуд преди може би да натовари с нова мисия покорните "герои на джихада".

Свидетелства на очевидци

По време на атентата на 9 септември срещу главнокомандващия на Северния съюз редом с него е и Масуд Халили. След като се лекува в Германия, където пет пъти оперирират краката му, официалният представител на Афганистан в Индия даде в инвалидна количка първата си пресконференция на 26 октомври. Според "Ню Зюркер Цайтунг" Масуд Халили е "убеден, че пътуването в Европа на командир Масуд през м. май е предизвикало планирането на убийството му. Защото тогава за първи път той нарича своите врагове "терористи" - талибаните, Бин Ладен, който осигурява средствата, и пакистанските тайни служби, които снабдяват войската. Тогава за първи път Масуд оспорва правото на своите врагове да се представят за мюсюлмани, защото според него те не са такива."

в. Известия

Александър Хохлов