Статията на Жан Бодрийар, която публикуваме, излезе на 3 ноември т. г. в "Le Monde". Реакциите на нейното провокативно съдържание не закъсняха. Ето част от текста на френския психоаналитик Жерар Юбер "Да отхвърлим възхвалата на тероризма".


... Защо е тази омраза? Защо един философ, който се подхранва с напредъка на модерността, изгаря идолите си и предава оръжието си на най-върлия си неприятел? Фактът, че наблюденията "cool" внезапно отстъпват място на яростна публицистика и че Бодрийар прибягва до едно частично познание на несъзнателните двигатели на психичните механизми (абреакция, изначална едипова сцена, ревност, омраза и т.н.), колкото за да не им обърне внимание и да не ги овладее, разкрива, че той има същото поведение към интерпретативната психоаналитична сцена, каквато има тероризмът към модерността.
Струва ми се, че за него основното се свежда до това да се освободи от непоносимия товар на изначалната сцена, изградена по психоаналитичния модел, и да се измъкне от нея с всички възможни интелектуални средства. В неговия вътрешен дискурс, който той упорито се опитва да ни представи като външен, терористът е като пациент, който се убива върху психоаналитичната сцена, за да убие интерпретативната система на своя психоаналитик, но въпреки това продължава да живее.
Не можейки да издържи благото на интерпретацията и неизбежно отстъпвайки пред желанието за болка, което интерпретацията предизвиква - поради факта, че инициативата за нея не принадлежи на пациента, а на психоаналитика - този фиктивен пациент би желал, чрез въобразяването на собствената си смърт, неговият психоаналитик да се убие. Нека го кажа другояче: Бодрийар изглежда ангажиран в дълбока психична борба между фантазма да се самоубие и желанието да се самоубие (първо и единствено) другият. "Преди мен, потоп!" Неговият аргумент скрива истинската природа на един тероризъм, с който културният човек трябва да се научи да се бори както в главата си, така и с действията си.

Жерар Юбер