Second-hand

Самият избор да се постави пиеса от Робер Тома вече е достатъчен да събуди любопитството. Защо точно тази доста вехта и доста поставяна сценична кримка, нима няма нови? Защо отново Робер Тома почти 30 години след като го постави и Любен Гройс - тогава вероятно нужно в един радикално различен контекст, подозрителен към жанрови отклонения и произведения на "масовата западна култура". Но сега?
Виртуозна игра в криминалния жанр на сцената, каскади от смях и бляскави актьорски роли биха оправдали подобен избор. Така си мислех, отивайки към Сатиричния театър. Но сцената е винаги непредвидима. Каква ти виртуозност... Само на сценичния полумрак се дължи прикриването на пълния блясък на очуканата среда. Да се играе през цялото време на свещи би било още по-добре. След поредното включване на електричеството (важен ход от интригата) се вижда добре вехтата обстановка в дома на иначе богатия самотен мъж. И той, и останалите герои в тази добре скроена криминална пиеса са облечени като от second-hand магазин. Би могло да се допусне, че това е интерпретативен ход, за да се покаже мизерният бюджет на полицейските служби, борещи се с престъпността и корупцията. Но е трудно подобно допускане да издържи, ако го отнесем и към престъпника господин Корбон или към макар и мнимата му, но богата съпруга. А и дори да пренебрегнем всички тези "детайли", толкова семпла илюстративност в костюмите и средата е твърде обидна за името на своята авторка. Това, че цялостната среда е second-hand, може на непретенциозния зрител да му се стори дреболия, но по подобен начин, изглежда, така е изиграна и самата драматургична интрига.
На мъж, обявил жена си за изчезнала, полицията поставя капан: изпраща му с помощта на новия местен абат жена, която трябва да се представи за Елизабет и да го убеди, че това е тя, неговата съпруга. Той се съпротивява на заговора цели два часа, докато накрая се разбира, че самият е убил жена си заради наследството й. Сюжетът, както се вижда, напомня криминалната хроника на в. "Труд" и онова, което може да го отличи от нея, е изпълнението, начинът, по който е показана на зрителя. Не очаквайте изненади. Актьорите се справят без особени усилия - за актьори с рутината на Рашко Младенов, Веселин Ранков и Стефан Стефанов не е кой знае какъв проблем да покажат с няколко жеста характер. Но в доста тромаво и банално разгърнатата на сцената интрига, това е повече от малко.
Така представлението се оказва капан и за един сиротен зрител, който не само няма да получи очакваното забавление, но ще трябва да види, че и сцените ни започват да предлагат "стока" като от познатите му от уличния пейзаж second-hand магазини. Дано само не реши, че това е нормата, че това е изкуството (на съвременния) театър, защото, ако и това се случи, театърът (не само Сатиричният) съвсем скоро наистина ще се окаже здраво заклещен в сериозен капан. И тогава никакви субсидии няма да му помогнат да се освободи от него.

Виолета Дечева



Петък,
ранна утрин



Елизабет? (Капан за самотен мъж) от Робер Тома. Режисьор Николай Поляков, сценограф Мария Диманова. Участват Рашко Младенов, Стефан Стефанов, Веселин Ранков, Мария Бобева, Красимир Радков, Александра Василева. Сатиричен театър. Премиера - 17 ноември 2001 г.