Да не режем клона,
на който седим
- В трудни години се захващате с администриране на българската култура. Ще говорим главно за театъра. Какво заварихте? Очаквахте ли го? Кое най-много ви изненада?
- Това, че идвам от реалния мениджмънт в сферата на театъра, много ми помага. Свидетел и участник съм и на реформата в театъра от самото й начало. Смайват ме нещата, които се откриват в другите сфери. Става дума за безстопанствено отношение към сгради, към имоти на МК, към сключени договори. Безхаберие, а някъде и нарушения, и то значителни нарушения... Това е, което не съм знаел и което ме смайва. Защото не съм предполагал, че екипът на г-жа Москова може до такава степен безхаберно да се отнася към свои имоти. Това не засяга театъра. Стремежът ми е да оптимизираме функцията "Театър", т. е. това, което правителството направи с приемането на бюджет'2002. Завишението във функция "Култура" реално е с около 5 млн. лв. Това отговаря на приоритетите на правителството. При такова отношение към културата на кабинета и министър-председателя се чувстваме задължени ние пък да търсим оптимизиране в нашите структури, да търсим онзи вътрешен резерв, който съществува. Става дума главно за менажирането на нашите структури. Тоест как един мениджър (или директор) успява да произведе един културен продукт и след това да го продаде на пазара. От друга страна, каква точно функция има държавата като проводник на националната културна политика по отношение на въпросните театри. Тоест, тя ще вменява ли някакви задължения на тези институти при конкурсите за държавна субсидия, или те ще кандидатстват, както е било и досега, със свои програми, които държавата (в лицето на комисиите) само одобрява или не. Какво ще изисква държавата от програмите на кандидатите? За да се явиш на даден конкурс, занапред ще трябва да приемеш онова, което според държавата е необходимият минимум от показатели за съответния град, театър, регион. Тогава състезанието ще бъде кой ще предложи по-високи показатели от минималните. Сега оформяме намеренията си, но още отсега ми се струва, че ще отпадне принципът на недостигащия стол, чрез който всяка година трябваше да намаляват театрите, да намалява и държавната субсидия. Ще запазим онова, което сега го има като мрежа, като модели на театри...
- От казаното възникват куп въпроси. Например, ако ще имате "задание" на всеки театър, ще трябва да знаете достатъчно детайлно какви са положението и перспективите в даден регион, град, театър. Тоест следващите ви стъпки ще трябва да бъдат по-"индивидуални", а не зная дали това е по силите на НЦТ, което може да доведе рано или късно до формализирането им...
- Точно така е: индивидуален поглед към проблемите на всеки театър; и този поглед да бъде достатъчно коректен, за да не излиза от реалностите. Критериите и показателите в "заданието" ще бъдат обсъждани в колегията. Иска ми се да изработим обобщена схема на тези критерии и показатели, а конкретните им параметри да са различни за различните театри. Сега ми се налага много да пътувам по театрите. Имам много добър диалог с кметовете и областните управители по места, които са доста съпричастни и това облекчава привличането им като реални партньори. А досега в императивен вид им се предлагаха договори с ангажименти, изчислени в МК от финансистите ни, и им се казваше: господа, трябва да приемете такава и такава цифра в общинския си бюджет... Напротив, в диалога, в изясняването на проблемите, на възможностите им, на това дали даден културен институт е приоритетен за тях или не е и т. н. и най-вече в постигането на абсолютна прозрачност на художествените планове на културния институт, на това как се харчат средствата им и пр. Тоест те трябва да участват в процеса като реални партньори.
- Има ли град, в който не им е до театъра?
- Не, няма. Колкото и да е тежко. Например в Русе. Много е тежка ситуацията, но се мъчат да намерят ход, не се отказват от смесеното финансиране. Надявам се, че тези огромни дупки в бюджет'2001, които заварваме като дефицит, догодина няма да ги има и договорите ще може по-реално да се изпълнят.
- Значи целите с повече пари в МК и общините, с повече пари за проекти досегашната мрежа да се съхрани и ако е възможно, да заживее някак по-нормално. Това дали е достатъчно? Ако държавата няма да може през следващите 4-5 години рязко да увеличи средствата, които отделя за култура, не е ли по-резонно тя да оттегли своята подкрепа на част от мрежата, като съхранените средства се разпределят за по-малък брой театри? Така те ще работят без несекваща паника и бедност? Това се свързва и с намалялата потребност от театър в редица региони. И още: творческият потенциал на нашите театри (особено режисьорският) не е толкова голям, че да гарантира качествена продукция в толкова много театри. Системата се задъхва от свръхпрозводство, спектаклите се играят само по няколко пъти пред полупразни зали. Това не е нормално. У нас се произвеждат годишно над 250 спектакъла. Добрите ни режисьори могат да създадат не повече от 100 спектакъла. Другите 100-150 са обречени да бъдат слаби.
- Абсолютно сте прав. Подкрепям това, което казвате... - Но казвате, че ще запазите мрежата?
- Ще я запазим, но ще се помъчим да я оптимизираме. Ще гледаме да не се произвеждат 250, а 150 спектакъла, казано условно. Но тези представления да бъдат играни. Така един театър няма да прави 10 постановки, които ще се играят по 5 пъти, а ще направи 5, които ще се играят по 50 пъти. И като се направи необходимата координация по региони, животът на спектаклите ще стане по-дълъг.
- Но това не става вече повече от 15 години, защото още преди 1986 г. се говореше за "зони на активен театрален обмен".
- Но аз искам това да го направим. Ще включим в изискванията си такива показатели, които реално да удължават живота на спектаклите.
- Силно социалното мислене в театъра ни някак блокира мисленето ни в посоки, които биха повишили ефективността му. Мисля, че г-жа Москова нямаше куража да върви по тази пътека, а предпочиташе всичко да отложи за времето след края на мандата си, който тя да дочака цялата в бяло - нали нищо не е съкратила. Не може ли да се каже: във вашия град, според нас, няма условия за съществуване на държавен театър. Смятаме, че 4-8 гастрола месечно на качествени постановки ще удовлетворят потребността от театър на вашите жители. Ако искате пък, си организирайте общински театър, за което ще ви предоставим сградата...
- От началото на демократичните промени непрекъснато се орязват бройки (съвсем драстично през 1997 г.) и въпросните градове са докарани дотам да забравят какво е театър. Какво значи "Сцена 6"? Какво значи Добричкият театър да има само 6 бройки? Това значи, че административно не те закривам, но ти отнемам възможността да работиш.
- Навремето "Сцена 6" се обяви като междинен статус, който ще трае само 3 месеца, през които общината и театърът трябваше да намерят приемлив изход за театъра, след като престане да е държавен...
- Идеята ни е тези неотъпкани, буренясали пътеки към театъра - например в Ямбол, Кюстендил, Добрич - да се опитаме отново да ги прокараме, да се създадат условия там за театрална дейност. Не да се прави трупа в Добрич, но да се създадат условия за театрална дейност. Като се съберат директорите на Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Разград, Търговище, да си направят план кой какво прави и къде го играе. Това ще са по-добри, или поне по-скъпи спектакли и така животът на един продукт ще е по-дълъг. Не можем да си режем клона, на който седим, като създаваме ненормални условия на работа. Досега това не е ставало, защото никой не ги е събрал тези хора, не е говорил с тях по тези въпроси. Добрият мениджър веднага разбира за какво става дума. Това е другото, от което страда функцията "театър" - липсата на мениджмънт. Липсват директори, които да си дават сметка, че като произвеждаш един продукт, ти си подчинен на законите на пазара. Само ако си театрална лаборатория, можеш да не се интересуваш от това. Във всички останали театри тези закони важат. Нали трябва спектаклите ни да вълнуват публиката, ако искаме тя да се върне в залата. Преди да започнеш да правиш даден продукт, ти трябва да си му намерил пазара.
- Пазарни закони, но все пак с някакви уговорки, нали говорим за продукти на изкуството?
- Разбира се, че с уговорки... Ето, гледах "Боряна" на Пазарджишкия театър. Разкошно представление. И колегите пълнят салона си. Гледа й се на публиката българска пиеса, българска класика. И ако директорът умее да балансира, да съчетава и автори, и режисьори, и разнообразие в художествените проекти, значи нещо ще живне в дадения град. В Пазарджик много неща са направени...
- Има няколко такива града, но има и градове, от които с години не достигат никакви естетически сигнали, а там също има държавни театри...
- Да. Значи в тази посока трябва да се работи, трябва да се променят нещата. Има директори, които поставят личните си интереси - и творчески, и финансови - в услуга на театъра, който ръководят. Такъв тип директори са много ценни.
- Дайте един положителен пример.
- Красимир Ранков в Добрич. Човек, който е готов всичко да направи, та в театъра да може нещо да се промени. Митко Тодоров в ТБА. Не са само те. Има и други, но не достигат. Няма го образованието за мениджъри на културни институти. Ние се учихме в хода на демократичните промени. Но директорите поне трябва да имат стремеж за овладяване на този инструментариум.
- Смятате ли, че при наличните средства цялата мрежа може радикално по-добре да съществува, ако има по-добър мениджмънт?
- Не, но това е резерв, който сме длъжни да разкрием. А че средствата не стигат, това е абсолютно ясно. Но пък и не можем, примерно на Ямбол, на който държавата решила, че вече няколко години шест бройки му стигат, да му кажем: виждате, че нищо не става, ще ви закрием...
- А какво можем: ето ви сега 20 бройки, гледайте да се справите?
- Това няма автоматично да оправи театъра, но ще създаде, макар и скромни, условия за театрална дейност. Трябва да му дадем възможност да опита.
- Не отглеждате ли илюзии?
- Би трябвало философията на конкурса за държавна субсидия да отиде по посока на конкурс за дейност. И когато междинно се оценява извършеното, на този, който работи добре, коректно да му се дадат повече възможности.
- Народният театър работи добре, пък непрекъснато има финансови проблеми...
- Като национален институт Народният театър не се явява на тези конкурси. Неговата субсидия е гарантирана от държавата. Той просто трябва да бъде ръководен добре и да бъде наистина Народен театър - лицето на българския театър. Неговите финансови проблеми идват от лошо съставения му бюджет, нещо, което ще може да се преодолее чак в бюджет'2003.
- Ще дочакаме ли времето средствата за култура в бюджета да се определят според реалните потребности, а не по остатъчния принцип?
- Би трябвало тези средства да нарастват. И така ще бъде, поне по време на този мандат. Но искам да се върна на по-предишен въпрос: не е ли по-добре по-малко театри, но по-добре финансирани? Аз не съм убеден, че примерно Ямбол няма нужда от театър.
- Не говоря да го лишим от театър. Но зрителят в Ямбол може да гледа гастролиращи, при това качествени спектакли.
- Именно. Но е нужно сградата да бъде обезпечена, за да може да приема тези гостуващи спектакли. Това разбирам, като говоря за оздравяване на тези "ударени" структури. Прав сте, че не бива еднакво мизерни да сме всички. Но трябва да реорганизираме, не да съкращаваме; да направим по-работещи схеми, структури - това са нашите резерви. Това е и отговорът ни на това, че културата е приоритет за кабинета.
- Чрез въпросите си исках да разбера какво се крие в заканата на министерството до края на 2001 г. "да преформулира програмата за театрално развитие". Кои са няколкото кита, на които преформулирането ще се опре?
- Основното е, че няма да има отпадащи театри. Около това, струва ми се, сме вече обединени. За какво точно ще се състезават театрите и как състезанието да бъде наистина коректно, още се уточнява. Може би ще бъде за дейност. То е и по-коректното, и ще стимулира директорите да правят програми, които да печелят по-голям дял от сумата за дейност. Другото е да се акумулират по всякакъв начин колкото е възможно повече средства за дейност. Когато оформим цялостното си становище, ще го представим за обсъждане. До края на ноември това трябва да е абсолютно ясно. Защото договорите на директорите изтичат на 31 декември. Много ми се иска и мисля, че сега нещо ще помръдне напред.
- В програмата на правителството е записано, че до края на 2001 г. ще се актуализира проектът за реконструкция на Младежкия театър.
- МС е приел решение, с което одържавява общинска собственост. Значи, че Младежкият театър придобива нова собственост, срещу която - такава е била идеята - той да се реконструира и дострои. Лошото е, че МС вменява с решението си сключването на договор с определена фирма. Тук има нещо, което смущава.
- Кога е прието това решение?
- През юни, може би на последното заседание на правителството на Иван Костов. И ние изразяваме известно съмнение по посока прозрачността и нормалността на това вменяване. Сега готвим отмяна на решението в тази му част. Ще се мине през обществена поръчка, гласно и почтено ще се обявят условията и може би ще се появят и други фирми. Иска ми се да приключим с тази сага: строеж на Младежкия театър.

12 ноември 2001 г.

Разговора води Никола Вандов


Румен Димитров е актьор, бивш дългогодишен директор на Пътуващия театър - София. От август 2001 г. е заместник-министър на културата.
Разговор с
Румен Димитров,
заместник-министър на културата