В-шоу-тяване
или Реваншът на телевизията


Недейте така бе, хора

Горкият вопъл е на Андрей Райчев в съботната му колонка в "Сега", а поводът - единственият предизборен дебат преди балотажа в неделя между Георги Първанов и Петър Стоянов, състоял се не къде да е, а в "Шоуто на Слави". Терзание заради усещането, че високото е станало ниско, че доброволно е слязло от горните етажи на духовното, за да се свре в подвала на пошлото. Един вид политическото като изнудено от хорския интерес да остави висшите си селения, само и само да спечели гласа на Негово Величество Избирателя. Но Н.В.И. не ще друго, а "Шоуто на Слави" и то - ще-не ще - идва при "Дългия" на крака.
Логика не без основание, ако и да дарява българското политическо с прекалено възвишен лик. Все пак то не е чак дотам непорочно, че да го провиждаме автоматично във високите сфери на общественото. Напротив (и това бе показано по време на кампанията преди първия тур на изборите), то е твърде уродливо, за да бъде симпатично. Но не за него ми е думата, а за изтръгнатата принуденост да се представя за "пич", да се харесва. Нещо, прочее, не непознато: дори в т.нар. развити демокрации политическото се маскира като шоу, слага грим тук и там, за да скрие кожата си - повяхнала и сбръчкана. Разликата е единствено, че ако там в-шоу-тяването става от старост, тук е от немощност.
Всъщност, ако решим, че медиите и най-вече електронните са призвани да забавляват, няма да бъде трудно да ги аналогизираме с ролята на средновековния шут, задължен да забавлява краля и неговите гости. Заради тежката си работа той е имал едничката привилегия да казва в очите на суверена всичко, което пожелае, дори да го ругае. Спомнете си шута на крал Лир, който съвсем не е плод на фантазията на Шекспир. Телевизията днес изпълнява същите задачи, но с някои отлики: шутът е бил непрестанно в ръцете на властта, докато телевизията не е чак така зависима. Напротив, нейният доминатор вече е друг - парите, и това личи с неподправена сила в частните медии, включително в България. bTV е примерът: не само прословутият дебат стана в нейно студио, но и щабовета на Първанов и Стоянов я избраха за поле на турнира. Което е показателно: ако имагинерната българска "обществена" телевизия все още не съществува тъкмо заради апетите на властта, то частната "забавляваща" телевизия е вече тук и бачка с пълна мощ. И тази мощ принуждава немощното българско политическо да дири нейната подкрепа, да й се умилква, дори да й се слага, както, прочее, се сложиха двамата кандидат-държавни глави на "Шоуто на Слави". Те нямаха нищо против да се в-шоу-тят, дори да се видиотят, само и само да се харесат. С което препотвърдиха превъзходството на телевизията - съвременния шут, над властта. И ако има нещо важно, станало през миналата седмица, то е, че телевизията взе реванш. bTV отмъсти за БНТ, за нескончаемите опити на политическото да я превърне в шут, от когото иска единствено ласкателства и когото, ако не ги получи навреме или в недостатъчно количество, рита и ругае без никаква жал.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин